. световни ски новини : Вятърът на промяната духа в ски скоковете - 05 Февруари 2010 - 09:45
Вундертимът на Австрия срещу всички останали на екзотична дестинация
Австрия срещу останалия свят, така изглежда битката в ски скоковете преди олимпийските игри във Ванкувър. Много неща се промениха в последните години в този традиционен и атрактивен зимен спорт и едно от тях е изключителното австрийско надмощие. След дълги "години на суша" вундертимът завладя всички възможни върхове и ще се опита да продължи серията си на едно вече екзотично място. Канада, по-специално Тъндър Бей, бе редовна спирка за Световната купа още от първия й сезон (1979-1980), но за последен път състезание там имаше през 1994 г.
През 80-те години Хорст Булау спореше за "Кристалният глобус" с легендарния Мати Никянен, а сънародниците му Рон Ричадс и Стив Колинс имаха твърди позиции в световния елит. Сега ще видим скачащи "кленови листа" само заради задължителното домакинско участие. Янките се задържаха по-дълго в подножието на върха, но след отказването на Алън Алборн и Клинт Джоунс дори специалист като Йохен Данеберг не може да намери и създаде достойни заместници. Така останалият свят в ски скоковете всъщност вече се ограничава само с Европа и Азия (главно Япония, със скромен принос Корея и Казахстан). Преди 20-25 години и България имаше своите върхове в ски скоковете (Владимир Брейчев, Валентин Божичков, Захари Сотиров), а след дълга пауза вече се вижда светлина в тунела. 16-годишният Владимир Зографски може и да не спечели квота за олимпийските игри, но завърши седми на световното първенство за младежи (до 20 г.) и доказа, че е невероятен талант. Един търсач на силни усещания и шоумен стана причина за въвеждането на квотите. Въпреки че остана последен и на двете шанци, Еди (Орела) Едуардс от Обединеното кралство се превърна в главна атракция на предишната зимна олимпиада на канадска земя - в Калгари.
Задължението домакините на игрите да направят официални състезания на обектите една година по-рано върна Световната купа в Канада на 24-25 януари 2009 г. Ски скокът е много условен спорт заради огромното влияние на атмосферните условия и във Ванкувър се видя, че има предпоставки за "руска рулетка". Вятърът бе много променлив и като посока, и като скорост, журито не успя да намери точната стартова позиция и се стигна до много рискови за здравето на скачачите скокове, особено във второто състезание. Австрийското чудо Грегор Шлиренцауер спечели и двата старта с рекорди на шанцата от 142 и 149 м. Виле Ларинто (Фин) също постигна 149 във втория ден, но със загуба на контрол и докосване на снега. Между топ 8 и в двата дни бяха Волфганг Лойцъл и Томас Моргенщерн (Ав), Симон Аман (Швейц), Адам Малиш (Пол) и Дмитрий Василиев (Рус). Руснакът обаче контузи коляното си наскоро и няма да участва на олимпиадата. За щастие победителят в "Четирите шанци" Андреас Кофлер (Ав) се възстанови бързо от тежко падане при пробен опит на ски полети в Оберстдорф. Аман сега води убедително за Световната купа пред Шлири и Морги, но традициите напоследък са да има изненади на олимпиадите. Самият Аман нямаше победа, преди да направи сензацонния си дубъл в Солт Лейк Сити. Преди 4 години пък Ларс Бищьол, ваден на няколко пъти от норвежкия отбор за проблеми с дисциплината и алкохола, триумфира на малката шанца и оттогава няма място в топ 10. Състезанието на малка шанца е напълно непредвидимо, защото в последните 8 години е имало само две такива за Световна купа - във Вилах през 2007-а, спечелени от Моргенщерн. Да не забравяме и факта, че Еспен Бредесен бе последен на малката шанца в Албервил и две години по-късно стана шампион в Лилехамер.
Шеста олимпиада за Нориаки Касай!
Нориаки Касай, вторият най-възрастен участник в стартове за световната купа този сезон, ще участва за шести път на зимни олимпийски игри. 37-годишният японец дебютира още в Албервил през 1992 г. и оттогава няма пропуск. Сега се чувства в отлична форма и е амбициран да спечели първи индивидуален медал. Най-доброто му представяне бе петото място на малка шанца в Лилехамер (1994). Той бе и част от отбора на Страната на изгряващото слънце, заслужил сребърните медали. Четири години по-късно на родна земя Нориаки бе седми на малка шанца и изобщо не попадна в квартета, който драматично триумфира в отборната надпревара в Нагано. Звездите на японския отбор се прибраха у дома веднага след "Четирите шанци" (6 януари) и участваха в състезания за Световната купа само в Сапоро десет дни по-късно. Под ръководството на финландския специалист Кари Илиантила те провеждат специализирана подготовка за Ванкувър с поставена цел - медал. Единствената неевропейска сила в ски скоковете в момента се отличи с бронзови отборни медали в последните две световни първенства. Въпреки слабите си изяви през сезона изненадващо в олимпийския отбор попадна и 39-годишният Таканобу Окабе, който може да бъде баща на голяма част от своите съперници.
Ахонен и Малиш - треската за злато още ги държи
Яне Ахонен и Адам Малиш са безспорно между 5-те най-добри ски скачачи в историята. Те държат един куп рекорди, но все още нямат златен олимпийски медал. Ледения финландец се завърна на шанцата с една-единствена цел - да попълни колекцията си с липсващото отличие. Скромният Малиш пък остана за поне още един сезон, и той жертва на треската за злато. И двамата показаха през сезона, че могат да спорят с най-добрите на деня. Ахонен впечатли с трите си класирания в топ 3 на "Четирите шанци" - в Оберстдорф, Инсбрук и Бишофсхофен. Полякът пък е в серия от 6 поредни състезания в топ 8, като на последното, в Клингентал, бе на косъм от победата, но остана втори след Симон Аман. Това бе 79-и подиум (топ 3) за Малиш, който отстъпва по този показател само на Ахонен (108), след него са Мати Никянен (76) и Йенс Вайсфлог (73). Никянен, наскоро пак прочул се с пиянските си оргии и нападение с нож срещу съпругата си, е рекордьор по победи за Световната купа с 46, следван от Малиш с 38 и Ахонен с 36. Когато става дума за "Четирите шанци", Яне е №1 с 5 крайни успеха, но при единствения си триумф през 2001-а Адам го остави втори на рекордна разлика - 104.4 точки. Малиш и Никянен са рекордьори по спечелени световни купи с 4, а с повече от Ахонен (2) е само още австриецът Андреас Голдбергер (3). Яне има най-много медали на световни първенства (10, от тях 5 златни, но само два индивидуални), докато Малиш е №1 по индивидуални титли с 4. При всичко казано е направо куриозно как олимпийските успехи досега им убягват. За финландеца това ще бъде пета олимпиада. Досега има два сребърни медала от отборни, а индивидуално - 2 четвърти места на малка шанца (1998 и 2002). Малиш бе фаворит №1 в Солт Лейк Сити, но бе сюрпризиран, както всички, от Симон Аман и си тръгна със сребро и бронз от двете шанци.
Иван Чешанков
в-к 7 дни спорт
Петък, 5 Февруари 2010 г.