Bulgaria's Alexandra Jekova performs a jump during the women's snowboard cross qualification round at the 2014 Sochi Winter Olympic Games in Rosa Khutor February 16, 2014. REUTERS/Dylan Martinez
. бг сноуборд новини : Сани Жекова: Тъжна съм, защото нямаше какво да направя, но се радвам, че карах добре - 17 Февруари 2014 - 09:39
ОЛИМПИАДА СОЧИ 2014. СНОУБОРД. Александра Жекова беше близо до медал, но остана без него, и то не по нейна вина. Веднага след състезанието българката бе привикана за допинг проба, а след това говори за "7 дни спорт".
Bulgaria's Alexandra Jekova performs a jump during the women's snowboard cross qualification round at the 2014 Sochi Winter Olympic Games in Rosa Khutor February 16, 2014. REUTERS/Dylan Martinez
- Поздравления за страхотното представяне. Какъв е вашият коментар за случилото се?
- Откъде да започна - има много за коментиране, това беше доста труден ден. Започнах с много силна тренировка, но след това допуснах грешки в квалификационното спускане. Те ми отредиха 11-а позиция, заради която имах много тежка схема в елиминациите. Доста разминавания имаше, доста трудни ситуации, но в крайна сметка стигнах до финала, което за мен само по себе си е страхотен успех. Нашият спорт е наистина много интересен и атрактивен за телевизията, но е много сложен и труден. Днес сигурно сами сте се убедили, че има неща, които не са в нашата сила и компетенция и зависят от други участници и тяхното движение. Аз съм доволна от карането си, особено след контузията отпреди 3 седмици и тежкото падане вчера, все още не съм възстановена. Освен това през последните 4 седмици не съм се натоварвала така активно, както трябваше.
Не съм имала тренировки на сняг просто защото трябваше да почивам
Предполагам, че това малко е намалило отличната ми форма, даже доста, но все пак аз направих добро каране и много добри стартове въпреки трудната врата и стартова позиция и съм доволна. Имам какво да уча, просто имах малшанс, бях много близо до медалите. От една страна съм тъжна, защото нямаше какво да направя при тази случка с колежката ми от Италия. Но в крайна сметка съм много щастлива, защото натоварването е огромно, аз успях да го преодолея и направих доста добро каране.
- Какво ще кажете за случката с италианката? Сигурно не сте чели сайтовете и коментарите на хората, но в България тази италианка стана най-мразеният човек за няколко часа.
- Ами всъщност хората не разбират, че това е част от нашия спорт. За съжаление понякога сблъсъците са неизбежни. В случая беше изцяло пилотска грешка от нейна страна - линията, която тя предприе на изпреварване, мястото - бяха абсолютно невъзможни. Беше ясно, че опита ли човек да изпревари именно там по този начин, ще събори и другия, и себе си. Нямам какво да кажа, защото според мен всички участнички са еднакво добри и всички са достойни да бъдат победителки. В крайна сметка такива неща се случват в нашия спорт. Освен това тя е по-млада от мен, доста по-неопитна и предполагам, че е била прекалено превъзбудена и не е взела правилното решение в точния момент.
- Тя каза ли ви нещо след финала?
- Не, това е интересното. Аз поздравих всичките си колежки, защото се радвам за тях, те са работили много за тези успехи. Самите те са били донякъде вдъхновение за мен. Но тази въпросна италианка не дойде да ме поздрави, да се извини, което не й прави чест.
- Пред техните медии тя обяснява, че медалът й е бил в джоба.
- Е, не знам. Има още състезания и това е най-хубавото. Нашият световен тур продължава. Предстоят ми 2 старта, а както знаете, аз най-много обичам да карам на световни купи. Защото там конкуренцията е най-жестока, защото не е световно първенство или олимпийски игри, а освен че карам за удоволствие, наистина като че ли имам късмет там и се чувствам по-комфортно там. Така че ще видим в следващите състезания точно в чий джоб е медалът
- Баща ви каза, че сте със счупена опашна кост.
- Да, имам фрактура. За мен обаче медиен бум нямаше да бъде добре преди олимпиадата и искахме да запазим всичко между нас. Надявахме се, че ще се възстановя. И аз наистина съм възстановена до толкова, че не изпитвам такава болка и нямам проблеми с движенията. Проблемът беше, че ми бе наложена прекалено дълга почивка преди това състезание, което автоматично те вади от топформа. Дори 2 седмици са достатъчни, за да загубиш рефлексите, бързината и силата дори. Просто трябва да се оправяш, независимо какво ти се случва.
- Как беше трасето, доста състезатели в друг дисциплини се оплакаха от мек сняг и лоши условия?
- Определено това състезание беше най-трудното в живота ми. Първо защото трасето е дълго, беше сериозно предизвикателство от гледна точка на това, че елементите са построени по такъв начин, че дори малка грешка влияе много и при следващите елементи, губи се скорост, която няма как да върнеш. Трасето наистина беше много сериозно, особено рано сутринта, когато беше квалификацията. Тогава беше ледено, а след това се промени драстично стана по-меко, трябваше да се кара много прецизно и внимателно. Аз съм доволна, защото това беше една от задачите, които си бях поставила - да бъда максимално добра и бърза на старта, да обработвам всичко по максимално добър начин и да генерирам скорост от всичко. Грешките, които допуснах бяха на големите скокове, защото влизах на голяма скорост и имах проблем с тайминга при абсорбиране. Заради това летях толкова. Но наистина трасето беше трудно, наистина трудно.
- И все пак контузена, на трудно трасе, бяхте близо до бронза.
- Да, но не би било добре да правя планове и обещания за бъдещето, за участие в следващи олимпийски игри. Виждате какво се случва. Ако сте гледали и другите спортове, може да се каже, че много от най-добрите състезатели останаха без медал, защото имаха малшанс. Това е част от спорта, заради това е толкова интересен.
- На квалификацията има две много тежки падания. Това притесни ли ви?
- Да, за съжаление. Това обсъждах и с майка ми - аз стартирах веднага след Жаклин Ернандес, която падна много лошо. На старта има екран и видях цялото падане - изглеждаше много страшно, притесних се за гръбнака и врата й. Но преди елиминациите разбрах, че тя е добре, има само леко сътресение, което ме успокои. Но когато такова падане се случи точно преди теб, колкото и да си силен, вече е трудно да се игнорира тази мисъл. Уважавам конкурентките си, не искам да им се случва нищо лошо и осъзнавам риска, на който всяка от нас се излага.
- Вие сте най-добре представилата се спортистка от българите. Приемате ли мнението на хората, че сте звездата в тима?
- Петото място хич не е малко в нашите условия и проблеми в спорта в момента. Никога не съм гледала на себе си като на звезда, популярна личност или пък секссимвол, защото и така са ме наричали. За мен беше важно всички тук да се забавляват и да покажат най-доброто, на което са способни и за което са работили 4 г. Ако влезете по-навътре в спорта, ще разберете колко е трудно и ще видите, че всички българи правят чудеса от храброст, защото разполагат с малко, а се борят с големи отбори. Не бих се нарекла звезда, пожелавам успех на всички.
- По телевизията казахте, че не сте сигурна дали ще участвате на следващата олимпиада, а тук това веднага бе интерпретирано и някои пишат, че може да се откажете от спорта.
- О, Боже... Много е важно човек да не чете жълти вестници и жълти сайтове. Аз се изразих много ясно, имам още 2 старта до края на този сезон. След края на всеки сезон и всеки олимпийски цикъл се прави сериозен анализ и равносметка, както и план и стратегия за евентуалните следващи години. За мен е много рано да говоря, преди да е завършил сезонът. Нека мине април, когато ще имаме общо събрание и тези неща ще се уточнят. Колкото до мен - аз наистина много обичам това, което правя, и ако тялото ми позволява, бих го правила цял живот
Въпросът е наистина дали ще ми бъде осигурено от държавата това, което ми е необходимо, за да се боря с най-добрите, дали ще имам добър екип около себе си. Защото да влезеш в олимпийски цикъл е сериозна отговорност.
- Колко време и труд коства това 5-о място?
- Не мога да ви кажа точно, но вчера се замислих колко труд и енергия е вложена в създаването на тази олимпиада, в отборите, които са тук. Колко часа труд, енергия, мисъл са вложени за един медал. И сигурно това прави медала толкова ценен. Моята енергия не мога да кажа колко е, но знам, че е много. Но да бъдеш професионален спортист коства много. Но и позитивите не са малко. Радостта от победата е несравнима.
в-к "7 дни спорт"
Понеделник, 17 Февруари 2014