. ски история : Игрите в Сен Мориц през 1928-ма оцеляват при 25 градуса - 02 Февруари 2010 - 19:21
Втората зимна Олимпиада е на загуба, но бумът на участниците е сериозен
През 1928 г. Чан Кайши става президент на Китай, Албания е провъзгласена за кралство, а Бухарин и Риков за първи път критикуват Сталин. На фона на тези събития втората бяла олимпиада не става значително мероприятие, макар че привлича зрителски интерес. Домакинството е предшествано от спор дали Холандия, която организира летните игри през 1928 г. в Амстердам, може да поеме и зимните същата година. Тя обаче не проявява интерес и през май 1926 г. на сесията в Лисабон МОК дава предпочитание на кандидатурата на швейцарския курорт Сен Мориц пред конкурентите Давос и Енгелберг. Сен Мориц разполага с уникално естествено трасе за бобслей и прекрасна туристическа инфраструктура.
Организаторите дори не построяват олимпийско село и всички спортисти са настанени в хотели. Няма обаче трамплин за ски скокове и местните власти влагат огромни пари за неговото построяване. В крайна сметка загубите от провеждането на олимпиадата възлизат на над 100 000 швейцарски франка. Затова пък в развитието на белите игри е направена огромна крачка напред. На олимпиадата пристигат два пъти повече участници, отколкото в Шамони през 1924. От 11 до 19 февруари в надпреварата мерят сили 472-ма състезатели (от тях 34 жени) от 25 страни и три континента. За пръв път след Първата световна война дебютират отбори от Германия, Литва, Холандия, Естония, както и от "незимни" държави като Аржентина и Мексико. За първи път на зимни игри участват и представители на Азия - японци. При спортовете дебютира скелетонът. Представители на СССР в Игрите-1928 не участват.
На огромния олимпийски стадион откриват и закриват игрите, като на него се провеждат и състезанията по кънки бягане, фигурно пързаляне и хокей. Това прекрасно спортно съоръжение за времето си побира 4000 зрители, като са предвидени места за почетни гости, официални лица и преса, както и кът за церемонията по награждаването. Освен това календарът изключва едновременно провеждане на хокейни мачове и състезания по фигурно пързаляне. Смут в организацията всява единствено необичайно топлото време за сезона (25 градуса). По време на кънки бяганията на 10 000 м ледената писта се разтопява и проявата е анулирана.
Златeн век за “кленовите листа”
Хокеят отново предизвиква огромен интерес. Мачовете, както и преди 4 г., се провеждат по нова система - три периода по 20 минути. Първенец е пак канадският тим, който след фурора през 1924 г. участва направо във финалната фаза. В турнира с 10 европейски отбора канадците печелят титлата с голова разлика 38:1!
Канада доминира в хокея до появата на СССР на международната арена и до 1954 г. тя печели 15 от общо 18 златни медала на световни първенства. Сен Мориц'28 е началото на златния период за "кленовите листа". Основният им конкурент - отборът на САЩ - не заминава за далечния континент, защото прагматичните американци смятали пътуването за неикономично.
Соня Хени - кралицата на Хитлер
Тя притежава всичко: личност, форма, сила, скорост и нерви
Игрите в Сен Мориц подаряват едно ново име на световното фигурно пързаляне - Соня Хени (1912-1969). Трикратната олимпийска, 10-кратна световна и многократна европейска шампионка променя завинаги облика на този спорт. Още на олимпиадата в Шамони през 1924 г. един от журналистите казва за 11-годишната спортистка: "Бъдещите претенденти за световната корона ще трябва да се съобразяват с норвежката Соня Хени, една велика фигуристка, благословена с всички възможни дарове: личност, форма, сила, скорост и нерви". В Сен Мориц Соня печели първия си златен медал на 15 г. и става любимка на публиката. Със своето очарование, изобилие от технически елементи, сред които сложен двоен аксел, плавно хлъзгане, блестящи пируети и 19 скока в съчетанието, тя буквално взривява трибуните. Нейната артистичност на леда покорява и съдиите - шест от общо седем й отреждат първото място.
Соня Хени е родена в Осло, в заможно семейство, поощряващо децата да спортуват. Първоначално тя показва талант в ските, но после обува кънките по примера на брат си Лейф. Занимава се също с тенис и плуване. Когато започва сериозно обучение като фигуристка, Соня зарязва училището. Баща й наема най-добрите педагози, включително известната руска балерина Тамара Карсавина
Мечтае да види дъщеря си спортна знаменитост.
Огромно влияние върху формирането на неповторимия стил на Хени оказва танцът на великата руска балерина Ана Павлова в навечерието на световното през 1927 г. Наричайки това изпълнение "най-силното въздействие в живота си", Соня включва в своята хореография балетни елементи. Под звуците на "Лебедово езеро" нейнит леден танц със знаменити скокове, отричащ земното притегляне, й донася първата от 10 световни титли. Хени пътешества много и работи с различни треньори. В края на кариерата си тренира с американеца Хауърд Никълсън в Лондон. Участва в различни шоута в Европа и Северна Америка. На Соня приписват първата къса поличка на леда, както и първата балетна хореография в танца. След световното през 1936 г. става професионална изпълнителка в редица ледени шоута. През същата година тя печели третата си олимпийска титла в Гармиш Партенкирхен (Гер). Златото е нейно и 4 г. по-рано в Лейк Плесид (САЩ). След като се оттегля, Холивуд я кани във филма One in a Million. Преди това тя се снима в още 2 ленти, а след най-известния си филм участва в други 12.
По това време Хени е замесена в скандал.
Връзките й с лидера на нацистите Адолф Хитлер и други хора от висшите кръгове на властта предизвикват много спорове преди, по време и след края на Втората световна война. Соня често изнася представления в Германия. През 1936 г. тя излиза на леда в Берлин малко преди олимпиадата в Гармиш. На трибуните е Хитлер, а Хени невъзмутимо го поздравява с високо вдигната дясна ръка. Нацисткият й поздрав е посрещнат на нож от пресата в Норвегия. Тя не повтаря упражнението на самата олимпиада, но след игрите е поканена на специален обяд в резиденцията на Хитлер в Берхтесгаден, местност в Бавария, на самата граница с Австрия. Там фюрерът подарява на Соня снимка с автограф и посвещение. След началото на филмовата си кариера Хени запазва връзките си с нацистите, като лично шефът на пропагандата Йозеф Гьобелс урежда One in a Million да бъде излъчен в Германия.
По време на окупацията на Норвегия нацистите виждат снимката на Хитлер в къщата на Хени и в резултат на това нито един от нейните имоти не е конфискуван от немците. През 1941 г. Хени става натурализиран гражданин на САЩ. Като повечето звезди от Холивуд тя подкрепя американската армия във войната но внимава много с коментарите си за норвежката съпротива, както и с публичните изказвания срещу тиранията на Хитлер. Заради това тя понася още критики, а норвежците я наричат Куислинг, на името на норвежкия диктатор Видкун Куислинг, който застава начело на колаборационисткото правителство в Норвегия. Все пак Хени се завръща триумфално в Норвегия с шоуто Holiday on Ice Tour през 1953 и 1955 г.
През 1956 Хени се оттегля и се настанява в Осло заедно с третия си съпруг - корабния магнат Нийлс Олстад. В средата на 60-те й откриват левкемия. Тя умира през 1969 г. на 57 г. по време на полет от Париж до Осло. С мъжа си са погребани в Осло пред Художествения център Хени-Онстад. В продължение на 70 години Соня Хени остава най-младата шампионка в историята на зимните олимпийски игри в индивидуалните програми, преди да се появи Тара Липински през 1998 г.
Как Балангруд се озовава в ареста
Освен със Соня Хени, Норвегия може да се похвали с още един голям шампион, спечелил първата си титла именно в Сен Мориц. Става въпрос за кънкьора Ивар Балангруд, който отнася златото на 5000 м в бързото пързаляне с кънки. В Швейцария той взема още един медал - бронз на 1500 м.
Балангруд е роден на 7 март 1904 г. в Лунер, малко градче в областта Хаделанд. Дебютира в бързото пързаляне през 1924 г., но не успява да участва в първата олимпиада в Шамони. Заради родното си място Балангруд е част от известното Хаделандско трио, заедно с Михаел Стаксруд и Ханс Енгнещанген.
След триумфа си в Сен Мориц Ивар чупи на 2 пъти световния рекорд на 5000 м. На следващата олимпиада в Лейк Плесид (САЩ), съдиите ощетяват големия шампион. Вместо по европейската система, в която състезателят с най-добро време печели, стартовете там са по американската - с всички кънкьори на леда по едно и също време. Домакините естествено правят промяната в полза на собствените си състезатели, но Балангруд печели сребро на 1500 м.
В коронната си дисциплина - 5000 м, остава едва пети.
Най-добрата му година обаче е 1936. В Гармиш Партенкирхен (Гер) Ивар печели цели 3 титли - на 500, 5000 и 10 000 м. Негово отново е среброто на 1500 м, където остава втори само на секунда след победителя. В Германия Балангруд завършва с повече медали от всички останали участници. Само 2 г. по-късно той чупи и 10-годишния рекорд в най-дългата дистанция 10 000 м. Така общо в кариерата си Ивар печели 4 олимпийски, 4 световни, 4 европейски и 5 титли на Норвегия, като на негова сметка са 5 световни рекорда.
Идва обаче Втората световна война и големият шампион е пратен в ареста заради отказа си да подкрепи колаборационисткото правителство в родината си. Балангруд е собственик на магазин в Трондхайм. Без да се консултира с него, министърът на спорта го предлага за пост в обществения спортен комитет към правителството на Видкун Куислинг. Балангруд не е съгласен, като праща протестно писмо до местния вестник. Копие от това писмо той лепи и на витрината на магазина си. Полицията идва в същия ден и го хвърля в ареста. Все пак големият шампион оцелява през войната и умира в Трондхайм на 6 юни 1969 г.
И Швеция има с кого да се похвали
Не само норвежците имат големи звезди в Сен Мориц. На същата олимпиада един ски бегач от Швеция прави нещо уникално. Това е Пер Ерик Хедлунд, който печели златото на 50 км. Роденият през 1897 г. състезател не успява да завърши на първата олимпиада в Шамони. В Сен Мориц обаче той го прави, като оставя на 13,27 минути друг швед - Густаф Йонсон. Тази разлика все още не е подобрена на зимна олимпиада. Уникално в това състезание е и друго - на старта температурата на въздуха е 0°, а на финала - 25°. Единствено Хедлунд успява да се справи с температурната аномалия и топящият се сняг не му пречи да стигне до златото. В състезанието той носи бял екип и червена шапка, а в негова чест всички бегачи от Швеция излизат със същите цветове на зимна олимпиада в следващите 48 години. Хедлунд печели и злато на световното първенство в Инсбрук (Ав) през 1933 г.
Росен Бабоев, Емил Николаев
в-к 7 дни спорт
Вторник, 2 Февруари 2010 г.