От 7-ми до 10-ти ноември 2013 г. в Банско се проведе Общо събрание на Международния съюз на асоциациите на планинските водачи (UIMLA).
„През 2010 година станахме пълноправни членове и тогава лансирахме идеята, да се проведе общо събрание в България. Това е голямо постижение, вече се говори за български планински водачи. По време на събранието ще гласуваме членството на Германия, която е една алпийска страна в този съюз, но още в тяхното законодателство професията ниско планински водач не е добре дефинирана. Например в Австрия тази професия липсва като цяло”, коментира за Агенция Фокус след първия ден на събранието Момчил Дамянов, представител на Учебния съвет на Центъра за професионално обучение на планински водачи към асоциация „Планини и хора”. По думите му - професията планински водач е съвсем нова и като официална професия в България съществува от десетина години.
Момчил Дамянов: В Министерство на икономиката и енергетиката се подготвя наредба, която да дефинира дейността на планинските водачи
Момчил Дамянов, представител на Учебния съвет на Центъра за професионално обучение на планински водачи към асоциация „Планини и хора” пред Агенция „Фокус”.
Фокус: Какви са новите постижения на българските планински водачи? Момчил Дамянов: Новото постижение е влизането ни в Международния съюз на асоциациите на планинските водачи (UIMLA). Професията планински водач е съвсем нова и съществува от десетина години като официална професия. Професията още не е добре дефинирана, но хората я работят и от повече години, тъй като имаше среда за работа. 2007 г.-2008 г. разбрахме за този съюз UIMLA, който обединява планинските водачи, като целта е на световно ниво, но за момента членуват основно европейски държави. През 2010 година станахме пълноправни членове и тогава лансирахме идеята да се проведе общо събрание в България. Тази година се събира общо събрание на този съюз в България и ще бъде в Банско до 10 ноември. Това е голямо постижение, вече се говори за български планински водачи. Ще гласуваме членството на Германия, която е една алпийска страна в този съюз, но още в тяхното законодателство професията ниско планински водач не е добре дефинирана. Например в Австрия тази професия липсва като цяло.
Фокус: Какви са новостите в българското законодателство, свързани с професията планински водач? Момчил Дамянов: Една наредба, която трябваше да дефинира професията планински водач трябваше да излезе още през 2008 година, но закъса някъде между министерствата и нещата спряха до там. В момента се пише нова наредба, която да дефинира професията и би трябвало да излезе тази година. От 2002 година има държавно образователно изискване, с което е ясно как се става планински водач, какво обучение трябва да има човек, за да получи диплома на планински водач. Нещата вървят бавно и тромаво. Знаем как се става планински водач, но не знаем какво точно трябва да прави планинският водач. В момента тази наредба се пише в Министерство на икономиката и енергетиката.
Фокус: Кога се очаква да бъде приета тази наредба? Момчил Дамянов: По заповед на министър Драгомир Стойнев до 26 септември трябваше да излезе наредбата. На 26 септември ни поканиха, планински водачи и представители на различни организации, които са заинтересовани от тази наредба, да си дадем мненията. В момента наредбата се изготвя, по-добре да не се бърза и да се направи нещо качествено, защото процедурата за промяна на законите е много тромава. Не бързаме, работили сме без тази наредба досега , не ни пречи да работим и още няколко месеца в не точно дефинирана професия. По-важното е след това да имаме модерна, европейска наредба и да не се налага да бъде ремонтирана след това.
Фокус: Как ще се отрази приемането на тази наредба на планинските водачи? Момчил Дамянов: Има някои нововъведения, които ще бъдат в наредбата. Едно от най-впечатляващите неща е, че всеки планински водач трябва да си подаде документите в Министерството на икономиката и енергетиката, които да бъдат регистрирани в единен регистър. Там ще могат да се видят дипломите, езиците, които водачите владеят и различни квалификации. Този регистър, все още не действа, но с влизането в сила на тази наредба ще трябва да се направи. По този начин много лесно ще може да се проверява колко са планинските водачи, при конкретно търсене на име или номер на диплома, съответните данни ще излизат веднага. Самата професия ще бъде по-добре дефинирана, защото в момента се говори само за водач, който е пешеходен турист. Имаме нужда от водачи, които карат колела, правят преходи със ски в планината, а не само на ски писта в курортите и водачи, които се катерят. Постепенно е необходимо различните видове планински водачи да бъдат разграничени и да бъдат записани в закона.
Фокус: С колко планински водачи разполага страната ни? Момчил Дамянов: В нашия учебен център към асоциация „Планини и хора” са дипломирани около 200 души, които веднага могат да бъдат видени на сайта на асоциацията. Не всички дипломирани водачи работят професията си. Може би около 100 души упражняват професията планински водач редовно.
Фокус: Какви са трудностите пред професията планински водач? Момчил Дамянов: Като професия основната трудност е липсата на наредбата, която дефинира какво точно е планински водач, с което в момента много се спекулира и някои хора могат лесно да бъдат заблудени. В България няма традиция да има професионални планински водачи, традицията е да има доброволни планински водачи в клубове, дружества, асоциации, които не взимат пари и не са професионалисти. Може да са много добри планински водачи, но не са професионалисти и по закон нямат право да упражняват тази професия. Липсата на тази наредба много пречи на това да се знае кой е планински водач и кой не е и съответно какви права има планинският водач. Това е основната трудност пред професията, другата трудност е, че това е една скъпа услуга и за нивото на живот в България, това не е за всеки. Не много хора у нас могат да се възползват от услугата планински водач. Категорично мога да заявя, че повече от половината планински водачи в България работят с чужденци.
Емили ВАСИЛЕВА 11 Ноември 2013 | 17:09 | Агенция "Фокус"
|