. ски пътешествия : Приказки от Зеефелд между ски спускане и баня с бира - 26 Декември 2007 - 14:51
Курортът е най-големият европейски център за ски-бягане
Пътят, който се отделя към сърцето на Тирол от магистралата двайсетина километра след Инсбрук, е неприятно стръмен. По обратната, слизащата лента, на места дори са направени врязващи се рязко в склона вдясно отбивки за камиони с отказали спирачки. Досадното е, че ако по нанагорнището пред теб се окаже някоя тежкотоварна машина, не можеш да караш с повече от 20 километра в час и изгорялата нафта прониква в купето на колата ти. За това наистина си отдъхваш, щом иначе широкият и прилежно асфалтиран път стане що-годе равен и от една височина виждаш вляво горска долина с широки поляни и езера, обградени от островърхи заснежени върхове, веднага забравяш за тягостното нанагорнище. Спреш ли пък да се полюбуваш отдалеч на дървените домове на селището под теб и на белосаните му църкви с островърхи камбанарии, си казваш: “Да, да, точно по такива баладични места, между небето и земята, са се раждали приказките!”
Гордостта на Зеефелд е приказката за добрия селски юнак Тирсус
Той живял тъдява преди хиляда години, бил с исполински ръст, грозноват като чудовище, но много сърцат и справедлив. Времената били размирни, често плячкаджии обсаждали платото, но Тирсус ги прогонвал веднага надалеч. Селяните от Зеефелд и околните селища направо го боготворяли, виждайки в него спасителя на дом и имот. Но един ден в райското кътче успял да проникне бронираният в железни доспехи гигант Хаймон. Само на неговата стоманена сабя не можал да устои с дървения си боздуган Тирсус и смъртно ранен, със сетни сили успял да се изкачи на най-близкия връх. Умирайки, се провикнал: “Ако моята невинна кръв изтича, да знаете, че тя ще се превърне в благодат и за хора, и за животни!” Не много време след това в една скала под върха се отворила хиста и от нея потекла гъста и миризлива тъмна течност. Селяните я нарекли “тюршенблут”, тоест кръвта на Тирсус и скоро установили, че тя лекува рани и всевъзможни инфекции. Цяр за болежките си тъдява започнали да идват хора от близо и далеч. Иначе “кръвта” се продава и днес в аптеките, но е известна с името ихтиол.
Чудотворната комка и запазилите се вдлъбнатини от потъването на Освалд фон Милза са в местната църква.
Шефката на туристическия офис в Зеефелд Бернадет Саутер разказва приказката за добрия исполин докато планинското трамвайче се изкачва към връх Росхуте. Трамвайчето е само от един дълъг вагон, способен да поеме поне стотина души. В делничния следобед пасажерите скиори и жадни за планинско слънце пенсионери, са малко, свободните прозорци достатъчно и човек може да се любува до насита на чудната бяла гледка се открива пред очите му и остава величествена от просторната тераса на луксозния заслон-ресторант под върха. В дъното, някъде след края на широката писта, се вижда ясно мозайката с домовете и хотелите на Зеефелд,
синкавото ледено петно на езерото
встрани с църквицата до него, безкрайните бели платна на пистите за ски-бягане, околните хълмове с изпокрилите се в боровите гори по тях хижи. Зашеметяващата панорама се окомплектова напълно със забитите в небето отсреща заснежени чела на върховете Хохе Мунде, Цугшпиц и Дрейторшпиц. Щеше да е още по-хубаво, ако беше и малко по-тихо на терасата на ресторанта, но ски-обувките коват безпощадно дървения под, а ножовете и вилиците си тракат по порцелана на чиниите с печени джолани, пържени наденици и огромни варени кюфтета, обикновено гарнирани с кисело зеле. Последните не са никак зле, стига да са полети с половинка местно червено “блаубургундер”, тоест “пино ноар”. Учудващо добра за такова място е и цената на “комбинацията” няма и десет евро!
Снимка: Зеефелд е рай и за сноубордистите.
Бернадет разказва следващата приказка от Зеефелд малко преди да завършим последното спускане. Тогава свиваме вдясно по нижещата се из смърчовата гора почти полегата семейна писта. По нея можеш да караш и със затворени очи, а изключително уютна се оказва изградената край нея само от греди хижичка. Докато отпиваме от горещото виенско кафе щедро наблъскано със сметана шварц, симпатичната австрийка говори за
храбрия рицар Освалд фон Милза
Графът на Тирол го оставя да пази от съседите-баварци недалечният крайграничен замък Шлосеберг. Ама изглежда службата го главозамаяла и на 25-ти март 1384 година, в навечерието на Великден, Освалд решил да се причести, но с “голямата комка”, която била за знатни люде, за врекли се на Господа монаси и други привилегировани. Макар и рицар, той обаче бил със скромно потекло, полагала му се “малката комка” за обикновените хора и свещеникът му предложил нея. Тогава самонадеяният мъж извадил меча си, божият служител се уплашил и пъхнал в устата му “голяма комка”. В този момент станало чудо Освалд започнал да потъва и забиването му в земята спряло едва когато отчето извадило комката. После грешникът се покаял, отишъл в манастир, където предал Богу дух, а чудотворната комка била затворена в специално изграденото до храма светилище. Тя, както и запазилите се и до днес вдлъбнатини от потъването на Освалд фон Милза, после станали най-прочутото място за поклонение в Тирол.
Ледената скулптура на площадчето до църквата е на добрия селски юнак Тирсус.
Като че ли единственото “слабо място” на Зеефелд като зимен курорт е отдалечеността от него на трамвайчето и седалковите въжени линии към върховете, откъдето тръгват пистите за маниаци скиори и сноубордисти. Разстоянието от централната улица с лъскавите кафенета, бутици и хотели е километър и половина, но е нанагорнище и трудно се стига без автомобил.
Затова пък до пистите за ски-бягане се стига за минути от всеки хотел или вила, и именно те са големият ни коз контрира Бернадет “слабото място”. И пред ледената скулптура на площадчето до църквата разказва третата приказка, с която се опитва съвсем да докаже, че Зеефелд е бил, е и ще си остане туристическа Мека. Та някъде в края на петдесетте години на миналия век тук дошъл
световно известният норвежки бегач Кристен Квело
Намиращото се на 1 200 метра надморска височина плато било много удобно за любимата му дисциплина и останал. После научил местните хора как се правят трасета за ски-бягане, подготвил и първите учители. Толкова добра работа свършил, че на Зимната олимпиада в Инсбрук през 1964 г. надпреварите във всички северни дисциплини били организирани в Зеефелд. Дванайсет години по-късно, на олимпиадата през 1976 г., станало абсолютно същото и със своите 260 километра писти курортът се утвърдил като най-големият европейски център за ски-бягане.
За славата пък на стръмните писти под алпийските върхове наоколо допринесло пак по онова време местното момче Антон Сийлос, което станало два пъти световен шампион в слалома и алпийската комбинация. Така в последствие районът, в който се намират и още 4 по-малки курорта,
бил наречен “олимпийски”
и само през миналата година в него са регистрирани 2 млн нощувки. Шейсет на сто от гостите били германци, по 18% италианците и швейцарците, едва 2 % австрийците, а имало и петнайсетина българи. Дошлите да прекарат тук ваканцията си хора могат да избират между скъп луксозен хотел и евтина, но комфортна селска къща, където спане, закуска и вечеря на седмица струва по-малко от 300 евро. И да се кефят на безценица в открития басейн с топла минерална вода, да отмарят срещу повече пари в СПА-кътчетата, изградените почти във всеки хотел като отговор на евентуални безснежните зими в бъдеще.
А що се отнася до банята в бъчва с топла бира, то тя е най-релаксираща към шест-седем следобед. Тогава, когато ските са в гардероба и разходката из центъра на Зеефелд е свършила. Казват, бирата отпуска страхотно порите на кожата, заздравява я и я регенерира яко.
После, към седем, идва ред на вкусната вечеря със супа от хрян, пъстърва с бадеми, полята с чудесно бяло вино от изба в Източна Австрия и парче торта “Сахер”. За жадните за повече емоции местното казино отваря към девет тогава, когато бие за последен път за деня камбаната на църквата в центъра и нормалните хора тук се мушват под чаршафите. За да разказват на децата си приказки за доброто чудовище Тирсус, за наглия рицар Освалд, за страхотните олимпийски и световни шампиони.
Милано. Румен Михайлов, Кореспондент на “Монитор”, Италия
в-к Монитор, Събота, 15 Декември 2007