Родителите на австралиеца Алекс Пулин, приятелят на Жекова, също подкрепяха Александра от трибуните на сноубордкроса, фотография БОК
. бг сноуборд новини : Александра Жекова: Все търся още по-доброто; Виктор Жеков: Сани ще се върне по-силна - 17 Февруари 2010 - 09:43
ОЛИМПИАДА, СНОУБОРД. Александра Жекова горчиво съжалява за решението си да участва във втората тренировка преди женския бордъркрос на 21-те Зимни олимпийски игри във Ванкувър.
Родителите на австралиеца Алекс Пулин, приятелят на Жекова, също подкрепяха Александра от трибуните на сноубордкроса, фотография БОК
Най-добрата българска сноубордистка бе една от малкото състезателки, които успешно преминаха трасето в първата тренировъчна сесия, но при следващото спускане тя падна и се контузи. Това по-късно се отрази върху нейното представяне в първия рън на квалификациите, където Сани отново падна тежко. Часове след това дойде и лошата новина - най-голямата надежда на България за медал от Ванкувър 2010 не само не може да участва във второто спускане, но и приключва участието си на Олимпиадата. Ето какво сподели тя, часове след инцидента:
"Първото ми тренировъчно спускане беше страшно добро. То ми беше напълно достатъчно. И за какво ми беше второто? Можех и без него. Но аз съм си такава и за това си го обяснявам с желанието да го направя още по-добре и по-добре.
Влязох с по-голяма скорост в тази поредица от ролери. Това ме разконцентрира. И аз се чудя как се стигна до това. Нямам обяснение. Толково пъти го минавах и знаех с каква скорост да вляза. Забелязах, че трасето беше полято с вода и беше заледено непосредствено преди тренировките. Може би това малко промени начина, по който се подхожда към отделните конфигурации. Когато излетях във въздуха, тялото ми се усука и така паднах. Разпиляна и в несвойствена за тялото ми поза. В първия момент си помислих, че съм си счупила гръбнака, все пак се размърдах и се успокоих. Усетих обаче, че си бях изкарала въздуха. Почувствах много силна болка в стомаха, просто нещо ме преряза. Кракът също жестоко ме болеше и опъваше. Стиснах зъби и с огромни усилия застанах на старта за първото състезателно спускане. Тръгнах добре, просто бях изключила десния си крак и нещата някак ставаха. Дори вървях доста добре. До онзи скок, когато нещо просто ме пресече. Като с нож. И тогава разбрах, че няма вече как да продължа, колкото и да искам.
После всичко се разви като в лош филм. Взеха ми урина, кръв, съмняваха се и за комоцио, искаха дори да ме изследват за сътресение, но аз отказах, защото съм имала подобен случай и знам как се чувства тогава човек. Видях хематома на екрана – голям е колкото малък пъпеш. Притиска ме в слабините, болката е в стомаха...
Толкова падания като тук не съм виждала през живота си. Имам чувството, че въпросната част от пистата с тази поредица от конфигурации не бе изчислена добре. Хора, които са известни като най-добрите в света, грешаха в този участък. Изобщо цялото състезание бе много криво. Нито нормални тренировки, нито условия, забавени стартове... Това е някаква война, а не фън. Миналата година Стиян Стивертсън скъса тук аорта, счупи ребра, потроши се. Сега тук в клиниката видях моята колежка Доменик Малте от Канада, която повръщаше кръв. Тя е втора в класирането, взе Световната купа и също не е очарована от това, което се случи в Сайпрес.
Жалко, не ми върви на тези Олимпади – или съм още много млада и нямам опит, или кой знае – просто не ми е било писано и този път да съм сред най-добрите...
Яд ме е че не стана тук в Канада хубаво състезание. Ние просто не се изкефихме. Това не е нашият спорт и нашата дисциплина. Жалко наистина."
Виктор Жеков: Сани ще се върне по-силна
Бащата на сноубордистката Александра Жекова и неин треньор Виктор Жеков не се съмнява, че дъщеря му ще успее да се справи с тежката ситуация и ще се върне на пистата по-силна от всякога. Ето какво сподели Виктор Жеков след прегледа на дъщеря му в клиниката в олимпийското село:
"Магнитният резонанс показа силно разтегнат мускул, от което се е образвал огромен хематом. Увериха ни, че няма дислокация или счупена кост, защото парамедиците горе на пистата имаха съмнения и за това. Падането беше много тежко, разбрах че нещо сериозно се случва и просто прегазих през трасето със ските. Сани се вдигна, но усещах, че много я боли.
Нямам представа какво щеше да се случи, ако до нас горе имаше доктор. Аз не съм такъв и няма как да преценя. Тя обаче настояваше да се пусне в състезанието. Разбирам я. Спортистите са такива – те за това живеят и често отиват отвъд лимита. Истината е, че ние често си страдаме от това, че край нас няма доктори специалисти.
Оказва се, че дъщеря ми е малко по-желязна отколкото е нужно. Трябваше да ми каже, че толкова много я боли. Спомням си, че едвам сложихме борда на старта. Десният крак й създаваше огромни проблеми. Когато стегнахме обувките за борда, тя като че ли живна. В началато на трасето тръгна добре, дори до онзи фатален участак направи всичко почти перфектно. Там обаче организмът вече не издържа. И се оказа по-силен от желанието й.
Сега ни препоръчват покой. Според първоналните прогнози на лекарите Сани ще се оправи напълно чак през юни. Ще е нужна продължителна рехабилитация. Мускълът трябва да се възсанови, да зарастне, отокът бавно ще изчезне. В близките дни ще трябва да се следи под контрол кръвоизливът за да може бързо да се разнесе. Не е ясно дали ще се наложи пункция. Отокът е твърде надълбоко. Нужен е пълен покой тези дни. Добре, че тук има перфектна поликлиника, добре че е безплатна и добре че в нея има отлични специалисти.
Това ще е стресова ситуация за Сани. Аз я познавам. Тя два дни не може да стои на едно място. Това е проблем за активните спортисти. Когато се наложи да бъдат в покой, те попадат в стресова ситуация. Дано Сани преодолее това психологически.
Едни 20 сантиметра не и стигнаха да премине през този четвърти скок. Точно те се оказаха решаващи. Виждате как е в нашия спорт понякога десетина – двайсет сантиметра са определящи.
Вижте, станалато е истинска катастрофа за нас. Сега до юни Сани ще се възстановява. Това означава че година и половина труд просто отива в кошчето за боклук. Ей-така – на вятъра. Защото дори и да започнем през юни ще ни трябва поне година за да стигнем до нивото, на което сме сега. Спира й се развитието. Ние сме почти без заплати, разчитаме най-вече на наградните фондове от стартовете, в които се състезава Сани. Сега ще си осигураваме много по-трудно и подготовката. Едното е свързано с другото. Подобна ситуация просто те вади от играта, където е много трудно да се върнеш. На Сани ще го направи, тя е боец и ще се върне по-силна."
БОК
2010-02-17 09:34:08