Александра Жекова, фотография © SKI.BG
. бг сноуборд новини : Принцесата на сноуборда - 04 Февруари 2010 - 18:31
За мен е чест да нося българското знаме, признава сноубордистката Александра Жекова
Сноубордистката Сани Жекова излезе от зградата на президетството в отлично настроение след официалното изпращене на делегацията ни за Ванкувър 2010. С широка усмивка и безкрайно търпение 23-годишната състезателка отговори на всички журналистически въпроси.
Александра Жекова, фотография © SKI.BG
"Всички състезателки, които се сочат за фаворитки - и олимпийската шампионка, и нейната подгласничка, и останалите съм ги побеждавала на едно или друго състезание. Готова съм да го направя и сега", коментира Сани. Тя бе категорична, че психически вече е подготвена с ролята на фаворитка.
Жекова добави, че за нея е чест да носи знамето на откриването на игрите. "Смятах, че това трябва да направи Жени Раданова, но разбрах, че тя има старт на следващия ден и трябва да бъде запазена. За това за мен е изключителна чест да поема това задължение", допълни българската сноуборд звезда.
"Не мога да правя предварителни прогнози. За мен е голяма чест, че успях да извоювам квота и да взема участие в Олимпиадата. Оттук нататък ще се боря наравно със всички, които са положили колосален труд през последните четири години и със сигурност най-добрият ще спечели."
"Надявам се да се представя достойно, ще дам всичко от себе си. За класиране не мога да говоря предварително. Ние нямаме възможностите, които имат канадците. Екипът, с който работя е само от двама души, разбира се и Българска федерация ски, които ни помагат и поддържат интереса на спонсори към нас", каза Жекова.
"От една страна очакванията за медал ме натоварват. Има огромен интерес към всички олимпийци от делегацията, освен това и огромни очаквания. Мисля, че ние сме добре подготвени и при добро стечение на обстоятелствата и малко късмет бихме могли да постигнем един много сериозен, стойностен резултат за България."
"Надявам се да зарадваме всички, пожелавам успех на всички участници, които представят България на Олимпийските игри. Сигурна съм, че и от тях може да очакваме добри резултати. Всичко се случва", добави чаровната сноубордистка.
Светла Димитрова, Topsport.bg, 04.02.2010, 17:52
Николай Шивачев, dir.bg, 16:45 | 4 февруари 2010
Чаровната българска звезда в сноуборда, фотография © SKI.BG
ПРИНЦЕСАТА НА СНОУБОРДА
"Сани, ти просто трябва да бъдеш готова, че всеки един момент може да си в хеликоптера и да пътуваш към болницата. Това е част от играта, опитай се да го превъзмогнеш и подтиснеш. Мисли само как да бъдеш най-бърза и никой да не те стигне". Това са съветите на един баща и треньор - Виктор Жеков, с които изпраща дъщеря си сноубордистката Александра Жекова към старта на "най-трудното и страшно трасе" в Аспен, САЩ, на което тя някога е карала.
Сани се класира пета и влезе в разпределението на наградния фонд от 50 000 долара на Winter X-Games, а самият Жеков описа трасето по следния начин: "Видях една много стръмна част, която в отделни зони не позволяваше грешка, тъй като можеше да има фатален край. Беше като да прескочиш каньон с мотоциклет, като да прелетиш една празнота, да кацнеш на точно определено място на една малка площадка със странна форма и оттам пак да се излетиш, за да кацнеш на пистата. Възхитих се на фантазията на този шейпър".
фотография © личен архив
Александра Жекова е най-оптимистичният състезател в тима на България за зимната олимпиада във Ванкувър 2010 от 12 до 28 февруари. Тя ще бъде единствена състезателка в сноуборда при жените, която ще кара в две дисциплини - бордъркрос и паралелен гигантски слалом.
Жекова е между най-добрите в света и притежава силата и храбростта да атакува медал, прогнозират специалистите. В своята кариера 22-годишната софиянка събра вече пет подиума (три втори места и едно трето на бордъркрос и едно трето на паралелен гигантски слалом) от общо 69 състезания за Световната купа. След последните стартове за малката купа в бордъркроса тя е на трета позиция след канадките Маей Рикер и Доминик Малте.
Изглежда съдбата й е била предопределена, след като
родителите й я качват на ски едва навършила две години.
Бащата, който в момента е човекът оркестър в подготовката на един състезател, е републикански шампион по сърф и дори преди години заведе ветроходката Ирина Константинова на игрите в Атина. Изобщо цялото семейство Жекови кара сърф включително и 70-годишната баба на Сани.
Някъде около шестата си година Александра получава първата си дъска, а на 11 вече обикаля света като състезателка. "Започнах да карам сноуборд само с твърди автомати, а по-късно и участвах в състезания по паралелен слалом. След това се появи новата дисциплина бордъркрос. Реших да опитам и направо се концентрирах в бордъркроса. Това е много екстремна дисциплина. Мисля, че в световен мащаб ще има много по-добро развитие отколкото паралелния слалом, която някакси остава на заден план. Там в общи линии всяко състезание изглежда по еднакъв начин", разказва Сани, която вече се е превърнала е красива, умна дама.
За Жекова годината е разделена на няколко периода, през които провежда различен тип тренировки. Началният стадий е в средата на лятото от юни до август и тогава работи за кондиция с треньори от леката атлетика, прави фитнес за сила, кара сърф, после маунитбайк за издържливост и използва специални уреди подобни на скейтборд, който е много близо до сноуборд като начин на каране и усещане.
Първите тренировки на сняг са още в началото на август. Обикновено подготовката протича на глетчери в Швейцария на височина 3500 м. Така с няколко лагера се стига до първия старт за Световната купа, който обикновено е някъде в Южна Америка. Тази година беше в Аржентина и Сани откри много мощно с второ място. Специфичните тренировки за нея продължават до средата на декември, когато практически приключва с подготовката и влиза в най-активния състезателен период. "Тогава вече няма време за изчистване на грешки или развиване на допълнителни качества", обяснява Сани.
Двамата с Виктор Жеков пътуват непрекъснато, всеки път с различни авиокомпании без привилегии и винаги в икономична класа. Често имат проблеми със свръх багажа. "Когато отивам на стартове за двете дисциплини нося по 8 борда, а те не са единствената екипировката. Има още автомати, много резервни части и резервни обувки, каски и протектори. Баща ми носи голямо и количество вакси и инструменти, с които подготвя дъските ми. Всичко тежи ужасно много и мога да кажа, че той пътува с две фланелки и един панталон, за да има минимум багаж и да събере техническата ни екипировка", обяснява Сани и допълва, че не рядко багажът се губи.
"Най-проблемна беше ситуацията миналата година на световно първенство в Корея, което се провежда веднъж на две години и е много важно за мен. Багажът ми пристигна с два дни закъснение. Нямах възможност да направя тренировка и стартирах без да познавам трасето. Беше много опасно заради това, че трябваше да рискувам всичко само и само да се класирам добре".
Сани изпитва истинско задоволство от участието си в Аспен, най-малкото, защото стана първата българка с покана за зимните екстремни игри, които имат 14 годишна история и са изключително популярни в САЩ. "Решихме да използваме случая за една добра тренировка преди Ванкувър, тъй като трасето ще е подобно, а и конкуренцията същата. Спечелих битката със себе си и хубавото е, че съм жива и здрава и нямам контузии. Над 50% от участниците се отказаха, а отборите на Франция, Канада и Швейцария дори получиха забрана да участват", разказва тя.
Според Виктор Жеков дъщеря му
никога не е била в по-добра физическа форма от сега.
"Работим на пълна газ, но в един момент нещата опират и до малко късмет", коментира той. Става въпрос за това, че битката в бордъркроса изглежда по-свирепа от обиколките в NASCAR и въпреки че грубости не са позволени често се случва бордове да се ударят, някой да падне или най-малкото да загуби скорост. "Често съм губила състезания в битката за по-предна позиция. Например на световното в Корея се борех за пето место, удариха ме, паднах и останах осма. Така стана и на X-Games. Там се борех за трето място, бронзов медал, ударих се с една състезателка и останах пета", обяснява Жекова.
Състезателките разглеждат най-трудното и страшно трасе на Winter X-Games 14 в Аспен, САЩ, фотография © личен архив
По регламент в деня преди състезанието във Ванкувър тя ще има едночасова тренировка за опознаване на трасето. Интересното е, че шейпърите винаги изненадват с нови конфигурации, които взаимстват от трасетата по мотокрос и правят пистите все по-дълги и по-страшни, като това в Аспен. Очаква се във Ванкувър да е нещо подобно.
Сани на Winter X-Games 14 в Аспен, фотография © личен архив
"Ще имам възможност да направя не повече от две-три тренировъчни спускания, защото няма време. Ще разчитам отново на видеоаналис и на очите на треньора, за да видя къде са клопките и възможните линии за преодоляване на препятствията", добавя тя.
После следват квалификации в два ръна, като отсяват най-добрите 16 жени за финалите. Те са на елиминации в четири серии с по четири жени, като напред продължават само първите две от всяка серия. Квалификацията е доста важна, защото тя дава възможност на състезателят да си избере стартова врата. Това е много важно, защото така се определя траекторията към първия вираж или първата конфигурация.
"При мен се случва така, че все още имам лек проблем и притеснения при квалификациите, признава българката. Не мога да дам всичко от себе си и карам една идея по-внимателно, за да ми е сигурно мястото. Карам не толкова рисковано и затова нямам силни квалификации. Обикновено съм осма или по-назад, в редки случаи между първите шест. Това усложнява задачата допълнително, защото в елиминации в серии с много силни състезателки. Хубавото е, че тогава карам на границата на възможностите си и често ми се е случвало от последно време да отида напред и да стигна финал".
Контузиите са част от този спорт и талантливата сноубордистка не веднъж е изпитвала колко боли. Миналия ноември дори си счупи носа. "Случи се на тренировки на глечера в Хинтертукс в Австрия. Много нелепо, много глупаво, паднах абсолютно наравно, просто не го очаквах. Осъзнах, че трябва винаги да съм абсолютно концентрирана, дори и на последното си пускане, отивайки да си взема раницата на път за вкъщи. Носът не беше най-сериозният проблем освен, че беше наистина много крив. Получих комоцио и това ме спря от тренировки за 20 дни", разказва софианката.
Сани сама калява психиката си като чете повече философски книги
и такива, които я учат по какъв начин да се мотивира и да насочи мисленето си, за да има успех. Препрочита съветите на Робин Шарма, авторът на духовната притча "Монахът, който продаде своето ферари".
"Всичките ми колеги имат психолози до себе си, доктори, техници, оператори да заснемат всички тренировки и да помагат с видеоанализа, а аз имам само баща си. Той наистина много се раздава. Може би, ако не му бях дъщеря, нямаше да го прави. Често аз самата се чувствам тъжна и ми е неприятно да видя през какво е необходимо да премине в името на нашия успех. Често не спи достатъчно, не му остава време да се храни, върши работата за всички тези хора, в същото време заплащането му е нищожно. Понеже този спорт няма традиции в България двамата срещахме много проблеми, които не знаехме как да разрешим и се учихме от грешките си. Затова всеки месец пишем отчети, какво и по какъв начин сме постигнали, какви са били методите на подготовка и ги оставяме в министерството на спорта, като се надявам някой, който има желание да постигне нещо подобно просто да ги прочете. "
Жекова има късмет, че освен с баща си е
заедно с любимия си човек почти постоянно.
Тя е на път е девет месеца в годината, а останалите три изкарва в Австралия. Там живее Алекс Паулин, един от най-добрите сноубордисти, с когото се запознават в Швейцария. "Един следобяд излязох на терасата в хотела, за да се любувам на прекрасната гледка. Дочух чух звук на китара, някой пееше наблизо. Той също като мен беше на балкона заради гледката. Оттогава сме заедно, въпреки че първите шест месеца се колебаех кого да избера между него и бившия ми приятел словенец", обяснява Сани.
В сноуборда състезанията за мъже и жени са на едно място и Алекс Паулин пътува с голям екип. Неговите хора са помагали не веднъж на Сани, но станало малко неудобно, защото нямали право да го правят. Когато приключи състезателната кариера Сани иска да продължи образованието си в Сидни, като изучава изкуството на PR-а. Така ще може да представя творчеството на Алекс, който вече е съчинил песен за нея.
Сани кара с Burton, което за сноубордистие е мерцедесът на екипировката. Компанията подпомага българката с дъски, автомати, обувките и екип още в годината преди първата й олимпиадата в Торино 2006 г. , където тя беше още неориентирана тийнейджърка с голям потенциал. Сега бордовете са правени специално за нея по зададени от треньора й параметри. Александра е рекламно лице на Burton за България и част от техния национален отбор, част от европейския им тим и съвсем скоро очаква да бъде поканена в световния им отбор.
Александра е част от отбора на Burton, фотография © личен архив
"В момента сме в период на преговори. Предполагам, че при един силен резултат на игрите или на друго голямо състезание ще бъда приета в отбора. В него са олимпийските шампиони по халфпайп при мъжете и жените от Торино американеците Шон Уайт и Хана Титър и шампоните от световната купа по фрийстайл сноубординг".
Александра получава годишно около 30 000 лв за подготовка от федерацията и спонсорите Audi, Mтел, Nescafe и Generali, като има още рекламни договори с българските представителства на компаниите за спортна екипировка Nikita, за очила и каски Giro. Наскоро е станала и посланик на медицинска козметика Bioderma и е приела и поканата да работи и с Vice Мagazine, които са финасирали участието й в Winter X-Games.
"Много трудно се намират спонсори, тъй като международните централи смятат България за малък пазар. Например Burton, колкото и силни да са в света в България тук продават колкото в един магазин в Австрия. Дори помня, че на първото ми състезание повечето хора не знаеха къде се намира България. Не знаеха, че изобщо че имаме сняг и зимни курорти. И между другото по този случай придобих един много мил прякор, който все още ми стои - казваха ми The little princess. И до днес се шегуват като се обръщат към мен с "българска принцесо". В последните години обаче колегите ми започнаха да чуват за България и да следят какви са възможностите тук за тренировки в зимните курорти", допълва Жекова.
Елеонора Тарандова
в-к Дневник
16:44 на 04 фев 2010 г.