Легендарната ни скиорка от близкото минало Шинка Куцинова е родена през лятото на 1935 г. в село Проглед, което е на 4 км под Пампорово и на 5 км от Чепеларе. Свикнала е да бъде много издръжлива, защото ходела на училище в Чепеларе и така минавала всеки ден по 10 км пешком. Под влияние на сестра си – Величка, която е с 4 години по-голяма от нея и била бегачка от смолянския отбор по ски, бъдещата шампионка слага ските за бягане и веднага печели някакво местно състезание. Оттогава победите й нямат чет.

Пред обектива на SKI.BG: Председателят на БФСки г-н Цеко Минев и генералният секретар г-жа Пепа Мицева (в средата) заедно с дългогодишните шампионки по ски алпийски дисциплини Шинка Куцинова, Красимира Брьнзалова (отляво) и Емилия Ангелова (отдясно) във фоайето на х-л "Кемпински-Зографски" по време на официалната церемония на БФСки по закриване на сезон 2010/2011

Естествено, веднага специалистите я забелязват, тъй като физическите й качества са безспорни, и я насочват към алпийските ски. През далечната 1954 г. Шинка Куцинова вече е студентка във ВИФ (сега НСА). Състезава се за отбора на своя институт изключително успешно и става известна с прякора “Лудата спускачка”.

По мой спомен, тъй като и аз съм завършил ВИФ една година преди нея, спускаше се наистина блестящо, като при падане, случваше се и това,

тя като някакво врабче само се изтръскваше от снега и отново поемаше

Страхотна гледка беше, разказва нейният бивш партньор в живота, журналистът и скиор Асен Саев. И така Шинка завършва ВИФ, започва формално работа като спортен организатор в самоковското предприятие “Рилски лен” и е състезателка на “Рилски спортист”, където напредва много, кара заедно с известните Георги Варошкин, с Петър Попангелов-старши, които по онова време са звезди. След 4 години в “Рилски спортист” я примамват в ЦСКА. И вече с червения екип през 1964 г. става звезда на България, а неин треньор в ЦСКА е също едно голямо име – Кирил Вълчев. В ЦСКА постига най-големите си успехи. Но за съжаление поради контузия не участва на Олимпиадата през 1968 г. в Гренобъл. (Но пък за сметка на това от 1990 г. живее там.)

През 1971 г. Куцинова прекратява състезателната си кариера, за да стане треньор на националния женски отбор по ски алпийски дисциплини. И заедно с друго голямо име – треньора Борислав Златарев, подготвят едни от най-добрите ни състезателки в алпийския спорт, като Весела Таранджийска, Адриана Попова, Ели Димитрова, Милена Семова, прекрасни състезателки. Факт е, че тогава вече благодарение на Пепи Попангелов-младши и неговите успехи – нашите състезатели получават екипировка от “Спалдинг”, имат средства и ходят редовно на лагери във Вал д`Изер. И така до 1980 г., когато остава наставник на момичетата само в ЦСКА. През 1990 г. се премества във Франция.

Разговаряме с Асен Саев, бившият съпруг на Шинка:

- Вярно ли е, че сте станали лични приятели с голямата френска звезда, легендарния скиор Жан-Клод Кили през 1968 г. на Олимпиадата в Гренобъл?
- В Гренобъл бяхме почетни гости – аз като спортен журналист, а тя като шампионка на България, извоювала си правото на участие, но по зла съдба беше контузена и не можеше да се състезава. С Жан-Клод Кили наистина станахме много големи приятели. Всички му се възхищаваха, знае се, че той тогава спечели и трите медала в алпийските ски (спускане, гигантски слалом и слалом), като по този начин изравни рекорда на Тони Зайлер от Олимпиадата през 1956 г. в Кортина д`Ампецо. Шинка, тъй като живее в Гренобъл, и досега си поддържа връзка с него, макар че той загърби ските, влюби се в колоезденето и сега работи за този спорт, от няколко години отговаря лично за “Тур дьо Франс”.

- Всъщност как се осъществи трайната й връзка с френската федерация по ски?
- Шинка беше поканена през 1989 г. да представя и отговаря за скиорите от източните страни, защото през 1992 г. беше Олимпиадата в Албервил. Тя владее няколко чужди езика, умее много добре да работи с хора, а по онова време имаше и опасност руснаците да саботират олимпиадата, и тя им беше преводач. А от 1990 г. е член на съюза на френските ски учители, защото е известна и като един от основателите на ски училищата в България през 1968-1969 г. и е отговаряла за подготовката на ски учителите у нас. И тъй като през 1990 г. я поканиха официално да остане във Франция, тя реши да се занимава с френските ски учители към техния олимпийски комитет. А преди няколко години я поканиха в ски училището на Куршевел и сега работи заедно с още 500 невероятни ски учители. Във Франция да си ски учител е голяма чест.

Когато влезе ски учител в ресторант там - всички стават и го поздравяват

Защото от него много зависи не само подготовката, но дори и животът на скиорите в тези на моменти страшно сурови Алпи, без учител е невъзможно да се ходи, има смъртни опасности. А в този невероятен зимен курорт, №1 в света, има 600 писти.

- Как се чувства днес Шинка и как успява на тези си години да работи като ски учител?
- Тя е много уважавана и търсена в Куршевел. Макар че сега на 78 г. като всеки човек на тази възраст си има своите болежки, но не се предава и продължава да работи. Кара ските като младо момиче. Много й се възхищават французите, защото не могат като нея. Чудя й се на желязната воля – всяка сутрин тя прави, ама неизменно, 15-20 минути гимнастика.

- Казват, че е като Странджата от “Немили недраги” за българите в Гренобъл?
- Така е. Помага, гарантира за тях. Поела е под крилото си например Еми, дъщерята на бившата скиорка Пепа Мицева, която работи в момента в нашата ски федерация. Наши бивши скиори й ходят много често на гости. Няма отказ.

- А как е синът ви Светослав, който е също скиор?
- Живее в Куршевел и той е ски учител, на 42 г. е. Много добре е поставен там и заради владеенето на руския език, учител е на децата на руските олигарси Абрамович, на Прохоров, на най-големите богаташи. Защото Куршевел е доста скъп курорт, както е известно.

Свързахме се по телефона със ски легендата Шинка Куцинова, която отново беше на пистата в Куршевел. Ето какво сподели тя:

- Здравейте, г-жо Куцинова, как сте, работите ли?
- Работя, разбира се. И в момента съм със ските, имам ученици.

- Нека ви върна към славното ви спортно минало. Кои са най-големите ви успехи?
- Вероятно хората са ме позабравили, но 10 години точно съм била шампион на България по ски алпийски дисциплини, като най-силните ми години бяха 1965 и 1966 г., когато бях тройна шампионка – на слалом, гигантски слалом и спускане.

- А спомняте ли си първото състезание изобщо?
- Спомням си първото спечелено състезание - беше през 1959 г. Голяма радост!

- Знам, че следите почти всички ски изяви по света. Ще ходите ли на Олимпиадата в Сочи?
- Имах намерение, но се отказах, там е доста неспокойно, чувам за размирици, все пак съм на 78 г. Но ще гледам всичко по телевизиите. С удоволствие научих, че и БНТ ще предава цели 220 часа от олимпиадата. Жалко само, че и на тази зимна олимпиада няма да имаме представители от рода на прекрасния Петър Попангелов-младши. Но аз съм оптимист – където е текло, пак ще тече. Дай боже!

Елена КОЦЕВА
Агенция БЛИЦ
24 януари, 13:06

  Tweet