. бг ски новини : Милион и едно курортни желания - 07 Ноември 2005 - 13:52
Статии от един интересен брой на вестник Капитал
Общините в планинските райони виждат туристическо решение на икономическите си проблеми
Мария АНДОНОВА
Всенародното движение за превръщане на България в Швейцария на Балканите навлиза в решителната си фаза. Това е изводът, ако се проследят близо дузината проекти за изграждане на ски курорти в страната, които през последните месеци все по-настойчиво си пробиват път. След като Банско отесня за големия туристически интерес, Добринище и Разлог също залагат на свой туристически продукт. Примерът се оказа заразителен и за останалите - Берковица, Сапарева баня, Тетевен, Чепеларе, Велинград и други разчитат да отвоюват свое място в туристическата карта на България. „Имаме нужда от много повече зимни курорти, отколкото сега съществуват - представете си само, цялото Пампорово разполага с легла, колкото три големи хотела на морето“, резюмира интереса кметът на Чепеларе Тодор Бозуков.
Надпреварата по места засега показва, че районите, които ще се развиват като
Сателити на вече съществуващи курорти
могат да разчитат на известна преднина. Такива са „Перелик“ и „Мечи чал“ около Пампорово и Разлог и Добринище около Банско. Те могат да се възползват както от имиджа на съществуващия курорт, така и от „отесняването му“.
Грандиозен проект, условно наречен „Перелик“, планира да свърже за скиорите едноименния връх с Пампорово и на североизток - с връх Мечи чал в района на Чепеларе. Според кмета на Смолян Дора Янкова с реализацията на проекта ще завърши разработването на тази част от Родопите като туристически център с три ядра - Мечи чал, Пампорово и Перелик. Готов е териториалноустройственият план на новия курорт, ОВОС вече е получила одобрението на екоминистерството. „Надяваме се, че ще стартираме реализацията на проекта през лятото и ще приключим до 2007 г.“, казва Дора Янкова.
Проектът „Перелик“ е концентриран върху изграждане само на ски писти и съоръжения на стойност около 55 млн. евро, докато легловата база ще бъде разположена в района на местностите Смолянски езера и Райковски ливади. В момента курортът Пампорово разполага с близо 18 км писти и 4920 легла. Предвижда се само в частта Перелик да бъдат построени още 29.8 км писти и прилежащите им съоръжения, а курортът да се увеличи с още осем хиляди легла. Макар че общината все още не е сключила договор с частен инвеститор за строителството, според Дора Янкова инвестиционният интерес е много голям.
Приносът на община Чепеларе към „Перелик“ е проектът, известен като „Мечи чал“ по названието на едноименния връх. Той предвижда нови 27 км ски писти, 12 км лифтове, 15 км писти за ски бягане и биатлон, плюс стадион. В момента Чепеларе разполага с 12 км ски писти. Според замисъла на общинската администрация съществуващата леглова база от 1200 легла трябва да се утрои. Предвижда се проектът на стойност около 20 млн. евро да бъде реализиран изцяло върху частни земи и гори. И тук, както и в Пампорово, общината все още няма партньорство с частна фирма за реализация на проекта, но според кмета Тодор Бозуков инвестиционният интерес е сериозен.
Големи амбиции има и за Витоша, която в момента отстъпва на останалите зимни курорти въпреки близостта си до столицата. Съществуващите ски съоръжения са разпределени между Министерството на младежта и спорта, бившия приватизационен фонд „АКБ Форес“ и фирмата „Ферайнигте Бергбанен България“ ООД, собственост на Петер Шрьокснадел, който е президент на австрийската федерация по ски и персонален мениджър на трикратния шампион по ски алпийски дисциплини Херман Майер. Шрьокснадел купи преди време съществуващите лифтове „Витошко лале 1“ и „Витошко лале 2“ и инвестира около два милиона евро в пистите към тях, които вече могат да бъдат ползвани и нощно време. Австрийската фирма обяви намерения за нов седалков лифт „Алеко - Резена“ на мястото на съществуващия влек, наричан от скиорите „Заека“, реконструкция на хотел „Щастливеца“, както и цялостно обновяване на региона. Ще има отсечки за алпийски дисциплини, ски бягане, за обучение на деца и др. Стойността на планираните инвестиции е 22 млн. евро, заяви преди време Шрьокснадел в интервю за „Капитал“.
Фактът, че Банско вече се „пръска по шевовете“, е добра новина за селищата около него. Тъкмо на този факт разчитат в Разлог, планирайки развитие на ски курорт „Кулиното“. На първия етап, чиято реализация започва през тази година, се предвижда да се инсталира четириседалков лифт, да се построи писта с дължина два километра и съоръжение за изкуствен сняг. Кметът Любен Татарски каза пред „Капитал“, че очаква включването и на външен инвеститор в проекта, който е на стойност между 30 млн. и 50 млн. лв.
В Добринище също подготвят проект за ски зона, но всичко още е на идейна фаза. Според кмета Иванка Бонкина намеренията са един кабинков лифт да тръгва от селото нагоре към планината, а след него още три лифта да отвеждат към ски пистите с дължина 35 км. Хотелската част ще се съсредоточи в Добринище, а нагоре ще се изграждат само ски съоръжения. В миналото край селото е имало един лифт и една ски писта, но след приватизацията им те не работят.
още няколко общини в страната също планират
Мащабни инвестиции в туризма почти на зелено
Ако беше реализиран, лидерът сред тези проекти вероятно щеше да бъде „Сютка“, задвижен главно от община Велинград. Проектът обаче така и не се състоя - първо, защото получи отрицателна оценка от Министерството на околната среда и водите и, второ, поради неколкократното касиране на местните избори в града и неяснотата за това кой ще е кмет.
Иначе идеята предвиждаше проектът да се реализира от специално създаденото дружество „Сютка 2000“ АД, в което участват общините Велинград, Ракитово и Пазарджик, както и чрез привличане на частни капитали. Бяха разработени два варианта на проекта, казва днес председателят на общинския съвет във Велинград Неджат Кехайов. При първия вариант трябваше да бъдат построени 14 ски писти от връх Сютка до местността Качаков чарк, където да бъдат изградени хотели, чайни, ресторанти. При този вариант стойността само на пистите и ски съоръженията беше около 500 млн. лв. Вторият вариант изключваше хотелската част и съкращаваше значително броя на пистите. След като проектът засега е замразен, община Велинград се преориентира главно към развитието на балнеологията, казва Неджат Кехайов. По неговите думи общината и занапред ще развива зимен туризъм, но не в такива грандиозни мащаби. Велинград и сега има писти над града, преди Юндола.
След замразяването на проекта „Сютка“ на едно от челните места в реализация на идеята за изграждане на зимен ски курорт е община Сапарева баня. Общинската администрация вече има съдружие с частна компания и в момента изработва архитектурния дизайн на бъдещото курортно селище, условно наречено „Паничище - Езерата - Връх Кабул“. Всичко започнало преди около година, когато фирмата „Рила спорт“ АД решила да изгради курорт и купила от общината 200 дка земя. Общината участва в проекта, чиято стойност е около 30 млн. евро, с допълнителни терени. На първия етап, който трябва да се реализира това лято, се предвижда подмяна на един стар лифт с нов. За следващите етапи на строителството инвеститорите се въздържат да обявяват конкретни данни, тъй като всичко зависи от това как ще изглежда новото селище според проекта, който прави австрийската компания „Екосайн“. Съоръженията ще бъдат също с австрийска марка - на компанията „Допелмайер“, същата, която е доставила съоръженията и в Банско. В общи линии идеята на инвеститорите за бъдещото селище е да се обособи една част с големи хотели, където да присъстват световните хотелски вериги, част от курорта да бъде с фамилни къщи и друга част - със заведения за хранене.
Ски курорт планират да правят и в община Тетевен. Според намеренията на общинската администрация в землищата на селата Рибарица и Дивчовото, под връх Вежен, могат да се изградят ски писти и влекове, както и прилежащата им инфраструктура за около 20 хил. скиори дневно. Инвеститор е смесено дружество между общината и фирма „Фронтиер“ АД. Прогнозираната стойност на инвестицията е 150 млн. евро. Община Тетевен участва и в друго смесено дружество заедно с „Априкон“ АД за експлоатация на бъдещ спортно-туристически комплекс в подножието на връх Богоя. Местната власт планира и смесено дружество със софийска компания, наречена „Супер Боровец“ ЕООД, което ще изгражда хотелски комплекс в Тетевен. Ако всичко това се реализира, базата трябва да започне работа най-късно до 2008 г.
В Западна Стара планина не изостават от общия порив. „Приоритетното развитие на туризма е записано в стратегията на община Берковица“, обяснява кметът Милчо Доцов. Според плановете предстои изграждане на кабинков лифт от Берковица до зона Ком, която е на около 16 км източно от града. Там в момента има писта, дълга 1 км, ски влек и три туристически бази с общо 100 легла. Плановете на общината са да се удължи съществуващата писта от един на два километра, както и да се възстановят някои стари писти, така че общата им дължина да достигне 15-20 км. В момента община Берковица разполага с около 600 легла, а идеята е в бъдеще на горната станция на лифта да има хотел с около 100 легла, а останалите да са на долната станция в края на града. Според Милчо Доцов колко точно ще бъдат хотелите зависи от намеренията на инвеститора. В момента общината преговаря с три фирми за евентуално смесено дружество („Глобъл мениджмънт венчърс“, „Домекском“ и „Олимп“), но не е сключила договор с нито една от тях.
Масовият наплив на общинските администрации към развитието на ски туризма има своето обяснение в сериозните
Икономически проблеми
на местната власт. „Туризмът се продава, ангажира много хора, създава поминък“, обяснява Тодор Бозуков. А според Иванка Бонкина „община Банско в момента е в дълг към населението извън общинския център. С новите курорти и съседните селища ще имат шанс да се развиват“, смята тя. Според Любен Татарски, макар че безработицата в Разлог не е много висока - около 6-7%, „вече не е достатъчно да говорим само за стабилизация, а трябва да се развиваме“. Дора Янкова смята, че с реализацията на проект „Перелик“ покрай туризма имат шанс и културата, занаятите, фолклорът. Вече могат да се видят и първите симптоми за икономическото развитие на бъдещите туристически центрове - почти навсякъде местната власт отчита рязко повишаване на цените на имотите. Земите около гейзера в Сапарева баня вече се предлагат по 100-120 лв./кв.м, при близо десет пъти по-ниски стойности преди около година-година и половина, отчитат инвеститорите от „Рила Спорт“. Приблизително с около 50% са скочили цените на имотите и в Берковица през последната година. В Смолянско също се наблюдава подобна тенденция. Дора Янкова казва, че цените са се повишили няколко пъти, без да уточнява числа. Пет-седем пъти скок на недвижимите имоти отчита и кметът на Чепеларе Тодор Бозуков. Единствено в Добринище няма такава тенденция, но според Иванка Бонкина това се дължи на факта, че все още няма реална инвестиционна заявка, а само намерения.
Парадоксално е, че повечето общински администрации залагат на идеята „туризъм - на всяка цена и с всички средства“, привеждайки като един от аргументите за бъдещия поток от скиори уникалната природа. Какво ще остане от нея след завършването на мащабните проекти обаче засега остава въпрос без ясен отговор. Един от основните упреци от
Екологична гледна точка
към мащабните проекти е, че те засягат и защитени територии. Председателят на общинския съвет във Велинград Неджат Кехайов е вероятно единственият представител на общинската власт в засегнатите райони, който смята, че екологичните притеснения от изграждането на зимен мегакурорт са основателни. „Под връх Сютка има интересни популации на птици и дивеч, които трябва да бъдат запазени и да се съхрани биологичното разнообразие“, казва той.
***
Туризъм с надморска височина
Накъде вървят българските зимни курорти
За европейските туристи сега България е „евтина ски ваканция в Далечния изток на нова Европа“. Зимният туризъм, на който се падат едва 15% от приходите на страната в сектора, обаче се готви за скок. След успеха на Банско, в чиито ски център бяха инвестирани 40 млн. евро, суперлоби издигна проекта за „Супер Боровец“ на стойност около 300 млн. евро. В определени бизнес кръгове се заговори, че зимният туризъм може да носи приходи почти колкото летният и ските да станат начин на живот в България. В общини се появиха „милион и едно курортни желания“. Пазарът на имоти се оживи. Всичко това активизира еколозите, според които не е оправдано заради три месеца сезон да се строи толкова голяма инфраструктура. На фона на общата суматоха Българският туристически съюз засега „държи фронта“ при хижите - няма да ги приватизира. Какво от това обаче, след като повечето от тях са занемарени и неизползваеми.
Боряна БЪЧВАРОВА
Ски туризмът в България се готви за скок. Зимните курорти, които традиционно бяха по-маловажни за икономиката от летните, след разцвета на морския туризъм съвсем изостанаха. Сега от ски туризъм идват едва 15% от годишните приходи и туристите. Този дял е почти колкото на туризма извън сезоните и във вътрешността на страната (15-20%). За сравнение - летният туризъм видимо доминира с 65-70%.
„Планинският туризъм няма как да не се развие, защото в момента България предлага само около 15 хил. качествени легла. За сравнение - във Франция планинските легла са над 1.2 млн.“, коментира зам.-министърът на културата и туризма Димитър Хаджиниколов. Това ще стане не само заради проекта за Боровец, но и заради проекти като „Сютка“ над Велинград или над Сапарева баня“, добави той. Стана известно, че концепция за развитието на ски туризма в България засега няма. В същото време успехът на Банско, в чийто ски център за две години бяха налети около 40 млн. евро,
Катализира множество идеи
за зимен туризъм в страната. Вложенията в Банско всъщност бяха първите по-сериозни инвестиции в зимния туризъм от десетилетия насам. Боровец и Пампорово например са строени в края на 60-те и началото на 70-те години, и то по тогавашните стандарти, Банско - през 80-те години. Отговорът на новите ски инвестиции беше идеята Боровец да бъде почти утроен с цената на около 300 млн. евро. Заговори се за разрастване на Пампорово. А ски курорт за 30-40 млн. евро вече се смята за стандартен проект, съдейки по замислите на общините Берковица, Разлог, Тетевен, Чепеларе и пр.
Особеното на планинския туризъм е, че той освен в прекия и в преносния смисъл е на надморска височина. Тоест, за да се развие, са нужни
мащабни инвестиции в инфраструктура
При това, ако инвестицията в морски хотел се връща за две-три години, то за лифтове и ски съоръжения са нужни 12-13. Преди да бъде започнат ски центърът в Банско, лифтовете и ски пистите са били строени от държавата. Докато за бъдещите проекти е нужен не просто един голям частен инвеститор, а в повечето случаи консорциум.
Ски туризмът е на големите инвеститори както казват и еколозите. Така например проектът „Банско“ се свързва с подкрепата на кръгове от Първа инвестиционна банка. Със спортната инфраструктура на сегашния Боровец се занимава „МG корпорация“. В кръга около проекта „Супер Боровец“ се набива на очи банкерът Емил Кюлев. Около инфраструктурното дружество „Пампорово“ АД излизат на преден план СИБанк. В края на 90-те години, когато се приватизираше ски инфраструктурата на зимните курорти, битката беше „как да бъдат отстранени останалите, които имат интерес“. На сегашния етап въпросът е „как да бъдат привлечени“. И споровете са кой с какъв процент да е в дружеството, което ще изгражда инфраструктурата. Във въпросните дружества задължително присъства и общината, а за по-големите инвестиции ще се търси и подкрепата на държавата. С други думи, развитието на ски курортите изисква публично-частни партньорства с всички произтичащи от това трудности - от липсата на практика до риска едни интереси да вземат превес над другите.
Строителството на ски курорти е споделено вдъхновение на планинските общини, инвеститорите и местните хора, които виждат в тях съответно изход от икономическата си изостаналост, нови територии за развитие и спасение от безработицата. Не е изключено то да се окуражава и от няколкото големи производители на ски съоръжения в световен мащаб. (В някои общини знаят на коя марка ще са бъдещите ски лифтове още докато проектът им е чернова.) При това отделните интереси определено взаимно се тласкат напред. Когато ентусиазмът на място доведе до конкретна инвестиция в инфраструктурата - например до построяване на кабинка в Банско, той става заразителен и за по-широк кръг хора. Появяват се инвеститори в недвижими имоти, чужденци, търсещи селски къщи, строителни предприемачи, търсещи бързи печалби с продажба на ваканционни апартаменти. Пазарът на имоти в околността се съживява и местните жители могат да получат по-висока цена за собствеността си. В същото време нещата започват да излизат извън контрол и районът да се „индустриализира“.
Големият риск със зимните курорти
е, че в тяхно име малко или много се жертва ценен природен ресурс - секат се гори. Това не изглежда оправдано, ако не може да се осигури целогодишна заетост на бъдещите хотели. Глобалното затопляне поставя и трите месеца зимен сезон на надморската височина на българските планини под съмнение. Инвеститорите също си дават сметка и се ориентират към най-високите части. И така са изкушени да нахлуят в обсега на петте процента защитени територии в България.
В тази връзка неотдавна до парламента стигна правителствен законопроект за промяна на Закона за защитените територии. Той улеснява трансформирането на собствеността в тях от публична държавна или общинска в частна такава, когато има влезли в сила планове за управление и подробни устройствени планове. Екоорганизациите реагираха бурно на опита да се отвори врата за строителство в защитените територии.
Доста хора са склонни да разглеждат спора между еколозите и инвеститорите за планината като или - или. Други като зам.-министър Хаджиниколов казват: „В този процес екоорганизациите са коректив и партньор и в диалога с тях може да се създаде база за развитие и на устойчивите видове туризъм.“ Засега еколозите са предимно коректив. Проблемът е, че на този етап никой не предлага на местните общини по-привлекателна алтернатива от ски развитието. Зеленият туризъм щади природата, но печалбите от него са малки и по-разсрочени във времето. Той не е особено интересен и за инвеститорите.
Ясно е, че развитието на ски туризма няма как да бъде спряно. Въпросът е да се държи в границите, в които не унищожава ресурса за развитието на екотуризма. Да бъде на надморска височина - тоест далеч от грешките на морския. Свърхзастрояването на летните курорти вече се отчита като проблем с ценови последствия. Както стана известно в каталозите на чуждестранните туроператори, някои морски хотели фигурират с по-малко звезди от официалните само заради това, че се намират в свръхурбанизиран район.
***
Банско изостава от ски центъра си
Общинският съвет разреши строителството на нови писти в Пирин
Боряна ГЕНЧЕВА
Проектът за изграждане на ски зона в планината над Банско преди около две години тръгна като потребност на града. Хотелите и ресторантите се бяха нароили и недостатъчните лифтове и писти спъваха бизнеса им. Сега Банско има луксозен ски център за около 40 млн. евро с 56 км писта и 23 въжени съоръжения. Градската инфраструктура обаче изнемогва от строителния бум и туристическия интерес. „Обяснимо - ски зоната е с техника отпреди две години, а Банско е като всеки друг град и държавата му дава толкова пари, колкото и на Разлог например“, каза кметът на града Александър Краваров пред „Капитал“. Иначе той отчита още по-добър зимен сезон от миналогодишния и нараснала международна популярност на града.
Основните задачи в Банско сега са да се подменят канализацията, водопроводната мрежа и да се асфалтират улиците. Пред IntelliNews той обяснява, че за инфраструктурата му трябват около 35 млн. лева, докато за цялата 2004 г. правителството е отпуснало на община Банско само 66 хил. лева за капиталови разходи. Така че кметът разчита на пари от предприсъединителните фондове и от министерствата на регионалното развитие и на околната среда. Краваров твърди, че бизнесът не помага особено на общината, а гледа предимно личните интереси. Бизнесът от своя страна намира кметството за недостатъчно предприемчиво. Община, която има 2300 дка свободна, не може да се оплаква от безпаричие, казват местни бизнесмени.
Въпреки строителния бум в Банско за момента ски зоната надхвърля като капацитет хотелските легла. Пистите и съоръженията са за около 9-10 хил. души на час. Хотелските легла в града приблизително се оценяват на 5400 легла и около 38 хотела, от които шест са четири звезди. А след като през май влезе в експлоатация и новият „Кемпински гранд Арена“, Банско ще има и петзвезден хотел от международна верига.
Почти всички хотели в Банско влизат в Алианс за популяризиране и развитие на туризма в региона и прилагат съгласувана маркетингова политика. „Банско е на въвеждащи цени и всяка година цената ще се повишава в съответствие с добавената стойност на новото предлагане“, обясниха от туроператора „Балкан холидейз“.
За 2004 г. по информация на кмета са дадени разрешителни за строителство на около 79 нови хотела, 66 жилищни сгради, 11 за кооперации в рамките на общо 274 разрешителни за строеж. За този сезон са пуснати едва шест нови хотела. От „Балкан холидейз“ коментираха, че се очаква хотелската база в следващите две-три години да нарасне трикратно, тъй като новите хотели са с по 350 легла. Не е ясно точно колко са така наречените апартаментни хотели, към чието строителство има голям интерес, тъй като продажбата осигурява бързи пари.
Аномалията от времената, в които градчето се пълнеше само за празниците, е посмекчена. В началото на март обаче подобно стълпотворение блокира центъра на града и лифтовете. Изпълнителният директор на ски център „Банско“ Иван Обрейков обясни, че при силен вятър, какъвто е имало тогава, кабинковият лифт автоматично изключва.
По информация от „Юлен“ за сезон 2005/2006 едва ли могат да се очакват нови екстри в ски зоната, тъй като се налагат някои довършителни работи по пистите (и вероятно за да се изчака развитието на града). Започва рекултивиране на някои новопостроени писти - тоест затревяване и изграждане на отводнителни канали с цел да спре ерозията. Освен това заедно с ръководството на Национален парк Пирин ще бъдат поставени противолавинни бариери на територията на парка. Поводът е, че една от най-големите лавини в Пирин - „Палашица“, която пада голяма веднъж на 15 - 20 години, през тази зима застраши част от ски зоната в Банско. Затова временно беше затворена част от пистата „Алберто Томба“ и Бъндеришка поляна.
Очертаващото се затишие около ски зоната за следващия сезон изглежда временно. Преди около седмица общинският съвет в Банско одобри предложенията на фирма „Юлен“ да се изгради още една кабинкова въжена линия, нов лифт в района на Църна могила, както и две нови ски писти. Предстоят процедури за получаване на оценка за въздействие върху околната среда и обществени обсъждания на проекта. В същото време общинските съветници са отхвърлиха останалата около една четвърт от исканията да се прокарат нови писти в района южно от връх Тодорка. Мотивът бе, че така ще се навлезе в територията на резервата „Юлен“ и вододайната зона на града.
С други думи, и хотелската база в Банско, и ски зоната в Пирин ще продължат да се разрастват.
До 1200 евро/кв.м ваканционно жилище
Развитието на пазара на недвижими имоти в Банско започна успоредно със строителството на ски съоръженията. За последните три години цената на незастроените имоти се повиши от 10 евро/кв.м. до над 120 евро/кв.м, а интересът на инвеститорите към покупка на нови площи продължава да е висок. Цените за предлаганите за продажба ваканционни жилища в градчето започват от 600 евро/кв.м и достигат нива от 1200 евро/кв.м. В града се изграждат поне 40 подобни комплекса. Градската инфраструктура обаче изостана значително, което провокира община Банско да вземе решение да предостави на инвеститорите свои терени срещу вложения в подобряването и. По тази схема беше финализирана последната сделка с продажбата на близо 350 дка общински имоти в местностите Палигоден и Момин гроб на столичната фирма „Голф плюс“ ООД. Фирма, която купи на търг имота, предложи цена от 7 млн. лв. Офертата е 2 млн. лв. да влязат в общинския бюджет, а останалите 5 млн. лв. ще бъдат вложени поетапно за подобряване на градската инфраструктура.
***
Как европейските туристи виждат българските зимни курорти:
Евтина ски ваканция в Далечния изток на Европа
Крис, 25-годишна англичанка от Манчестър, е запалена скиорка, покорила не една трудна писта във Франция и Австрия. Тя работи в една от многобройните фирми за производство на облекло в сърцето на Манчестър и печели добре, особено като се има предвид, че е млада и още няма семейство. Точно затова миналата година реши да си купи къща - неголяма, еднофамилна, но все пак нейна. Изплащането на къщата сви обаче бюджета и и Крис трябваше да се откаже от някои удоволствия, сред които се оказаха и любимите и ски ваканции. Очевидно и тази година нямаше да може да замине - всъщност това бе перспективата засега, докато не и повишат заплатата. Заради къщата се виждаше по-рядко и с компанията си - Роб, Вики, Пол, Рейчъл, Сали и Патрик. Наближаваше Коледа и това я подсети, че е хубаво да ги покани на гости - с коледните премии можеше да си го позволи.
Речено - сторено. Шумната младежка група се събра няколко дни преди празника. Всички харесаха къщата на Крис, а момичетата я заразпитваха за цената и вноските. Тук приповдигнатото настроение на Крис се стопи. Разговорът отново я подсети за загубените ски ваканции и тя сподели това с приятелите си. И добре, че го направи.
Оказа се, че, позагубила връзката си с тях, тя е загубила и възможността да прекара
Чудесна ски ваканция в България
Всъщност това, че ваканцията е чудесна, го твърдяха приятелите и. Тя не беше много убедена. За нея тази източноевропейска страна беше символ на рискове. Сърфирайки в интернет, бе попаднала на статия в австралийския в. „Сидни морнинг хералд“, който представяше ски курортите в Източна Европа. В тази статия България бе наречена Далечния изток на нова Европа и рекламираше възможността западният турист да се превърне в Марко Поло на ски. Тази възможност за откривателство я плашеше.
Червенокосият ентусиаст Патрик побърза да разсее съмненията и и за да не бъде голословен, я повлече към компютъра и. Набързо влезе в един сайт и и заръча: „Хайде сега, сядай да четеш!“ сайтът редлагаше изобилие от мнения на чуждестранни туристи за големите български ски курорти - Боровец, Банско, Чепеларе, Пампорово и Витоша. Докато приятелите и се веселяха, Крис четеше. Разбра, че любимите курорти на почитателите на България от Западна Европа са Боровец и Пампорово, а Банско е новата звезда. „Тази страна е наистина, наистина много евтина, пишеха британците Стив и Софи за Банско. Бяхме силно впечатлени от качеството и обслужването в хотела. Пързалянето е изключително приятно, но заради лавините е доста авантюристично да напускате пистите.“ По-надолу като красноречиво потвърждение на мнението си Стив и Софи цитираха в. „Гардиън“:
„Невероятно, неоспоримо, абсурдно евтино
Седем нощувки в тризвезден хотел с включени закуска и вечеря струват само 165 британски лири. А Банско в Пирин ще се превърне в перлата в обсипаната със сняг корона на България.“ В. „Файненшъл таймс“ посочваше успешния опит на фирма „Юлен“, „инвестирала 40 млн. евро в оборудване, специално проектирано за пистите и климатичните особености на склоновете на Пирин“.
Не бяха малко привържениците на Боровец и Пампорово - както разбра Крис, отдавна разработени и утвърдени курорти. „Това е най-красивото място, което съм посещавала в живота си“, пишеше сръбкинята Ана за Боровец. Освен от пистите тя беше запленена и от нощния живот в курорта. Фил от Англия наричаше Боровец зимен рай и харесваше усещането за семеен уют, което създава курортът.
Крис реши да обогати още познанията си за Боровец и зададе „търсене“. Малко бе разочарована, когато стигна до превод на статия от холандския вестник „Фолксрант“, в която се казваше: „Холандските туристи в Боровец ще трябва да се задоволят с по-малко лукс, отколкото в други зимни курорти. Лифтовете са стари, пистите не са почистени добре, хотелите не предлагат особен комфорт, но при цени три пъти по-ниски от Австрия, човек не трябва и да се оплаква.“
Повечето вестници подчертаваха обаче една друга възможност, свързана със ски ваканцията в България - покупката на
Недвижим имот на безценица
„Цените на къщите в България, която е на три часа път със самолет, са толкова ниски, че дом с две спални и 8000 кв.м земя се продава за 7500 британски лири. Сносна селска къща може да се купи и за 3000 лири“, пишеше в. „Ивнинг хералд“. „Сънди телеграф“ обаче предупреждава сънародниците си за „надуването на цените за чужденци“, „тлъстите комисиони, които искат да получат посредниците“, и „недостатъчно регламентирания пазар на недвижими имоти“. Все пак възможността да си купиш евтина къща в страна, която през 2007 г. ще стане част от Европейския съюз, се видя доста привлекателна за Крис. Миг след това тя се разколеба, когато видя репортажа от Банско, написан от Хюг Тибо, секретар на международната организация на алпинистите „Планинска девственост“ (www.mountainwilderness.org). Според него в пиринското градче
„Спекулациите със земя и недвижими имоти
достигат невиждани за Банско размери. Най-новите оценки показват, че продажната цена на терен за застрояване в града е от порядъка на 140 евро/кв.м, а стойността на новите жилища е оценена на 650 евро/кв.м (всички тези цени са без данъците). Единствените инвеститори са чужденци и можем да се обзаложим, че подобно на своя по-голям събрат Шамони, никак не е далеч моментът, в който местните жители ще се видят принудени да напуснат родния си Банско в полза на чужденците“, заключава Тибо. Авторът се възмущаваше също, че всичко това е съпътствано с „унищожаването на стотици хектари вековна гора, съставена от защитени видове“. Накрая от „Планинска девственост“ призоваваха към действия в защита на Националния парк Пирин.
„Ех, помисли си Крис, колко мъка има по българските зимни курорти.“ После реши да не чете повече и се върна при приятелите си. От тях разбра за някои несъвършенства на българските ски курорти, свързани главно с битови неудобства. Общото впечатление обаче можеше да се обобщи с думите на Роб: „Истината е, че в България прекарахме прекрасно - въпреки не особено разнообразната и вкусна храна, въпреки счупения душ и увисналата завеса в банята. Но чистият сняг, милите местни жители, които се стараят да говорят на развален английски, прекрасните инструктори и вълшебните гледки, които се разкриват от склоновете, правят прекарването незабравимо.“
„Така, реши Крис, по-добре евтина ски ваканция, съпътствана от някои неудобства, отколкото да си стоя вкъщи.“ После си припомни думите на сърбина Слободан, според когото „Банско се развива бързо и вече има неофициално висок рейтинг сред скиорските центрове в Европа.“
Историята на Крис разказа Боряна СЕМКОВА
***
Суперлоби за „Супер Боровец“
Държавата ще инвестира 300 - 400 млн. лева в инфраструктурата на бъдещия ски курорт
Иван МИХАЛЕВ
За „Супер Боровец“ се говори от една година, но малцина знаят, че макар да граничи със сегашния туристически комплекс, носещ същото име, този проект е напълно независим от него. На практика това ще бъде изцяло нов курорт в района на Самоков, който ще има за цел да привлича туристите целогодишно, а не само през зимата.
Зад проекта стои мощно лоби, обединяващо представители на различни институции и известни личности. В инициативния комитет влизат областният управител на Софийска област Олимпи Кътев, кметът на Самоков Ангел Николов, банкерът Емил Кюлев, скиорът Петър Попангелов, архитект Петко Еврев, олимпийският шампион по борба Боян Радев, социологът Мира Янова, която е председател на местното туристическо сдружение „Бели Искър“, журналистите Тошо Тошев и Величко Конакчиев, Нели Сандалска, мениджър по туризма в „MG корпорация“, и други.
Самият проект е под патронажа на премиера Симеон Сакскобургготски, който лично присъстваше на няколко от заседанията на обществения комитет. Не е тайна, че в района на бъдещия ски курорт се намират няколко от реституираните имоти на министър-председателя. В непосредствена близост до предвижданите нови писти са дворецът „Ситняково“ и ловната хижа „Саръгьол“, собственост на премиера, а недалеч от тях е и дворецът „Царска Бистрица“, в който се състоя сватбата на княгиня Калина.
Заради проекта „Супер Боровец“ правителството се зае да изготви цялостна концепция за развитието на туризма в района на Самоков и Боровец. Тя е готова, но ще бъде внесена в Министерския съвет, след като завърши преструктурирането на новото Министерство на културата и туризма от новия министър Нина Чилова, обясни Олимпи Кътев. На въпрос на „Капитал“ от кой момент нататък проектът ще стане необратим Кътев заяви: „Той вече е необратим. Не виждам някой, който да може да го спре.“
Новият курорт ще обхване не само Боровец, но и намиращите се в съседство селища Самоков и Бели Искър. Предвижда се строителството на три-четири големи писти, няколко нови лифта, влекове и други ски съоръжения, зимен стадион, голф игрище, алея на занаятите, водни атракциони и други обекти.
Първоначално предложените два варианта за ново строителство не бяха одобрени. По-семплият от тях, който се ограничаваше до границите на парка, не беше харесан от инвеститорите, а другият вариант, който предвиждаше навлизането в него, срещна съпротивата на експерти по околната среда. Според тях осъществяването му ще доведе до изсичането на 80 хектара гори и до унищожаването на защитени животински популации. Наложи се приемането на трети, „компромисен“ вариант, който предвижда строителство на хотели и спортни съоръжения до 1600 метра надморска височина в Рила. Той предвижда минимално навлизане в защитените площи на Рила с изграждане на две писти - съответно от изток и от запад. Според него дължината на пистите ще нарасне от 38 на 59 км, а съоръженията ще обслужват 10 400 скиори на час.
В подножието на планината, където сега се намира Бялата поляна, ще бъде направено голямо голф игрище. Предвижда се в него да бъдат построени около 1000 еднофамилни къщи, които ще изпълняват ролята на „втори дом“ за по-заможни българи и чужденци. Те ще бъдат продавани на ипотекарен принцип заедно със земята под тях. Цената на една такава вила ще е от порядъка на 100 000 - 200 000 евро, заяви Емил Кюлев. Предвидено е също построяването на няколко водни атракциона по течението на Марица и Бели Искър, където ще има аквапаркове.
Два големи лифта ще качват туристите до ски пистите. Единият ще тръгва от Бялата поляна и ще стига до връх Сладката вода. Вторият ще свързва Самоков с хижа „Мусала“. Оттам ще тръгва и най-голямата писта, която ще бъде с дължина 24 километра и по думите на Емил Кюлев ще е най-дългата в Европа. Предвижда се и строителството на два луксозни хотела на височина над 1400 метра в района на Гвардейската поляна и Мечата поляна. Трети, по-малък лифт вероятно ще свързва Бели Искър с Маркуджиците, като в селото ще бъдат разкрити нови около 1600 легла и развлекателни обекти.
Инвеститор на новото строителство е дружеството „Рила Самоков 2004“ АД. Мажоритарен собственик в него ще е фирмата на Емил Кюлев „Контракт-99“ ЕООД, която ще притежава 51% от акциите. Община Самоков ще държи 25% от смесеното дружество, като срещу тях ще апортира около 800 декара общинска земя, оценена на 2.899 млн. лева. Останалите акционери ще бъдат „Главболгарстрой“ АД и „Енергокомплект“ АД, което е част от структурата на „Рей холдинг“.
„Бяха водени разговори с над 50 потенциални инвеститора. Тези фирми са единствените, които дадоха такъв висок процент на общината. Освен това те приеха нашето искане да се започне с изграждането на пистите, лифтовете и останалите ски съоръжения, а не със строителството на нови хотели“, коментира пресаташето на община Самоков Веска Тодорова. Проектоуставът на бъдещото смесено дружество предвижда решенията в него да се вземат с мнозинство от 80% от акциите. Това означава, че община Самоков ще има блокираща квота. Самото дружество ще бъде регистрирано, след като се приемат общият устройствен план и екологичната оценка на проекта.
Като възможен срок за изпълнение на новите ски съоръжения се сочи периодът 2005 - 2009 г. По-далечната амбиция е курортът да бъде част от кандидатурата на България за домакин на зимните олимпийски игри през 2014 г. Оценките за инвестициите сериозно се разминаваха във времето. През лятото на миналата година кметът на Самоков Ангел Николов твърдеше, че проектът ще струва 300 млн. лева, а впоследствие областният управител Олимпи Кътев заяви, че може да достигне 300 - 400 млн. евро.
Която и от двете сметки да се окаже вярна, почти сигурно е, че по-голямата част от разходите ще бъдат за сметка на държавата, която ще има ангажимента за изграждане на нужната инфраструктура. Значителни разходи ще бъдат направени по рехабилитацията на пътя от София до Самоков. Ще бъдат похарчени пари и за пускане на съществуващата пречиствателна станция в местността Яйцето, която никога не е работила.
Проектът „Супер Боровец“ ще кандидатства най-вероятно за сертификат за инвестиция от вида „първи клас“ като вложение над 100 млн. лева, заяви Олимпи Кътев. Това означава, че държавата може да изгради за своя сметка цялата нужна инфраструктура - пътища и ВиК съоръжения към обектите в курорта. Изпълнителят на проекта може да получи и безплатна земя или да закупи терени без търг или конкурс.
Интересът към имотите расте
В средата на 2004 г., след като се заговори за проекта „Супер Боровец“, потенциалните инвеститори започнаха да дават признаци на интерес към имотите в региона и цените „предлага“ тръгнаха нагоре. През есента посредническите агенции в Самоков отчитаха офертни цени за продажба на незастроени имоти в района на село Бели Искър и Боровец между 20 и 35 евро/м2. „Търсенето значително нарасна, което повиши цената. Земеделската земя, която преди година се търгуваше по около 10 лева/кв.м, сега се продава над 30 евро“, коментира Веска Тодорова, пресаташе на община Самоков. По информация на агенциите предложенията за терени извън регулация достигат и до 90 евро. Инвеститорите търсят основно големи площи, подходящи за хотелски, вилни и ваканционни комплекси. Интерес към къщи в селата Бели Искър и Говедарци проявяват и англичани. Въпреки че интересът към района расте, той все още е по-скоро опознавателен - не е голям броят на реално сключените сделки. Спирачката е, че окончателен проект за развитие на курорта няма.
***
Екологичните организации:
Ски туризмът е на големите инвеститори
Изгражда се огромна инфраструктура за курорти, чийто активен период е около три месеца
Петър ГАВРИЛОВ
Развитието на зимните курорти и строителството на нови писти и съоръжения са яростно критикувани от екологични сдружения, чиито аргументи против това могат да се резюмират по следния начин:
Целевата група на зимния туризъм е погрешна. България се насочва към „масови“ форми на туризъм и в планината, след като това се случи със свръхзастрояването в морските курорти. Масовият туризъм „изяжда“ природата. Средните приходи от индивидуален турист, дошъл да види резервати с девствена флора и фауна, са по-големи от средните приходи от масовия турист. А той нанася по-малко поражения върху природата. Твърде малко се залага на познавателния туризъм, който оставя в туриста впечатления и по-ярък спомен за страната, в която е прекарал отпуската си.
Българските планини нямат потенциал за толкова мащабно строителство. Така както 200 км брегова ивица не могат да се мерят с потенциала на островите в Гърция и Хърватия, така и българските планини нямат потенциала за ски на курортите в Алпите. Еколозите оценяват българските курорти по-скоро като регионални по потенциал. Активният ски сезон в България е максимум три месеца, а на планините им липсват още хиляда метра в надморската височина, за да могат да се мерят с Алпите и дължината и денивелацията на ски пистите там. Това прави българските ски курорти много уязвими от глобалното затопляне.
Оръдията за изкуствен сняг, които са отговорът на ски индустрията на глобалното затопляне, не са безвредни. Те използват и химикали, за да може „произведеният“ сняг да е по-траен и да се топи при по-високи температури. Тези химикали увреждат екосистемите в планината и са опасни за здравето на хората, ако проникнат в подпочвените води и оттам - в питейната вода. Изкуственият сняг се топи по-късно от нормалното, което пречи на естествения цикъл на флората и фауната в националния парк.
Липсва устойчив икономически модел. Моделът на Банско, който предстои да се приложи и при „Супер Боровец“, както и при други суперпроекти (Паничище, Ком, Голяма Сютка и Перелик) за развитие на туризъм, има една обща черта - супернастъпление срещу природата, твърдят сдруженията, обединени в екокоалицията „Спасете Пирин“. Не се прави нищо или почти нищо за развитие на устойчиви туристически модели като алтернативен, селски и екотуризъм, които щадят дивата природа и носят добри приходи на местното население. Според еколозите от ски туризма печелят основно големите инвеститори, но развитието му орязва възможностите за развитие на природосъобразен среден и дребен бизнес.
Веднъж започнали, проектите трудно се удържат в граници. В Банско например общинският съвет гласува разширяване на ски зоната и пистите и лифтовете над града, макар и не в размера, искан първоначално от концесионера. Капацитетът на планината да поеме толкова скиори е надценен, смятат еколозите. Строежът на повечето хотели не е резултат на планиране на курорта, а по-скоро своеобразна „треска за злато“, в която се разчита единствено на краткия ски сезон за „избиване“ на инвестициите.
Процесът на строителството е разрушителен. Еколозите обвиняват концесионера „Юлен“ за изсичането на между 200 и 300 хектара вековни гори от редки дървесни видове (смърч, бяла и черна мура) на територията на „Национален парк Пирин“, при разрешени от държавата максимум 100 хектара. Според тях строежите на пистите са извършени без никакво щадене на природата - вместо ръчно (с бензинови резачки например) с тежки машини при изравянето на коренищата, а преместването на земни маси са с цел постигане на желания наклон на пистата. По информация от еколозите самите писти са с двойно и тройно по-голяма ширина от първоначално разрешените 20 метра. За нуждите на оръдията за изкуствен сняг е създадено изкуствено езеро с далеч по-голям размер от одобрения и чрез преграждане на река Бъндерица, нещо абсолютно недопустимо на територията на национален парк по принцип. От друга страна, санкциите по тези нарушения са в такъв размер, че те са нищожен процент от мащабите на извършеното строителство.
Съоръженията нанасят поражения върху природата. При строежа на пистите освен дърветата е изкоренена и ниска растителност (клек), която играе важна роля против ерозията. Активират се свлачищни процеси. Според еколозите така се е случило през септември 2004, когато порой от кал и камъни се свлича по пистата „Томба“, която минава за гордостта на ски курорта. в планините в резултат на оголването на склоновете се появява и нова лавинна опасност, застрашаваща и самите скиори, и съоръженията. Разрушава се изключително крехка екосистема на надморски височини 1600 - 2800 метра.
Бърза се за прокарване на всички спорни проекти преди „сакралната“ 2007 г., когато с присъединяването на България към ЕС ще се засилят мониторингът и контролът върху поети от страната задължения в глава „Екология“ при преговорите за присъединяване, твърдят екологичните организации. Тогава и възможностите за манипулиране на оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) ще са далеч по-малки, смятат еколозите.
Материалът обобщава позициите на представители на екосдруженията Световен фонд за дива природа (WWF), Сдружение за дива природа „Балкани“ и „За земята“.
***
Зимният туризъм може да носи приходи, колкото и летният
Цеко Минев, председател на Българската федерация по ски, пред „Капитал“
Как оценявате условията за туризъм и ски спорт в българските зимни курорти?
- В България има поне три много добри курорта, които биха могли да се развият и по инфраструктура да не отстъпват по нищо на средноевропейския и дори на топ стандарта на курортите в Европа. Но това изисква да се налеят много пари предварително, и то в максимално къси срокове. В зимните спортове и в туризма не е добре нещата да се правят „на парче“ - тази година ще направим един лифт, догодина още един, по догодина още един. В годините, като го направиш, първият вече е остарял и се налага да се подменя.
Според вас в конкуренция ли са Банско, Боровец и Пампорово?
- Трите курорта са коренно различни и всеки си има своите клиенти и пазарни дялове. Пампорово приема целия регион от Пловдив, Боровец - голяма част от София, Банско привлича все повече скиори с новата и модерна инфраструктура.
Какво става на Витоша?
- Тук не искам да изключвам и Витоша, но там има много различни собственици на съоръжения и на писти и е много сложно да стане обединяването, така че курортът да може да работи като цяло по ефективния начин. За ски пистите на Витоша основният проблем са морените, които са защитени 100%, което е нормално в края на краищата.
Как гледате на проекта „Супер Боровец“?
- Единственото, което съм чул, е, че се прави такъв проект. За мен основното на Боровец е да се оправи инфраструктурата на сега съществуващите съоръжения - лифтове, писти, изграждане на цялостна система за изкуствен сняг, може би с изкуствено езеро, за да има сигурност за водата, а не да се хваща директно от водопровода.
Каква точно е връзката на Първа инвестиционна банка, в която сте съсобственик, с Банско?
- Ние сме една от финансиращите организации на дружеството концесионер на Банско - „Юлен“ АД. След като този инфраструктурен проект беше изграден, донякъде имаме фокус върху специфичните нужди на местното население. Вече стартира програма за кредитиране на малки и средни семейни хотели в Банско. Подготвяме специализирани програми за кредити за благоустрояване на домовете. И бихме желали да работим като банка с община Банско за оправяне на инфраструктурата на града. Естествено за Банско важат и всички останали стандартни кредитни програми. Както знаете, банката като банка не може да има собственост - тя кредитира.
На различни места в страната се подемат инициативи за строителство на ски курорти. Доколко са реалистични тези общински надежди?
- В България има дадености да има пет-шест курорта на нивото на Алпите. Една Австрия, държава като квадратура и население идентична на България, има 226 курорта. Над тридесет процента от БВП на Австрия е туризъм, и то зимен. Всичко може да стане, стига да има държавата доброто разбиране и добро усещане за зимния туризъм. Държавата трябва да разбере, че когато се развие като цяло и се постави на правилна основа, зимният туризъм може да носи приходи най-малкото едно към едно на летния, при това с по-малко обем хора. Защото ски туристите са друга категория хора. Те са над средното ниво на потребление в дадена държава.
Какво точно е необходимо да направи държавата според вас?
- От държавата се иска правилно мислене. Винаги големите проблеми идват, когато трябва да се прави голям инфраструктурен проект. Обикновено става въпрос за защитени територии в национални паркове, свързани с екологията. Задължително е, разбира се, да има баланс между инвестициите и биологичното равновесие. Всички тези национални паркове са много хубаво нещо. Но хората седят, гледат и казват: „И-и-и, колко е красиво!“ Но не го ползват. Разбира се, всички видове алтернативен туризъм, които в момента се развиват, са много важни, но всички зимни спортове дават най-голяма възможност на хората най-масово и най-пълно да се докосват до природата. Чрез всички зимни спортове в нашата федерация се опитваме да направим нещо полезно за децата. Моето най-голямо желание е да направим в България това, което са ските в развитите алпийски държави, а именно ските като начин на живот, култура, даже като начин на мислене.
Къде е ролята на спорта, имам предвид елитния спорт, в курортите?
- Спортът е едната страна на медала на целия зимен туризъм, без него не може. Той повлича абсолютно всичко и увлича хората все повече и повече да пътуват. Трябва да има достатъчно лифтове, достатъчно писти, за да може да се развива това като бизнес. Защото целенасочено само за спорт никой няма да направи инвестиции. Президентът на „Допелмайер“ (най-голямата фирма за производство на лифтове), Михаел Допелмайер казва, че е по-лесно да се изгради една атомна централа, отколкото лифт. Защото централата е като лего и се строи на земята с цялата възможна техника, която човек може да си представи. Докато в планината всеки лифт се проектира по релефа на терена и като се изгради, не може да се премести никъде другаде, като основно 80% от строителните работи се извършват с хеликоптер. Инвестицията не се връща за пет години, както всички биха искали. Нормално е това да стане за 12-13 години.
Според вас включена ли е в сметките на зимните курорти кампанията за зимна олимпиада в София?
- Естествено, ако има кандидатура на София, мисля, че никой от курортите не би имал против да участва по някакъв начин в тази кампания. В тази връзка вече Банско успя да вземе домакинството на 52-ото световно първенство за журналисти през 2006 г., когато ще дойдат 250 журналисти от 45 държави. Ще има и телевизионни екипи от водещи международни медии. Всеки като напише или излъчи по два материала - каква по-хубава реклама за кандидатурата за олимпийски игри и въобще за България като зимна дестинация. По същата схема БФСки кандидатства за кръгове от европейска, световна купа по ски - алпийски дисциплини. Балканиадата в Банско тази година бе използвана за тест и Дитер Пош, който е директор на европейска купа в Международната федерация по ски (ФИС), даде висока оценка на Банско, като заяви, че отговаря на всички изисквания за домакин на кръг от Европейската купа през 2007 г.
Какво печели курортът от това?
- Курортът просто трябва да мине това стъпало, за да може да кандидатства за световна купа, която се излъчва директно по „Евроспорт“ всяка година.
Ако се приеме, че Банско е център на БФСки, какво остава за Боровец и Пампорово?
- Колкото повече зимни курорти са в добро състояние и се познават на пазара, толкова по-добре. Боровец е бил домакин на кръг от световна купа. Пампорово е известен сред начинаещите скиори англичани като супер курорт и супер условия за тях. Така се представя на пазара от много години. Има потенциал за състезания и за трите курорта. В България се повеждат две състезания по календара на ФИС, които носят точки за световната ранглиста. Това са Балканската купа в Банско и мемориал „Илия Павлов“ в Боровец. Освен това има кръг от европейската купа по сноуборд в Боровец и кандидатура за кръг от Световна купа.
Всички тези състезания се организират със средства на самите домакини, нали?
- Всички състезания от календара на БФСки се организират със средства на БФСки, осигурени от генералните спонсори на федерацията и Министерството на младежта и спорта, разбира се, и с подкрепата на курортите домакини.
По какъв начин състезанията се отразяват на туризма?
- Всичко е свързано. Философията е чрез състезанията да се увлекат много повече хора в ски спорта. Това е концепция и на всички фирми, които продават екипировка за зимни спортове. Според статистиките най-много хора в България са карали ски по времето на Петър Попангелов, когато той бе на върха на спортната си кариера от 1983-1986 г. Когато се извади едно такова лице, страшно много хора се ангажират в този спорт или по някакъв начин искат да се свържат с това.
Подготвя ли БФСки ново лице, подобно на Попангелов?
- Българските състезатели алпийци са още далече от световния елит, но се надяваме, че следващите две-три години ще постигнат по-добри резултати. За целта подписахме договор с Марк Жирардели за главен консултант на БФСки за следващите три години. В момента търсим чужденец за старши треньор на алпийските ски. Имаме вече няколко кандидатури, които са свързани пак с много пари, защото никой не идва за чест и слава. Целта е да влязат българи в първа група на Световната купа. И тогава вече ще се извади име, тогава ще си говорим колко хиляди българи карат ски.
Интервюто взеха: Елеонора ГУНЧЕВА, Боряна ГЕНЧЕВА
По темата работиха още: Бисера ЛЕНКОВА и Деян ХРИСТОВ
в-к Капитал www.capital.bg, Брой 13, Април 2005 г.
[xt] ski