. бг ски новини : Иван Лебанов:Ако направим Велинград целогодишен център,Банско и Боровец не могат да са ни конкуренти - 27 Септември 2008 - 17:55
Изграждане на алпийски ски-комплекс “Сютка” в унисон с “НАТУРА 2000”
Кметът на Велинград Иван Лебанов за развитието на туризма в общината пред Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Лебанов, какво място заема туризма в развитието на Велинград?
Иван Лебанов: Първостепенно място. Основен приоритет е развитието на туризма във Велинград.
Фокус: На година по колко туристи посещават общината?
Иван Лебанов: Нямам така информация. Тя трябва да бъде дадена от Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите, защото ние в общината не можем да им хванем точната бройка. Не можем да ги контролираме и затова не можем да събираме и курортните такси в пълния им вид.
Фокус: На какво се дължи фактът, че Велинград е посещаван предимно от българи и много малко от чужденци и как те могат да бъдат привлечени?
Иван Лебанов: Причините са много. Липсата на реклама, липсата на участия по туристическите борси – да кажем Лондон, Москва.Това е една наша слабост, която аз веднага ще коригирам. Липсата на реклама е според мен основната причина. В България Велинград си е познат като курорт отдавна и има една инерция, която си върви, но мисля, че това пак е недостатъчно. Би трябвало по-масирано да се появяваме по списания, туристически борси. По отношение на сферата на обслужването – ние имаме техникум по туризъм. Идеята е в бъдеще той да стане колеж, но мнението на хотелиерите и ресторантьорите тук е, че кадрите, които излизат не са така добре обучени. Това също е важен проблем. Доколкото съм информиран тук по нашите СПА-центрове персоналът е отвън, почти всички не са местни кадри. Качеството на обучение в този техникум не е на това ниво, което да попълва веднага нуждата от специалисти.
Фокус: Има ли липса на кадри?
Иван Лебанов: Има липса, да. Добрите хотели, в които заплащането е по-добро, поемат част от завършващите, а всички останали заминават по Черноморието, по планинските курорти, в големите градове – София, Пловдив.
Фокус: По-рано обявихте, че има голяма безработица в района, а сега, че има липса на работна ръка за туризма – няма ли възможност за квалификация или преквалификация на част от безработните, които да бъдат заети след това в туризма?
Иван Лебанов: Районът е особен. Примерно, след промените през 1989 г. тук масово мохамеданите обедняха, при това работеха всички. Сега, тази безработица, не им дава възможност децата им да учат. Ние имаме такива елементарни проблеми – купуваме им учебници, защото иначе няма да отидат да учат и им осигуряваме транспорт до училищата, ако живеят надалеч. Проблемът е много сериозен. Друг проблем е, че момичетата учат масово само до 8 клас. По-нагоре не ги пускат – започват сватби и така нататък. Това ражда ниско квалифицирани кадри, които няма къде да ги сложим да работят. Мъжете могат да бъдат заети в строителството, но не и жените.
Фокус: Искам да се върнем към темата с рекламирането на Велинград – как общината рекламира на този етап?
Иван Лебанов: Ние подобрихме доста нещата, но сме явно изоставащи още. Иначе рекламираме като правим например спортни мероприятия, културни тържества – чрез медиите да се заговори за Велинград. Участваме в туристическата борса „Ваканция”, която се провежда в НДК в София. Използваме и лични контакти в чужбина и България, за да рекламираме. По такъв начин рекламираме, но тази дейност е приоритет на тези сдружения. Ние можем да поощряваме, даваме част от курортната такса за реклама, както е по закон.
Фокус: Разкажете ми за стратегията за развитието на туризма във Велинград.
Иван Лебанов: Стратегията е ясна – ще развиваме зимен туризъм, ще развиваме ловен туризъм, правим еко-пътеки. Във всички сфери на всеки един вид туризъм правим по нещо, но за нас най-важният е зимния туризъм, за да направим Велинград целогодишен център. Ние направим ли го, не могат да са ни конкуренти нито Банско, нито Боровец. Особено с наличието на 18 вида вода, която дава предпоставки за възстановяване след физическите, спортни натоварвания, ние ще бъдем много силен продукт на туристическия пазар. Мисля, че има страхът от конкуренцията на Велинград. Това е мнение и на гражданите. Големите зимни центрове се притесняват, ако ние се развием в сферата на зимния туризъм.
Фокус: Какво имате предвид – спират ли развитието на Велинград по някакъв начин?
Иван Лебанов: Предполагам, че да.
Фокус: Как?
Иван Лебанов: Като не се реализира проекта „Сютка” – има начини и механизми. Това е държавна политика все пак в сферата на спорта. Ние сме изготвили проекта. Три пъти го преработваме. В началото – бил много голям. Преправяхме го един път, втори път, трети път. От 68 км. общ брой дължина на пистите в километри го направихме на 20 км. – пак не се одобрява.
Фокус: На каква стойност е проектът „Сютка” след последното му „прекрояване” и кой би трябвало да го финансира?
Иван Лебанов: За финансирането ние нямаме проблеми. Има инвеститори – и български, и от чужбина. Трябва одобрението да мине. Иначе има една американско-канадска фирма, която проявява интерес. Български бизнесмени също се интересуват. В началото ще са необходими около 30 млн. лв., за да тръгне проекта, а след това може да се разширява. Има, но първо трябва да мине одобрението и то не минава, защото имало едно въпросно пиленце Глухарче, на което сме щели да му нарушим бита на върха на планината. Една от основните причини е то да не изчезна.
Фокус: Спирането на проекта от МОСВ ли е?
Иван Лебанов: Да. Само от това министерство.
Фокус: Имате ли надежда, че този проект в крайна сметка ще се реализира?
Иван Лебанов: Аз съм убеден, че той ще се реализира, защото свободните пари в България и извън България търсят именно такава реализация в построяването на такъв комплекс. Големите пари никой не може да ги спре. Може временно да ги задържат.
Фокус: Кои са другите проекти, които искате да реализирате?
Иван Лебанов: Проектът Клептузата. Това е много интересна местност. Има две езера. Може да се реализира риболов, да се разхождаш с лодки. Паркът е много хубав. Там бълва вода до 1500 м/сек. Тя се ползва и за питейни нужди. Много е интересно да се види как водата извира от самата скала по естествен начин. Това е емблема на Велинград. Този проект е много важен за нас. И както споменах вече другият проект е изграждането на този прословут зимен туристиèски център.
Фокус: Кои са проблемите, които трябва да решите?
Иван Лебанов: Те са ясни. Трябва да се закрие сметището до 2009 г. Готвим проекти за депо за отпадъци. Трябва да се смени и канализационната система, да се асфалтират улиците. Инфраструктурата във Велинград е много зле.
Фокус: За реализирането на тези задачи ще кандидатствате с проекти по оперативните програми ли?
Иван Лебанов: Да. Някои проекти вече сме ги спечелили. В началото на града прекарваме водопровод. Спечелихме по ФАР финансиране за асфалтиране на първата отсечка от 5 км. и 200 м от входа на града към парк „Клептуза”. По проект „Красива България” реализираме доста проекти по селата – ремонти на училища, водоснабдяване. Пред завършване е проект за водоснабдяване със 150 м/сек. повече за района на града, тъй като през летните сезони има недостиг на вода. При това масирано строителство и многото туристи имаме проблеми с водоснабдяването.
Фокус: След бума на строителството имате ли проблеми с канализацията?
Иван Лебанов: Имаме и то сериозни проблеми. Сега работим по един проект за територията на целия град. Част от него вече го реализираме. Това е тази отсечка, която споменах. В нея се полага и канализация и водопровод. След това предстои асфалтирането. Следващата седмица в най-ниската, централната част на града, ще започнем подмяна и разширяване на канализацията на около 500 м, защото при проливните есенни дъждове се пълнят с вода къщите на хората. От канализационните шахти избива, тъй кат не могат да поемат всичко.
Фокус: На каква стойност е този проект?
Иван Лебанов: Единият проект е на стойност 3,850 млн. евро, а по-малката отсечка е 500 хил. евро. Това е само за канализацията, а асфалтирането е отделно. 1,4 млн. е асфалтирането за голямата отсечка, а градската част ще трябва да я асфалтираме с наши средства.
Фокус: Кои са проблемите, които можете да решите само с подкрепата на държавата?
Иван Лебанов: Единият проблем е този с минералната вода. Не може на територията на общината друг да се разпорежда с минералната вода. Тя сега е държавна собственост, а трябва да бъде общинска, както е в други общини. Така например за последния месец имаме 13 разрешителни за водопренос на минерална вода към съответните новостроящи се СПА-центрове и хотели. Това означава, че ако ние асфалтираме днес, утре трябва да разкопаем 13 улици наново. Няма никакъв синхрон. Другият проблем е с горите. Направени са заменки на гори на територията на общината, за които ние също не знаем, а там в общинския план предвиждаме да стане ски-център. На Юндола например 141 дка са заменени със земя в село Радово, Видинско в началото на тази година. Информирал съм и министерство, и депутати, но заменката е направена. Това показва липсата на синхрон между държавата и общината.
Фокус: Кой е разрешил заменката?
Иван Лебанов: Заменките ги разрешава само министъра – Кабил. Другият е Чакъров.
Цветомира ГЕОРГИЕВА
Агенция "Фокус"
27 септември 2008, 13:49
***
Общината сложи бариера пред презастрояването
За първи път Общинският съвет на Велинград гласува и прие решение, с което сложи бариера пред презастрояването на курорта. Това стана на сесията на 24 септември, а предложението дойде от кмета Иван Лебанов и бе подробно разяснено от главния архитект Тодор Енев.
Във Велинград започна да набира скорост строителството на 5-етажни сгради и за да не стане като в Слънчев бряг и Банско, Общинска администрация предложи да се ограничи възможността в малки парцели да се строят високи сгради. По закон Велинград попада в границата на градовете до 30 000 жители, в които е разрешено ниско застрояване - до 3 етажа и средно застрояване - до 4-5 етажа. Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба 7 определят параметрите на застрояване, според които за Велинград коефициентът на интензивност (т.нар. “кинт”) е до 2.0. До момента община Велинград не е приела специфични правила и норми по отношение на тези параметри. Законът обаче позволява на общините да налагат такива ограничения и част от тях се възползват - например общините по Черноморието забраниха строителството по време на летния сезон, което във Велинград е разрешено. Сега за първи път Община Велинград реши също да въведе специфични правила и по-конкретно да намали коефициента на интензивност от 2.0 на 1.5.
Това решение ще ощети предприемачите, които са имали намерение да строят големи сгради на 5 етажа и сега ще загубят 0.5 от разгърната застроена площ. При тях печалбата идва от построяването на 4 и 5 етаж, обясни арх. Енев и при новия норматив ще бъдат принудени за по-големи сгради да закупуват по-големи парцели. В същото време общината ще се застрахова от това в малки парцели да щръкнат високи сгради, а благодарение на по-големите парцели новите големи сгради би трябвало да имат достатъчно площ за паркинги (по закон паркингите трябва да са в парцела на сградата, а не по улиците на курорта).
Твърдо против предложението се обяви председателят на Комисията по ТСУ Александър Гагов, който се опита да представи своето мнение и като решение на комисията. Според него на този етап Велинград не може да си позволи да отсява инвеститорите, градът не е презастроен и има нужда от строежи.
Кметът Иван Лебанов отговори: “Всички се възмущаваме от свръхзастрояването по Черноморието. Не искаме и Велинград да изглежда така!”. Той директно призова групата на ДПС да прояви разум, а не договорки при гласуването. Тома Пачалов също заяви, че за първи път ОА има смелостта да предложи подобен ход и затова заслужава поздравления. “Велинград трябва да остане в синхрон с природата, а не да се издигат кули като в София”, смята съветникът.
Д-р Чешмеджиев постави въпроса защо намаляването на кинта от 2.0 на 1.5 се въвежда и за земите извън регулация. Арх. Енев обясни, че масово се купуват ниви извън регулация на ниски цени, които се преотреждат за парцели и стават прилежаща територия на града. Там ще се строят големи сгради от апартаментен тип, което в близките години ще увеличава проблемите на Велинград с паркирането, трафика и инфраструктурата. “Териториите, които сега са извън регулация, ще се развиват - да не задаваме проблеми в зародиш!”, призова архитектът.
По темата искаше да се изкаже и депутатът Фидел Беев, но съветниците влязоха в процедура на гласуване и председателят М. Джамбаз не можеше да му даде думата. По-късно Ф. Беев обяви, че с такова решение съветниците са обявили война на бизнеса и са ударили цените на имотите. 21 съветници, включително от ДПС, подкрепиха предложението, шестимата от ВМРО и БЗНС се въздържаха. Определените с решението параметри за ниско застрояване до 3 етажа с кота стреха до 10.00 м са: плътност на застрояване - 60%, интензивност на застрояване - 1.2, необходима озеленена площ - 40%. За средно застрояване до 4 етажа с кота стреха до 12.00 м: плътност на застрояване - 70%, интензивност на
застрояване - 1.5, необходима озеленена площ - 30%.
29.09.08
в-к Темпо, Велиград
***
Седмичен обектив
През седмицата кметовете на Велинград Иван Лебанов, на Ракитово Ангел Говедарски и на Батак Петър Паунов се срещнаха и разговаряха отново по проблемите пред проекта за спортно-туристическия център “Сютка”. Г-н Лебанов е поставил пред г-н Говедарски и въпроса дали на територията на община Ракитово може да бъде намерено място за изграждане на ново сметище на Велинград поради изтичане срока на старото.
28.07.08
в-к Темпо, Велиград
***
ПРЯКА РЕЧ: Сагата Цигов чарк и „батащината” в България
Дългогодишният спор между общините Ракитово и Батак за земи на Цигов чарк навлезе в поредната си фаза. Преди седмица в Батак се проведе поредната среща между кметските администрации с участието и на областната управа. Публикуваме материала на ракитовското сдружение “Суткя”, за да бъде огласена и позицията на активното гражданско общество по актуалната тема.
Герои на нашето време
Беше времето, когато в биографията на всеки амбициозен младеж пишеше: ”...произхожда от прогресивно работническо/селско семейство.” Мина и времето, когато успяваха яки момчета със звучни прозвища, наричащи се взаимно „брато”. Днес успехът е свързан с необходимостта да си имаш партия. Още по-добре да са няколко партии. Подкрепяш тази, която е на власт в страната в момента. Ако някой се пита как това може да бъде съвместено с идеали, идеи, програми и други ценности, то отговорът е лесен – това не са никакви ценности, а само помощни средства. Истинската ценност са само и единствено парите. Който не мисли така, е просто един неудачник и бъдещето му е да бъде маргинал или да се изнася от България. В страната ни вече няма място за идеи и идеали, защото навсякъде положението се владее от политическата хамелеонщина. Политическите елити по места, а и на национално ниво, смениха по няколко партии. Повсеместното нагаждачество, интриги и безхаберие изтриха като с гума ентусиазма на хората и в огромната духовна яма остана само апатията. Вече няма никакво значение за кого гласуваме, защото кандидатите за съветници, кметове, депутати имат различни имена, но едно и също лице – хамелеони, които по време на изборите се показват, усмихват се, дори поздравяват, но седмица след това изчезват в канцеларии или кой знае къде и само от време на време се чува, че са разрешили успешно техен личен проблем. Един властимащ уредил децата си в чужбина, друг властимащ си купил парче държавна гора, трети властимащ...
„Е, ще попита любознателният читател, а има ли модел или някакъв челен опит, за да се поучат хората”? Както беше казал философът Хегел, щом като това положение съществува, значи има някакъв разум в него, има някаква полза. Има модел, любознателни читателю. Ако искаш да видиш героите на нашето време, иди в историческия град Батак. Той е емблема на новото време в България. Вероятно от там идва терминът „политически батак”. Там след демократичните промени кметът и повечето общински съветници са от управляващата в момента партия или коалиция в страната. Депутатите неизменно са издигнати или подкрепени от уж критикуваната партия ДПС. Ако някой ви каже, че може би това е политическа прозорливост, отговорете му – не, обикновено нагаждачество и хамелеонщина на местния елит, от която страдат и обикновените батачани. Доказателствата са много, но в крайна сметка те еманират в едно - хората бягат от града и от района. В града са останали само около 3000 души, населението застарява, има десетина първокласници за следващата учебна година. Бягат и хората от околните селища, подгонени от безработицата и липсата на перспектива. А районът има невероятни природни и исторически дадености, всички наши и чужди туристи са очаровани.
Проблемът
Районът е в застой, защото Велинград и Батак по времето на социализма отбелязаха значителен напредък в областта на курортното дело, а Ракитово изостана. Те успяха да изградят леглова база и инфраструктура, а Ракитово е още бяло петно. Но голяма част от културно-историческите обекти и местата, подходящи за туризъм и спорт са на територията на община Ракитово, в това число и почти целия курорт Цигов чарк и мястото на бъдещия ски център Сютка. Липсата на обща стратегия и визия на района води до противоречия. Силните в политическо отношение Батак и Велинград, вместо да подадат ръка на Ракитово, просто си вземат онова, което им трябва. Особено драстичен е примерът с курорта Цигов чарк. Там беззаконието и корупцията имат дълга история и по своята изобретателност и наглост са се превърнали в емблема на „батащината” в държавата.
История на сагата Цигов чарк
С Решение №54/22.06.1971 г. бившият Окръжен народен съвет – Пазарджик възлага на тогавашния ГОНС – Батак „провеждане на благоустройствените мероприятия, организацията на търговското снабдяване, контрол по строителството, поддържане хигиената и други. В срок до 15.VII.1971 г. да се проведе среща с представителите на ГОНС – Батак, Пещера и Ракитово и представители на Окръжния кооперативен съюз и обсъди въпроса за единно ръководство на търговската мрежа на курорта язовир Батак.
От текста личат добрите намерения на бившия ОНС – Пазарджик, който цели резултат в две посоки: от една страна да се организира правилното стопанисване на легловата база и инфраструктурата около целия язовир Батак и от друга – да се подпомогне стабилизирането на гр. Батак, където вече е започнал демографският срив. Но както често се случва добрите намерения водят към ада. Батак се възползва от дадената възможност и вместо да се ограничи само в сферата на стопанисването, започва да се разпорежда като пълноправен собственик на курорта. Община Пещера е силна (тогавашният Председател на Окръжния народен съвет – Пазарджик е Коста Атанасов, от Пещера), затова пещерската земя е непокътната и там се развива курортът “Св. Константин”. Ракитовските позиции са слаби и батачани се разпореждат с ракитовската земя. Първоначално го правят чрез бившия ОНС – Пазарджик, а след това директно, защото Пазарджик предава неодобрения Застроителен регулационен план на курорта Цигов чарк на Батак. И започва сагата на незаконността и корупцията. Община Батак сключва сделка след сделка. Всички представители на партията-столетница и на държавата от средния и висшия ешелон, от които зависи някакъв проблем на Батак, веднага получават хубав парцел и помощ за построяване на вила на Цигов чарк. Какво по-хубаво от това – земята е ракитовска, а всички облаги са за Батак. Ето така се прави помен с чужда пита. Ракитовци да пият една студена вода. Още повече, че на Ракитово са възложени само изпълнителски и технически дейности, за да си заслужат водата с пот на челото: поддръжка и обслужване на ел. мрежата, на телефонната мрежа, на търговската мрежа, опазване на гората от бракониери, захранване на курорта с вода от ракитовския водопровод от м. Скелите. Дейност, свързана само с отговорности и никакви облаги. И така до промените през ноември 1989 г.
Първите опити за узаконяване на грабежа на земята са направени още през 1979 г. и впоследствие през 1984 г. През 1979 г. Агропромпроект разработва нов кадастър и включва целия поземлен фонд около яз. Батак в землището на община Батак. Поради недовършване на процедурата, предвидена в Закона за единния кадастър от 1971 г., по-късно нанесените граници са обявени за незаконосъобразни. През 1984 г. Геопланпроект изработва нова карта, като този път включва в баташкото землище и ракитовска гора, която според неодобрения Застроителен регулационен план /ЗРП/ на курорта е продадена от батачани на различни предприятия и организации и незаконно застроена. Процедурата, предвидена в Закона за единния кадастър от 1971 г., не е довършена и по-късно картата отново е обявена за незаконосъобразна.
В този спор се намесва и бившият Областен народен съвет – Пловдив, който с Решение № 41/21.04.1989 г. се опитва да определи нова граница между Ракитово и Батак, въпреки че областните съвети тогава нямат такива правомощия. Чудно ли е, че и тогавашният Председател на Областен народен съвет – Пловдив Стоянка Кръстенова има вила като палат на Цигов чарк?
Справедливостта временно е възстановена, когато с Решение №200/24.09.1990 г. Бюрото на Министерски съвет „на основание чл. 103, т. 15 от Конституцията на НР България отменя Решение №54 на Изпълнителния комитет на бившия Окръжен народен съвет - Пазарджик, от 1971 г. и Решение №41 на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет – Пловдив, от 1989 година”. Ракитовци си отдъхват. Възстановена е границата, определена и утвърдена с Указ на Народното събрание съгласно изискванията на Постановление №274/18.07.1955 г., обнародван във вестник „Известия” – бр.7/23.01.1959 г. Сложен е край на тридесет годишната неправда друг да се разпорежда със земите им. Но радостта им е кратка – само около месец. Батачани са решили да предизвикат отмяна на решението на МС. Баташкият народен представител и министър на финансите Белчо Белчев организира среща на Цигов чарк между ръководствата на двете общини. На нея са поканени вицепрезидентът на Република България Атанас Семерджиев, министърът на земеделието Тодор Пандов и негови експерти. Баташкото ръководство не присъства на Цигов чарк и искат срещата да се проведе в Батак. Белчо Белчев уверява всички, че срещата ще протече нормално, макар че знае за скритите намерения на батачани да вкарат участниците в капан. Същия ден там от обяд се раздава безплатна ракия. След като участниците в срещата влизат за разговор в сградата на общината в Батак на площада се пускат уредбите, гърми революционна музика, започва да бие историческата баташка камбана. „Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наште душмани...” Преговори в такава обстановка не могат да се проведат. Вицепрезидентът, министър Пандов и народният представител д-р Александър Попов (от Велинград) се готвят да си тръгнат. На изхода ги посрещат озверели пияни батачани с викове и дръжки на знамена. Вицепрезидентът е ударен с дръжка от знаме и след като се скрива в сградата на общината, тълпата се нахвърля върху служебната му волга и я преобръща. Скандалът е потулен набързо, но „героичните” батачани постигат своето – министър-председателят Андрей Луканов решава, че справедливостта и приложението на законите ще почакат и последва Решение №214/1990 г. на Бюрото на Министерски съвет, с което се замразява предишното Решение №200/1990 г. Доволните батачани продължават беззаконията във времето напред.
Продължението на сагата Цигов чарк
Землищният спор придобива нови измерения през 1992 г., когато Министерство на земеделието, управление „Поземлена реформа” предава на Поземлена комисия – Батак правото да връща земеделската земя на собствениците в спорната зона. Това е нова несправедливост, защото според границата, утвърдена с Указ на Народното събрание, обнародван в бр. 7/23.01.1959 г. на в. „Известия” спорната зона си е изцяло в землището на община Ракитово. Отнето е правото на Ракитово да администрира територията си. Независимо от уверенията на управление „Поземлена реформа” (писмо №92-00-7/23.02.1993 г.), че това не е определяне на нови граници, на практика ракитовци са принудени да пътуват до гр. Батак, за да си търсят земите. Мнозина са загубили през годините на социализма документите и губят собствената си земя, която община Батак актува като своя мера и започва да я разпродава. Говори се, че част от батачани, чиято земя е попаднала в язовира, чрез заменки са се сдобили със земя от мерата на Батак (ракитовските неопознати земи). Така например все още са спорни 18 дка ракитовски джамийски земи, а 99 дка ракитовски вакъфски земи уж били в язовира.
Но както се казва, апетитът идва с яденето. На някого му хрумва гениалната престъпна идея част от ракитовската гора, попадаща в курортната зона, да бъде извадена от горския фонд и Поземлена комисия – Батак да я актува като общинска мера на Батак. Какво от това, че горският фонд на Ракитово има повече от 100 годишна история, подкрепена с картен материал от преди Освобождението и твърдо определени гранични знаци на терена?
През 1999 г. в новия лесоустройствен проект на ДДС-Ракитово тези зони се появяват като бели петна, сиреч някаква неопозната, ничия земя. Първоначално тази „ничия” земя включва 28 горски отдела покрай цялата язовирна ивица от стената на язовир Батак (Дъното) до пътя Ракитово-Батак (центъра на курорта) в рамките на около 1200 дка, стигаща чак до промишлената зона на Костандово и гробището на Ракитово. Вероятно засрамени, батачани все пак са се отказали наполовина от претенциите си и са се задоволили с около 630 дка вековна гора (100-130 годишни борове и ели) само в района на неодобрения ЗРП в м.Голям Голак, м. Янева скала, м. Къртач. Но пък бързината по разпродаването на „новата баташка мера” е невероятна – десетки продажби на безценица.
Някой би казал:”Не е възможно през 21 век в България, член на ЕС, вековна гора да се продава като ливада!” Оказа се, че може! Баташкият кмет продава, ракитовските горски пишат актове, пещерският районен съд ги отменя, понеже кметът си е актувал тези гори като своя мера и издава строителни книжа на основание на многократно цитирания неодобрен Застроителен регулационен план на курорта. Схемата работи безотказно! Гора си е купил даже Беев-баща и то по 15 лв. квадратния метър. Той би казал, че дори е скъпо, защото има други, които са се облажили за 6, 9 или 11лв. квадратния метър. Министърът на земеделието мълчи и не реагира, нищо че още през 2003 и 2004 г. Районното управление на горите – Пазарджик протестира срещу беззаконието. На среща в община Ракитово на 09.06.2008 г. председателят на Комисията по земеделие и гори при НС Васил Калинов казва, че не е запознат с проблема, макар че има на два пъти парламентарни питания по въпроса. Обещава да провери и да има реакция, но реакция няма. Но само той губи, защото според отработената схема ако се активизира малко, за да го спрат батачани може и вила да му построят. Няма никакви действия и от новия шеф на Държавната агенция на горите – Стефан Юруков. Няма реакция и от прокуратурата, може би защото Главна прокуратура – България има почивна база на Цигов чарк и се говори, че главният прокурор си пие кафето в Батак.
Президентът Първанов като историк се изказа в защита на исторически Батак, но едва ли ще се изкаже срещу провежданото беззаконие на батачани. Та нали вицепрезидентът Ангел Марин е батачанин?
Държавата ни постепенно се превърна в един пълен батак, едно политическо блато. Вярно, Батак може да бъде емблема на това политическо нагаждачество, беззаконие, безхаберие, но не искаме да засягаме обикновените батачани, повечето от които са честни хора и също страдат от действията на своите управляващи. Те самите виждат, че никой не смее да се противопостави на беззаконието. Това беззаконие продължава десетки години и се върши от община Батак, от областни управи, от министерства, от прокурори и съдилища. Нали те знаят, че всички документи се издават по неодобрен Застроителен регулационен план, т. е. са незаконни. Никой не реагира и всеки тихомълком гледа да докачи парче от баницата – ракитовската гора и ливадите, които ракитовското джамийско настоятелство, ракитовци, костандовци и дорковци не са успели да си върнат. Ракитовското общинско ръководство твърди, че спор няма, защото държавните органи са се произнесли по въпроса, коя е действащата граница.
В протокол от 16.04.2004 г.,одобрен от Министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме, на Комисия от МЗГ и МРРБ в т. 1 от констатациите четем: ”Определената по изискванията на Постановление №274/18.07.1955 г. землищна граница и утвърдена с указ на Народното събрание на НРБ, обнародван във вестник „Известия” бр. 7/23.01.1959 г., е нанесена в Геокартфонда върху карти в М 1:25 000, но не е означена с трайни знаци. За означаване на същата са дадени указания на община Ракитово с писмо с изх. №09-9/15.03.2004 г. на Агенция по кадастъра”. Предишното общинско ръководство на Ракитово вместо да изпълни указанията и да материализира границата с трайни знаци, се обръща към Областния управител – Пазарджик, той да означи границата. Той не се е намесил и границата остава неозначена. Това води до продължаване на беззаконията, а хората в Ракитово са тотално объркани. Те чакат да видят реакцията на сегашното общинско ръководство. Дали ще защити интересите на жителите на общината или по примера на Санчо Панса ще се задоволи с врабче в ръката, вместо да търси орел в небето.
Отзвукът
В Ракитово вече почти никой не вярва, че границата с Батак ще бъде материализирана според законите на страната и ракитовци ще могат да администрират цялата си територия. Самото споменаване на името Батак предизвиква буря от страсти. Нека си припомним проектът на Мартина Балева и немския културолог проф. Бредекамп от Хумболтовия университет в Берлин. Веднага ги обвиниха, че искат да ревизират историята, а те самите казват, че не искат подобно нещо. Те само твърдят, че събитията от 1876 г. продължават да влияят върху обществения живот и днес. На проведената дискусия в Хумболтовия университет – Берлин през месец май 2008 г. един от участниците, Маркус, казва: ”...но явно има нещо по-дълбоко. Нещо, което не е изяснено около българската идентичност, какво е да си част от тази нация. Вие, българите, явно имате да дебатирате помежду си още много” (в. Капитал, 10-16 май 2008 г.,стр. 33). Вероятно е така, защото как иначе ще си обясним желанието на батачани да потъпчат действащите закони и да искат да се прилага историческото право, правото на силния. Сигурно трябва да поканим културолозите от Хумболтовия университет да проведат следващата си дискусия в Ракитово и да им дадем доказателства за тяхната правота. Вече повече от век батачани притискат околните селища. Първата изселническа вълна е била веднага след Освобождението. За нея свидетелства дори Митхад паша, който твърди, че от изселниците от България над 1 милион са чисти българи, приели исляма. Втората изселническа вълна е през 1912-1913 г., по време и след Балканската и Междусъюсническата войни. Голяма част от имотите на изселниците са купени на безценица или просто са завладени от батачани в района на Баташкото блато (дн. язовир Батак). Така скоро, натрупали имоти, батачани започват през 30-те години на ХХ век опити за промяна на землищните граници. Но тогава е имало спазване на законите и независими съдилища, които си позволяват да отменят дори Указ на цар Борис III, издаден в полза на Батак. Днес независимите съд и прокуратура са партийно зависими. Местните и държавни администрации работят срещу държавния интерес и нарушават законите. На обикновените хора не им остава нищо друго, освен да гледат как толерирани селища като Батак правят каквото си искат.
Опит за оптимистичен край
Политолозите се умориха да повтарят, че преходът в България е приключил. Повечето хора сигурно са склонни да им вярват. Днес предлагаме нов критерий за край на прехода – преходът ще е свършил, когато героите на времето са честни хора, спазващи действащите закони, които имат предсказуемо ежедневие. Сега журналистите клатят разсеяно и разочаровано глава, когато трябва да пишат за кражби и беззаконие, за политически чадъри, интриги и нагаждачество. Сиреч: ”Пак ли? Кой ще го чете това? И после пак нищо няма да се промени”. Може би са прави, а може би не... Ами ако главният прокурор се заинтересува и реши да сложи край на беззаконието? Ако шефът на Държавната агенция на горите реши да брани държавната гора? Ако вицепремиерът Плугчиева и министърът на вътрешните работи Миков решат да се борят срещу корупцията? Ако Доган за един ден забрави интересите на управляващите в Батак и запита електората си от околните селища как живеят? Ако омбудсманът на републиката Г. Ганев защити гражданския интерес и законите? Ако президентът Първанов реши да бъде президент не само на „баташките българи”, а на всички? Ако батачани, както казва краеведът от преди Освобождението Ст. Захариев, пак станат „батьове”, сиреч големи не на ръст, а със своята справедливост, честност и чистота?
Тогава България ще стане добро място за живеене.
Свилен Топчиев, председател на УС на сдружение “Суткя”
Предложения от Сдружението с обществено полезна дейност „СУТКЯ” – Ракитово:
1. Областният управител – Пазарджик да разпореди да се материализира землищната граница между общините Ракитово и Батак според изискванията на Агенцията по кадастъра – София. Тази граница е определена и утвърдена с Указ на Народното събрание , съгласно изискванията на Постановление №274/18.07.1955 г., обнародван във вестник „Известия”, брой 7/23.01.1959 г., нанесена е в Геокартфонда - София върху карти в М 1:25 000.
2. Незабавно да се спре издаването на строителни книжа по неодобрен Застроителен регулационин план на курорта Цигов чарк от община Батак, защото тези документи са незаконосъобразни.
3. Да се възстанови правото на Поземлена комисия – Ракитово да администрира цялото землище на общината и да изготви съответната Карта на възстановената собственост (КВС). 4. Да се обсъди възможността за съвместно управление на курорта Цигов чарк след изпълнение на точки от 1 до 3 на договорна основа от общините Ракитово и Батак.
11.08.2008
в-к Темпо, Велиград
***
Изграждането на алпийски ски-комплекс “Сютка” в унисон с “НАТУРА 2000”
Проектът за изграждането на така наречения “нов зимен курорт Сютка” на арх. Чипев от 2001 г., одобрен и лансиран от областния управител на Пазарджик тогава арх. Даниел Мирчев, предвиждащ построяването на селище с 2000 легла, ски писти за алпийски дисциплини, бягане и биатлон със стадион и стрелбище на сума от 100 милиона щатски долара, е нецелесъобразен и неиздържан от социално-икономическа и екологична гледна точка. Той не отговаря и на оригиналния идеен проект (изготвен от експертна комисия от 1986 г. с председател проф. В. Фурнаджиев), според който се предвижда изграждането САМО на алпийски ски-комплекс. Нашите мотиви за неодобрение на въпросния проект, тогава и сега, са следните:
Първо. В района на “Сютка” изграждането на туристически комплекс с 2000 легла, писти за ски бягане, биатлон и алпийски дисциплини със стадион и стрелбище е нецелесъобразно и нерентабилно. Тук няма топли минерални извори и каквато и да е инфраструктура, а изграждането на такава ще бъде много скъпо, с неоправдани екологични последствия, както и с минимален социално-икономически ефект за населението от региона. Да не говорим и за това, че извън снежния сезон (3-4 месеца) селището ще пустее, особено през дъждовните пролетни и есенни месеци.
Изграждането на спортно-туристически комплекс и то с голям социално-икономически ефект за населението и с перспективи за развитие, включващ съвременен хотелски комплекс с открити и закрити плувни басейни, балнеолечебен и фитнес центрове, казина, спортни площадки, ледени пързалки, разнообразни заведения за отдих и детски площадки е целесъобразно да стане в подножието на връх “Клептуза” - района между едноименното езеро и Чепинските минерални бани, където има в изобилие топли извори и изградена инфраструктура. Тук е разположен и един от минералните плажове, както и слаломната ски-писта, която е предвидено да се освети и използва денонощно. От тук, според нашия идеен проект, е предвидено да започва кабинкова въжена линия, която да преминава през връх “Клептуза” и поляните на “Просце” с крайна станция подножието на връх “Сютка” (обща дължина 5-5.5 км). Така алпийският ски-център “Сютка” ще бъде свързан с Велинград освен чрез асфалтов път (14 км) и с въжена линия, а на около 12 км в източна посока с асфалтов път и с Ракитово.
На този етап усилията трябва да бъдат концентрирани изцяло към ускорено изграждане на алпийския ски-комплекс “Сютка”, просичане на трасета и монтаж на ски-лифтове. Като вместо предвидените 4-5 трасета, които трябва да се просекат съгласно проекта на арх. Чипев, ние предлагаме просичане само на едно трасе с ширина 45-50 м и дължина 650-700 м, във вид на разтеглен ес-образен ръкав, достигащ квота с 1750 метра надморска височина. Тоест изсичане на гора (на места тя е доста рядка) с площ само на около 30-35 декара вместо предвидените 180-200 декара. Тази част на пистата ще представлява нормално слаломно трасе, през което ще минават и пистите за спускане, гигантски и супер гигантски слалом. Така, както е изградена и една от международните ни ски-писти на Витоша - “Лалето”. Районът над посочената квота (с 1750 м надморска височина) до връх “Сютка” (с 2184 м надморска височина) няма иглолистни гори, а предимно клек и трева. В тази част на планината се задържа и най-много сняг, където ще се построят серия от учебни и състезателни писти (трасета) със съответни ски-влекове, без да има нужда от изсичане на каквито и да е дървета. Изсичането на трасетата, закупуване и монтаж на лифтовите съоръжения (един триседалков с дължина около 2.5 километра, 2 влека с дължина 700-800 метра и 3-4 детски “бейби” влека плюс 2 броя машини за утъпкване на сняг) по предварителни изчисления ще струва 12-13 милиона евро. Съгласно предварителни разговори закупуване-монтаж на въжените линии може да се осъществи на разсрочено плащане от френската фирма “Помагалски”, а изсичането и почистването на трасетата от министерствата на екологията и горите, като разходите ще се покрият от добития дървен материал.
Второ. Що се отнася до развитието на северните дисциплини (ски-бягане, биатлон и ски-скокове), е целесъобразно то да продължи в утвърдените за това ски-центрове край Велинград: Юндола, Куртови поляни, Белмекен. Там с успех бяха проведени серия от международни състезания и кръг от Световната купа по ски-бягане. Ски-комплекси с прекрасни природни дадености, на които сега няма да се спираме.
Трето. Финансовото обезпечаване на изграждането на алпийския ски-скомплекс “Сютка” може да се осъществи със средства от европейските програми и извънбюджетни средства и заеми от общините Велинград и Ракитово и Пазарджишка област, а строителството на хотелските комплекси от наши и чуждестранни фирми. Достатъчно е да се обяви официално, с подходяща реклама, че предстои или започва изграждането на алпийския ски-комплекс “Сютка” - незабавно ще се появят кандидати да инвестират. Интерес и то в писмен вид има вече от английски и испански брокерски фирми. Проведени са разговори с руска и български фирми, които са готови да инвестират, но проектът за изграждането на “Сютка” се бави, а според някои - нарочно се отлага.
В заключение заслужава да се отбележи, че изграждането на алпийския ски-комплекс “Сютка” се явява като крайъгълен камък, предпоставка за превръщането на Велинград и региона в първокласен международен туристически и балнеолечебен център, а през зимните месеци и с прекрасни условия за масов ски-спорт, провеждане на международни състезания, а защо не кандидат и за провеждане на зимна олимпиада. Тук е мястото да припомним на общинските съвети и кметовете, че европейската интеграция по същество е процес, насочен главно към регионалното, социално-икономическото и инфраструктурно развитие на отделните региони. В този смисъл усвояването на средствата по структурните фондове, разгледани от стратегическа гледна точка, са приоритети и актив (бих казал - задължение) на местната власт и в по-малка степен на национално ниво. В това отношение за пример може да се посочи Смолян, който за проекти инициативи (изграждане на регионален център за онкоболин, биоразработки, туризъм) само да 2007 г. от еврофондовете ще реализира 7.3 милиона евро. Подобно е положението и с община Казанлък, която за периода 2004-2006 г. за инфраструктура и публично строителство е реализирала над 10 милиона евро, а Банско през последните няколко години над 30 милиона евро (една част във вид на заеми на общината). За съжаление, с подобни активи и пилотни разработки или програми за бъдещи инвестиции община Велинград не може да се похвали. И не случайно Велинград и регионът през последните години стремително изостават както в инфраструктурата, така и в туризма и балнеолечението, за развитието на които има прекрасни природни дадености. Да се надяваме, че Велинград най-после ще се радва на по-активно и амбициозно общинско ръководство и кмет. Успех, скъпи съграждани!
проф. д-р Васил Фурнаджиев, председател на Ескпертната комисия, изготвила идейния проект “Сютка” от 1986 г.
11.09.2007
в-к Темпо, Велиград