На какво ниво на развитие ще бъде България през 2014 г.? Според прогнозите на наблюдателите на европейските геополитически и икономически процеси по това време страната би трябвало да бъде на днешното ниво на Гърция. В подобна перспектива Сърбия би била на същото ниво, Турция ще означава Европа, а Истанбул ще наброява 25 млн. жители, от които около 4% ще са милионери.

В подобна ситуация всяка страна би се стремила да ускори развитието си или поне това на най-важните си сектори и да осъществи качествен скок. Едно такова събитие, което без съмнение би оказало изключително положително въздействие върху България, е евентуалното спечелване на правото да се организират зимни олимпийски игри.

Възможно ли е все пак това да се случи? Проектът “София 2014”, който в края на януари бе депозиран в Международния олимпийски комитет (МОК), се състезава срещу още шест не по-зле аргументирани кандидатури - тези на Залцбург (Австрия), Пьонгчанг (Корея), Сочи (Русия), Хака (Испания), Алмати (Казахстан) и Боржоми (Грузия). Възможно е София да премине първата отсявка в средата на тази година, когато ще отпаднат три или четири от кандидатите, и да се класира за финалното гласуване през юли 2007 г. в Гватемала, когато 120-те членове на МОК ще определят града - домакин на зимните олимпийски игри през 2014 г.

В исторически план Международният олимпийски комитет има отлични спомени от зимните игри на Балканите. Бялата олимпиада в Сараево през 1984 г. остана в историята не само с великолепните спускания на Алберто Томба, но най-вече с това, че една страна като бивша Югославия, която бе далеч от индустриализацията, прие игрите и ги организира по великолепен начин. Столицата на Босна и Херцеговина получи шанс да развие зимния туризъм и въобще да промени имиджа си. Ефектът от игрите бе толкова силен, че 18 години по-късно босненци вече бяха възстановили почти всички спортни съоръжения, разрушени до основи от сръбските бомбардировки по време на гражданската война, и кандидатстваха още веднъж за домакини на олимпиада.

Българската олимпийска идея

„Идеята България да приеме зимните олимпийски игри е равностойна на тази за участието на страната в Европейския съюз, твърди Цеко Минев, член на управителния съвет на комитета по кандидатурата на София, председател на Българската федерация по ски и акционер в Първа инвестиционна банка. Бих дал за пример игрите в Торино - например областта Пиемонт, в която е разположен градът, има над четири милиона жители и беше една от най-западналите в Италия. След спечелването на домакинството на игрите стандартът на населението започна да се изравнява с този на най-развитите области в Италия. Ако София успее по същия начин, поне половин България ще стигне много бързо нивото на живот в Европа. При евентуално получаване на домакинството през 2007 г. в следващите седем години ще бъдат заети стотици хиляди работници в изграждане на много обекти, инфраструктура и дори в много по-дребни неща. Например местните производители на якета и обувки ще бъдат ангажирани в изработване на екипировката на хилядите доброволци. Значителен брой хора от цялата страна ще бъдат ангажирани за дълго време с бизнес, които произлиза от провеждането на игрите. Да не говорим за това как едно такова събитие би стимулирало сектор като туризма, който е от водещите за страната ни.”

Впрочем икономическите параметри на олимпиадата в Торино показват, че според прогнозите игрите ще генерират ефект на стойност 17.4 млрд. евро и ще увеличават брутния вътрешен продукт на Италия средно с 0.2% годишно в периода от 2006 до 2009 г. според прогнозите на университета в Рим. Самото провеждане на олимпиадата ще създава по 57 000 нови работни места във всяка от трите години след провеждането на олимпиадата. Торино организира тези игри срещу общо 4.7 млрд. евро, от които 2.3 млрд. бяха вложени в инфраструктура. По отношение на инфраструктурата българският проект включва не само изграждането на нови спортни съоръжения, от които около 90% ще се използват активно и след игрите, но и изграждане на такива важни обекти като магистралите “Люлин” и “Струма” и завършването на пълната 20-километрова мрежа на софийското метро.

“Зимните олимпийски игри винаги са били печелившо състезание за разлика от летните, обяснява още Цеко Минев. Не става въпрос само за пряката печалба от тях, а и за косвения ефект. Погрешно е да се сравняват летни със зимни олимпийски игри, тъй като идеята и същността е една и съща, но изпълнението е различно. Организирането на зимна олимпиада изисква в пъти по-малко средства и е напълно във възможностите на страна като България.”

Медийният ефект

Още по-голям е имид­жовият ефект за страната домакин, тъй като олимпийските игри и световните първенства по футбол са двете най-гледани събития от световната тв аудитория, с непрекъснато нарастващ рейтинг. Според Ройтерс Торино 2006 е най-излъчвана в телевизионния ефир зимна олимпиада досега, като само компаниите в мрежата “Ен Би Си Юнивърсъл” планират между 10 и 27 февруари да предават в САЩ общо 416 часа картина от игрите, от които над 200 часа преки излъчвания. Парадоксалното е, че това е с 40 часа повече от последните игри, които се проведоха на територията на Щатите, в Солт лейк сити. В Европа националните телевизии, които откупиха права за игрите, излъчват средно между 100 и 170 часа. “С организацията на едно такова събитие ставаш изключително известен, отбелязва Цеко Минев. Никой не беше чувал за градове като Албервил и Лилехамер, които добиха популярност именно чрез зимните олимпиади.”

В предишните си две кандидатствания за домакин на зимни олимпийски игри София загуби именно срещу тези два града. Цеко Минев е категоричен, че дори мисията за получаване на игрите през 2014 г. да се окаже неуспешна, ще се кандидатства за следващите през 2018 г. По принцип шансове има, тъй като интересът към организиране на зимни олимпийски игри не е толкова висок, колкото към летните - за олимпиадата през 2012 г. например до финала достигнаха такива градове като Лондон, Париж, Мадрид, Москва и Ню Йорк.

София - Боровец - Банско

За да успее идеята обаче, ще бъде нужна много по-добра подготовка и най-вече стиковане на действията в рамките на самия комитет. В момента предимството на София е добре изработеният първоначален проект за кандидатстване. В него е заявена конфигурацията София - Боровец - Банско, която обаче срещна опозиция в лицето на столичния кмет Бойко Борисов поради факта, че Витоша не присъства като място, на което според него би трябвало да се провеждат състезанията по ски. Първоначално планината, която е точно до София, фигурираше в проекта, но след това се наложи да отпадне поради фак­та, че в плана за управление на парка, който се утвърждава от Министерския съвет, бе включена точка, забраняваща строежите на територията на Витоша. Това наложи разширяване на проекта в посока Боровец и Банско - в този курорт модерната ски база и в момента е в състояние да приеме олимпийските дисциплини.

“Който си мисли, че това се прави заради определен човек, заради определен курорт или нечий интерес, както се спекулира с Банско или с имотите на царя в Боровец, дълбоко греши, твърди Цеко Минев. Истината е, че кандидатурата няма как да бъде одобрена, ако не присъстват реални обекти, които могат да приемат съответните дисциплини. Аз също бих искал състезанията по ски да бъдат на Витоша, но това е невъзможно технически. Дали ще има още два или три курорта, в които ще се състоят състезанията, това няма никакво значение. Сегашната зимна олимпиада е в Торино, но състезания се провеждат и на много други места. Едни такива игри олицетворяват цялата страна. В момента светът знае, че игрите са в Торино, но знае и че това е Италия с всички нейни специфики.”

Етапите на проекта

Според Цеко Минев първостепенната задача на този етап е проектът “София 2014” да мине първоначалната отсявка в средата на годината и да стигне до финалната права, където вече ще бъде със статут на официален град кандидат. “Тогава ще е интересно да се обясни на частния бизнес, че е хубаво да подкрепят събитието и да се намерят някакви допълнителни средства освен тези, които държавата обещава, че ще осигури за рекламирането на страната пред света. Защото вторият етап включва основно такава рекламна кампания. По неофициални данни бюджетите за тази дейност на другите страни кандидати са между 15 и 30 млн. долара за втория етап. България е предвидила 7.3 млн. долара, но за да сме добре представени, трябват поне 10-12 млн. Тези пари се харчат освен за реклама и присъствие на най-точните места по света като сесии на МОК, конгресите на световните федерации по зимен спорт и всичко, свързано с лобирането. Няма друго събитие в света, заради което да се повторят имената на България и София толкова пъти, колкото при една кандидатура за олимпийски игри. Ефектът от това няма как да се оцени, но похарчените пари са абсолютно нищо на фона на ползата, която ще имаме”, твърди още Цеко Минев.
Според него, ако “София 2014” спечели, ще има голямо поле за предприемачите и частния бизнес при изграждането на обектите и олимпийското село. “Във всичко това малко или много освен икономика има и политика. Ако България влезе в Европейския съюз в началото на 2007 г., това ще е допълнителен коз за влияние върху избора, гаранция, че държавата се развива стабилно и ще се справи след седем години с организацията на зимни олимпийски игри.”

Бюджети за кампанията по кандидатстването
(в млн. долари)
Градове Етап 1* Етап 2 общо
Сочи (Русия) 10 17.5 27.5
Пьончанг (Корея) 5 16 21
Алмати (Казахстан) 4 16 20
София (България) 0.5 12.5 13
Хака (Испания) 1.3 10.7 12
Залцбург (Австрия) 2.7 5.1 7.8
Боржоми (Грузия) 2.2 5 7.2

*Етап 1 приключи на 29 януари с попълване на въпросника на Международния олимпийски комитет (MOK), който седемте кандидатстващи града депозираха в олимпийската централа в Лозана. В етап 2 ще останат само четири кандидата, които МОК ще избере на 22 юни 2006 г.
Източник: документите на кандидатите, депозирани в МОК

Екип на “Капитал”
Брой 07, Февруари 2006 г.

  Tweet