. борд спорт : Българката Искра Йовкова е съдия по ветроходство на Олимпиадата в Рио - 10 Август 2016 - 21:22
ВЕТРОХОДСТВО. Mеждународният съдия по ветроходство (International Judge) Искра Йовкова лети за Рио де Жанейро, съобщи Nautica.bg. Тя ще отсъжда на гонките в клас Finn от олимпийската надпревара в Пао де Акусар.
Първите стартове на финистите са на 9 август в 13:00 ч’. местно време.
Искра Йовкова натрупа опит в клас Finn. През март т.г. тя бе председател на Международното жури на Finn European Championship в Барселона.
Името на председателя на Националната ветроходна съдийска колегия бе обявено в списъка на съдиите за Олимпийските игри в Рио де Жанейро още в края на миналата година.
Над 60 съдии са избрани от президента на World sailing и от председателя на Комисията по Състезателните Правила и длъжностни лица (Racing Rules and Race Officials Committee).
Maritime.bg
05.08.2016
Искра Йовкова: Един от най-добрите ветроходни съдии в света
Българката е избрана да съдийства на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро
Искра Йовкова е бургазлийка, изразстнала между лодките на яхт клуба в бургаското пристанище. Хипар по душа, морето живее в нея, планината я привлича като магнит. Обиколила е почти целия свят. Чете много, интересува се от изкуство. Можете да я видите с официална рокля и перли на концерт на Kонтрол, защото преди това е била на важна бизнес среща. Работила е като изпълнителен директор на няколко компании. Напуска корпоративния свят, за да работи за себе си и да се отдаде на голямата си любов – морето и ветроходния спорт. Искра Йовкова е един от най-добрите ветроходни съдии в света и председател на националната съдийска колегия по ветроходство в България. Не напразно е избрана да съдийства на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро. Искра се занимава с ветроходство от както се помни. Разкава, че още преди да се роди, в корема на майка си е ходила до Истанбул с яхта. След това е израстнала в яхтклуба, покрай нейният брат, който кара от 6-годишен. Родители те и са я оставяли там с него още 3-годишна да тича гола между лодките, но реално с ветроходство като състезател е започнала чак на 13 години. "След това моят клуб организира най-голямото и най-важно състезание в България и аз започнах малко по малко да съдийствам. И до днес продължавам да се състезавам активно на национално ниво и от време на време на някоя регата в Гърция", разказва Искра. Решила е да стане съдия, защото това е нейния начин да върне нещо от себе си на спорта, който толкова много и е дал. Освен това е начин да остане в спорта, дори и след като спре да се занимава активно със състезателна дейност. Да бъде в морето и да прави това, което обича най-много. Има съдии, които са на 80 години. Според нея е много голям проблем, че в световен мащаб са много малко младите хора, които се занимават с това. Още по-малко са жените. Защото това е било елитарно заниман
За да се стане ветроходен съдия е задължително да си бил състезател. Това е първото и основно условие. "Трябва да си минал през всичко, за да знаеш за какво става въпрос. Няма как да назубриш ситуациите в морето. Там перспективата е различна. Трябва да усещаш дадена ситуация, да знаеш какво се е случило", споделя младата жена и добавя "Първо се става регионален съдия, минават се изпити, семинари. След това национален съдия и отново изпити и семинари. След още доста натрупан опит, кандидатстваш и евентуално след това може да бъдеш одобрен за международен съдия от специална комисия в международната федерация по ветроходство. Те се събират и обсъждат всички кандидатури. Дори да имаш необходимия опит и да издържиш изпита това не е достатъчно. За тях е по-важно дали имаш личните качества да станеш съдия. Ветроходството е саморегулиращ се спорт. Оставяме състезателите сами да преценят кога другите състезатели са нарушили правилата и да реагират. И въпреки това има нужда да се наблюдава и в най-спорните ситуации да се реагира. Общо взето е като футболен съдия, но вместо да тича със свирката, ветроходният кара лодка със свирката и мята жълт флаг. Наказва на момента, ако види нарушение на правило. Наказанието се изразява в това лодките да се завъртат около себе си и по този начин губят време. Един, два ако трябва повече пъти, според правилото, което са нарушили. Традициите във ветроходното съдийство идват още от времето на викингите. Едната част от моята работа е на вода. Отсъждам в реално време, това което виждам. Но тъй като понякога има по 100 лодки на гонка, няма как да видиш всичко и ако някога се е случило нещо, което съдиите не са забелязали, след гонката състезателите подават протест един срещу друг и се събира жури. С малки моделчета лодки се разиграва проблемната ситуация. Има свидетели, разпитват се и двете страни. И понякога едната или другата страна се дисквалифицира". Като международен съдия Искра пътува и съдийства по целия свят. Била е на всички континенти. Съжалява само, че не е успяла да стигне до Австралия и Нова Зеландия, въпреки че е била поканена. В чужбина съдийства на световни купи на световни и европейски първенства. Била е в Щатите, Аржентина, Бразилия, Израел, Оман, Китай, Италия, Франция, Финландия и на други места. Навсякъде има нещо интересно. Всяко състезание е истинско приключение. "В Аржентина например беше през февруари, тогава е тяхното лято. Локацията беше на река Парана. За първи път от 40 г. реката беше довлякла огромни острови от растения. Беше много красиво и пъстро. Заедно с цялата тази красота обаче, бяха дошли и отровни змии Шарара – около метър и петдесет дълги. Но се справихме и ние, и състезателите и слава Богу всичко мина без инциденти. Змии имаше и в Оман. Появяваха се по две, по три, завързани на въже, отвсякъде стърчат опашки. Най-голямата забава на местния екип беше да хванат змия и да ти я хвърлят в лодката, за да видят как ще реагираш. В Китай беше много интересно и като цяло хората от Азия са страхотни. Локацията беше съвсем близо до планината Лаошан, родното място на Даоизма. Имахме шанс да се качим горе. Навсякъде по пътя имаше медитиращи хора. Страшно духовно място. В Барселона трябваше да прекратят гонката, защото в дистанцията беше влязъл кит. Аз ходих да го преследвам с лодката, но за съжаление не успях да го видя. Но най-запомнящото нещо навсякъде са хората. В Сан Франциско на едно световно първенство за мъже имаше участници – легенди в този клас и в спорта на по осемдесет години. Бивши световни шампиони. Единият от тях, около 80-годишен състезател, почти през цялото време беше последен. На знака най-навътре в морето се обръщаше на почти всяка гонка по няколко пъти и въпреки това с последни сили изправяше лодката, качваше се и продължаваше без да се отказва. Накрая на гонката мина покрай лодката на съдиите и усмихнат ни попита кое е най-интересното нещо, което видяхте днес. И тримата съдии без да се замисляме отговорихме в един глас – Теб. В Уелс на супер тежко време и на огромни вълни съдийствах на детско състезание. Деца на възраст между 7 и 14 години при тези тежки условия и супер силен вятър караха, обръщаха се, изправяха се и плачеха. Но не защото са се обърнали, а защото губят места", разказва приключенията си Искра. А за най-опасната ситуация по време на състезание, казва, че за състезателите най-опасно е лошото време. Съдийства на олимпийски класове, които се обръщат много лесно. В един момент съдиите минават в режим спасяваща лодка, тъй като са единствените, които имат право по време на гонка да отидат до състезателя, ако се е обърнал да го питат окей ли е и да го извадят, ако има нужда. Треньорите нямат право да влизат в дистанцията, така че много често съдиите стават спасители. Непрекъснато се случват подобни ситуации. За нея най-смешната ситуация е била, когато им е потънала съдийската лодка в Англия. Гумена с пластмасово дъно. Отлепила се пластмасата и на всеки два метра нова вълна влизала в лодката, багажът им е плувал във вода до колене. Тубата с бензина е протекла и над водата е плувал един слой бензин. Помолили са за помощ по радиото, дошла е спасителна лодка, погледнали ни оттук-оттам и им хвърлили една кофа, с която да си изгребват водата. Това е била цялата спасителната акция. След това половин час Искра е и згребвала кофи с вода, докато изплуват. Иначе като състезател също е имала много ситуации. Била е спасявана от гражданска защита. Грот – шкота я е удрял и събарял във водата. Давила се е. При съдиите подобни ситуации се случват по-рядко.
Съдийството е доброволен труд и не се заплаща и затова няма много млади хора, които да се занимават с това, но в последните години се популяризира и все повече ентусиасти по света, а вече и у нас се включват редиците на съдиите. Но все още в България има нужда от хора. Не винаги е лесно да се събере екип, човек отделя от свободното си време и собствени средства. Искра е завършила стопанско управление и много години е работила в корпоративния свят. Била е мениджър корпоративно развитие, кол център мениджър, изпълнителен директор на не една компания, но в един момент решава, че иска да има повече време за себе си. В момента работи като фриленсър по различни проекти. Пише бизнес планове, прави различен вид проучвания. Анализира конкурентната среда. Има си и любим проект - помага на приятели да направят микро пивоварна. Несигурността да се работи на свободна практика е много по-голяма, но е по-интересно и има възможността да прави това, което наистина и доставя удоволствие. И има много повече време за морето, за което казва: "Аз съм от Бургас и морето винаги е вътре в мен. Не мога да живея без море. Морето е начин на живот. Потребност. Спасение. Всичко. Морето е като лупа, която отразява емоциите ти. Когато ти е весело и си щастлив, морето те кара да си още по-щастлив. Когато си тъжен, то увеличава тъгата ти двойно. Морето е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек и аз съм невероятна късметлийка, че майка ми е хванала брат ми за ръка и го е завела да се занимава с това нещо, а след това и аз покрай него. Затова всички родители, които имат деца над 6-годишна възраст - заведете ги до най-близкия ветроходен клуб. Такива има и в София. Този спорт е до живот. Има смисъл просто".
От Цветелина Цветкова
www.lifebites.bg
10/08/2016