. ски пътешествия : Туристи на писти - 12 Декември 2009 - 20:38
На разузнавателна обиколка в Боровец преди началото на сезона
Липсва сняг. Само това ни притеснява, когато в слънчевата съботна сутрин решаваме да потеглим в посока към Боровец, за да прекараме няколко приятни часа в най-традиционния български ски курорт. Не бързаме заникъде, защото до Рила има само стотина километра, а денят е пред нас.
Поемаме по Самоковско шосе и имаме късмет трафикът да не е особено интензивен, което ни позволява да се концентрираме върху размислите си за Боровец. Най-големият български ски курорт в Рила е обект на разнородни страсти. Принципно за него можете да чуете преобладаващо скептични коментари, свързани с процеса на създаване на нови хотели и сгради. Мнозина не одобряват и покачващите се цени на лифтове и влекове. Трети пък мрънкат и хейтят на общо основание защо има толкова много туристи и защо не оставят хубавия български курорт на българите. Всъщност Боровец е супер. Намира се на по-малко от час път от София, има отлична инфраструктура и локация и освен това, когато има сняг, чудесни писти и съоръжения. Хотелите му са по-скоро приятни, а в повечето е изкоренена старинната балкантуристка традиция парното да работи само в някои часови пояси на деня. Освен да карате ски, бихте могли и да пояздите или да си направите разходка сред природата. Боровата гора, на която е кръстен курортът, е очарователна и много зелена. За истинските познавачи на Боровец по-интересна и приятна е частта на някогашната Чамкория (както е старото име на Боровец), където се намират дузината кокетни аристократични вили от царско време, както и няколко по-добре построени хотели.
Поради липсата на сняг в момента Боровец е доста спокоен. Когато няма ски, хотелите предлагат разнообразие от СПА услуги, радостно приемани от пенсионерски групи от Северна и Западна Европа. Ако в Боровец ви омръзне, винаги можете да продължите с колата към Говедарци или към Долна баня и така рязко да смените идеята за прекарването си - от ски лукс към селски туризъм.
Кулинарията и хотелиерството на Боровец нямат никакви специални акценти. Нивото е такова, че обслужва идеално нуждите на т.нар. индустриални туристи - групи граждани от Европа, които са избрали тази локация заради мега хипер супер топ ценовата оферта на фона на Австрия, Франция или Швейцария. Понякога на място те разбират, че евтиното се изкупува с пъти по-малко километри писти, но пък им остава утехата на скандално евтиния спрямо европейския стандарт алкохол в България. Евтиният алкохол впрочем е и причина за присъствието на чудесни млади хора от цяла Европа - липсата на строги стандарти и правила при продажбата на концентрат дава на тези западни деца чувство за свобода, което те не познават в родината си.
Докато лениво обикаляме зимния курорт, караме направо и нагоре и теренът става все по-пресечен. Нашият RAV4 копае уверено в сухата кал, успява да се справи със стръмния склон и ни докарва на място, за което не сме подозирали, че бихме могли да достигнем. Отдолу, в курорта, граждани и туристи ни сочат с пръст и вадят телефоните си, за да снимат пътешественика по зелената писта. Радваме им се и ние. Слизаме и щастливо поемаме надолу в посока Белчин баня. Пътят през Железница и Бистрица е дори още по-приятен, а след като похапваме в "Параклиса" в село Железница, оставаме напълно доволни от живота. В София вали дъжд - дано скоро да завали и сняг, за да превърне Боровец в зимния курорт, който заслужава да бъде.
Александър Бойчев
Капитал Лайт - Брой 49, 10 декември, 12:07