Мария Николова е родена на 6 октомври 1982 година. Завършила е стопанско управление във Варненския свободен университет. Тренирала е лека атлетика 15 години в Сливен при своята майка. Републиканска шампионка е в многобоя и скока на височина. Участвала е на Балканиади, турнири и в отбора на България жени на Купа Европа. От края на 2008 година живее в София и работи като личен треньор в Spider Sport. Преди дни Мария успя и завърши Обиколката на Монблан за 36 часа, 19 минути и 46 секунди. Това й отреди заслуженото 15-о място в категорията й.

Г-жо Николова, разкажете ни за ултрамаратона в Алпите, където представянето ви беше отлично?
 
- Това е най-елитното състезание, организирано в Европа. Трасето е уникално, стартът е в Шамони, Франция, и минава през Италия и Швейцария. Цели градчета и селца, през които преминавахме, се събираха, за да ни поздравяват и насърчават. Беше страхотно изживяване, с много емоции и адреналин. Дистанцията и голямата денивелация бяха изключително предизвикателство и изпитание за мен.

 
Как решихте да се занимавате с многобой?

 - Когато започнах да тренирам лека атлетика, първите състезания, в които участвах, бяха четирибой за 12-13-годишни. Всички деца започвахме с многобой. Бях добра в скоковете и дългото бягане, което е рядко срещана комбинация. През годините това си остана и една от любимите ми дисциплини в леката атлетика, защото харесвах разнообразието както в тренировките, така и на самото състезание. Тренировките бяха много изтощителни и е имало дни, в които съм тренирала триразово, но въпреки умората аз обичах да тренирам. Първото ми ултрасъстезание беше обиколката на Витоша през 2011 г. Тренировките ми тогава се свеждаха до кросове 10-15 км в Борисовата и преходи до Черни връх почти всяка седмица.

 
Как се мотивирате по време на дългия преход, за какво мислите?

- За много и различни неща. Опитвам се да мисля положително и методично. Защото всяко препятствие или труден момент, който успявам да преодолея, надгражда и ми дава ново, по-високо ниво на развитие.
 
На кое състезание ви е било най-трудно?

- Най-трудно беше участието ми в Olympus Mythical Trail 100, 2012 г. На това състезание изпаднах в хипотермия, но преодолявайки това състояние, успях да финиширам в контролното време.
 
Коя е най-сладката ви победа?

 - Победата ми във Витоша 100 тази година. На 22 юни участвах на обиколката и заех първо място. Освен това успях да подобря рекорда за жени.

 
Имат ли бъдеще в България ултрамаратоните и кои са най-интересните трасета?

- Да, смятам, че имат. Организират се нови състезания и броят на участващите в такива състезания се увеличава всяка година. В България засега едни от най-атрактивните ултрамаратони са Витоша 100, състезание с дългогодишна история и рекорден брой участници. Тази година през септември за първи път ще се проведе и Персенк Ултра, което пък дава заявка за едно от най-впечатляващите трасета.
 
Каква е мечтата ви?

- Тази година една от мечтите и целите, които си бях поставила, беше участие и завършване на УТМБ (обиколката на Мон Блан). Друга моя мечта е участието ми в Ironman.
 
Вече предавате опита си на други хора, тъй като сте инструктор в спортен клуб. Според вас спортът успява ли да уравновеси човека физически и психически?
 
- Да, определено. Спортът е нещо, което разтоварва от психическото напрежение и рутина, дава свобода на духа и живот на тялото.
 
Вярно ли е, че една от целите ви е да подобрите личния си резултат в скока на височина и да покриете норматив за световно първенство? Можем ли да очакваме високи резултати и в тази дисциплина?

- Това беше отпреди 4-5 години, когато все още тренирах лека атлетика на стадиона. През 2009 се отказах от леката атлетика след 15 години тренировки и състезания. Близо 2 години не спортувах, но трябва да призная, че тренировките ми липсваха много. Участието ми в ултрамаратоните ме върнаха в спорта.

 
Какви състезания ви предстоят до края на годината?

- При успешно възстановяване от UTMB и Persenk Ultra ще участвам на VFUT в Паранести, Гърция, на 26 октомври и евентуално в един класически маратон в края на сезона.
 
Как стои въпросът със спонсорството в този спорт?

- Честно казано, не знам, досега не съм питала за спонсорство, въпреки че за мен инвестициите са големи и ползвам кредити, за да участвам. Мисля, че този спорт не е достатъчно популярен и тепърва предстои да се разраства в България, за да предизвика интерес от страна на спонсорите.
 
Държавата помага ли за организирането на ултрамаратоните?

- Този въпрос по-скоро трябва да се зададе към организаторите на ултрамаратони в България.
 
Имали ли сте предложения да се състезавате за друга държава?

- Досега не. Аз се занимавам с ултрамаратони от 2-3 години и това е най-силната ми година, с най-добри постижения. През пролетта участвах в два класически маратона в рамките на една седмица. Виенският маратон, на който направих своето лично постижение 3:21:19 часа, и седмица по-късно този в Солун, който взех за 3:25:58 часа. Два месеца след това финиширах с рекорд за жени обиколката на Витоша, а на следващата седмица взех участие в Lavaredo Ultra Trail в Италия, където финиширах 11-а при жените. Всичко това беше част от подготовката за ултрамаратона Мон Блан.
 
Какво включват тренировките за такова силово изпитание? Какви са лишенията, на които се подлагате, за да сте добре подготвена?

- В дните, в които съм на работа, тренирам рано сутрин. Ставам в 5 часа и отивам да тичам в Борисовата градина между 15 и 20 километра. В тези дни, когато съм по-късно на работа, тичам и повече. През деня, ако имам малко свободно време, също правя някаква кратка тренировка или почивам. През уикендите се организираме с приятели и тренираме по планините. Не са за подценяване и нощните тренировки, които започват в 2-3 часа през нощта и които правим с други ултрамаратонци. Тази година наблегнах изключително на обема и средно на седмица ми се събират по 130 км тичане, като имам и седмици с по 200 км. Лишенията се свеждат най-вече до липсата на сън, който е много важен за пълното възстановяване. От гледна точка на хранене не спазвам диети, храня се разнообразно и ям всичко. И най-вече искам да благодаря на всички мои приятели, с които тренираме, за подкрепата и за щурите тренировки, които сме организирали заедно.

Йордан Йорданов
в-к Новинар
15:12, 20 септември 2013

  Tweet