. ски история : Всички за Кили, той - за Франция - 10 Февруари 2010 - 10:15
С дружни усилия очарователният алпиец успява да изравни рекорда на Тони Зайлер
Жан-Клод Кили е феноменален френски скиор алпиец, носител на 3 златни медала от Гренобъл'68 и 6-кратен световен шампион. Роден е на 30 август 1943 година в предградията на Париж, но израства в Алпите, в курортното градче Вал д'Изер, разположено на 5 километра от границата с Италия, където семейството му се премества през 1945 година.
Въпреки типичното си френско име Жан-Клод има швейцарско-германски корени по линия на баща си и белгийски, швейцарско-германски и швейцарско-френско-хугенотски по линия на майка си - с възможна ирландска жилка (Кели вероятно е станал Кили).
Слага ските на 3 г., а на 18 е член на френския национален отбор. Дързък спортист с феноменални рефлекси, по склоновете Кили достига скорост над 129 км/ч.
През 1961 печели първото си международно състезание на гигантски слалом, стартирайки 39-и. Треньорът на френския национален отбор включва Кили в списъка за световното през 1962 в Шамони, но Кили контузва крак при спускане в Италия. През 1967 г. печели всички възможни състезания за Световната купа, представяйки се брилянтно. Най-големия триумф обаче постига през 1968 г. на зимните игри в Гренобъл, където печели тройната олимпийска корона в спускането, слалома и гигантския слалом.
В слалома обаче се завихря страхотна драма. През 1968 символът на френския ски спорт навършва 25 г. Мечтата му, както и мечтата на цяла Франция, е да стане троен олимпийски шампион като своя австрийски кумир Тони Зайлер. В слалома другият силен претендент е Карл Шранц, сънародник на Тони Зайлер. До този момент Карл никога не е бил олимпийски шампион. Въпреки това на 17 февруари 1968 г.
за няколко часа Шранц се вижда на най-високото място
на почетната стълбица в тази дисциплина. В първия манш Кили постига първо време. Четиринайсет конкуренти, между които са французинът и австриецът, са вкопчени в разлика от 69 секунди. Трилърът е пълен, като се добави и мъглата, която се е разстлала трайно над пистата Шамрус край Гренобъл.
За втория манш видимостта е още по-ограничена. Отначало организаторите изместват състезанието, после дават картбланш на скиорите. Кили ще каже след това: "Карах като бесен - хем натисках до дупка, хем гледах да не падна". И тук започват изненадите. Норвежецът Хаакон Миоен, който е десети в първия манш, успява във втория да задмине по време Кили. Идва ред на Шранц. Минутите минават и не се разбира какво става . Той се е спрял на вратичка номер 20 от всички 69. Карл се оплаква, че точно когато се спуска, някакъв човек, облечен с полицейски дрехи, прекосил пистата в мъглата.
Егон Цимерман - олимпийски шампион по спускане от 1964, снима с камера как жандармеристът попречва на спускането на неговия сънародник Шранц. След това Цимерман съветва Карл да подаде контестация на базата на документалните снимки. Така австриецът получава правото да се спусне втори път. След повторния си опит той се нарежда зад Миоен и пред Кили. Следва нова корекция. След внимателно проучване на тв запис Миоен е дисквалифициран заради факта, че е пропуснал две врати.
Часът е 14,15. Карл Шранц е олимпийски шампион и Кили го поздравява. Но това не е всичко. Час по-късно журито решава, че първият опит на Шранц е невалиден и независимо че има повторен, той е дисквалифициран. Заключението е, че все пак
австриецът е пропуснал две врати преди полицаят
който е минавал през пистата, да му е попречил. В случая жандармеристът си е вършел работата, като е поставял флагчета на нивото на врата номер 20.
Тогава вече скандалът се разраства на ниво делегации. Австрийската отново подава контестация. Трябва да се изчака до 19,40 часа. Чак тогава прозвучава окончателната присъда. След три гласа "за", един "против" и един "въздържал се" журито окончателно решава: Шранц е пропуснал вратичките, преди да бъде възпрепятстван от патрулния полицай. Следователно Карл Шранц остава дисквалифициран. Така Жан-Клод Кили изравнява рекорда на Тони Зайлер спускане, слалом и гигантски слалом.
Взетото решение предизвиква страхотни вълнения. Австрийската делегация стига дотам, че обвинява френската национална отбрана в комплот. Те смятат, че пистата е прекосена умишлено. При това от военен, а не от обикновен полицейски патрул. От френска страна отвръщат на удара, като казват, че Шранц измисля цялата история, защото изпуска вратичките.
След 1968 г. Кили се оттегля и установява в Женева, Швейцария (съсед е на Шарл Азнавур), но не къса със спорта. От 1977 до 1994 е член на изпълнителния борд на Комисията по алпийски ски към ФИС. През 1992 е съпрезидент на зимната олимпиада в Албервил, а между 1992 и 2001 е президент на оргкомитета на колоездачната обиколка на Франция. От 1995 до 2008 пък е член на МОК. Ски зоната около Вал д'Изер и Тин във френските Алпи е кръстена L'Espace Killy в негова чест, а през 2000 г. Жан-Клод Кили е удостоен със званието кавалер на Почетния легион.
Жени се за актриса, която умира от рак
Eлегантният и чаровен любимец на Франция е женен от 1973 г. до 1987 г. за френската актриса Даниел Гобер и живее с нея, докато тя умира от рак. Двамата имат дъщеря - Емили, а той приема и двете деца от първия брак на съпругата си със Радамез Трухильо, син на Рафаел Леонидас Трухильо, убитият диктатор на Доминиканската република. Гобер и Трухильо се развеждат през 1968 г., а по-късно същата година тя се запознава с Кили. Популярността на Кили се простира далеч извън спорта. Той прекарва нощите в компанията на ярки представители на парижкия бомонд като певицата Далида и актьора Ален Делон. Животът му на плейбой е запечатан в документалния филм "13 дни във Франция", в който участва заедно с друга голяма френска звезда - рок певеца Джони Холидей.
Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Сряда, 10 Февруари 2010 г.