Първият природен парк в България и на Балканския полуостров отбеляза в събота своя рожден ден. Той е обявен през 1934 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа. По случай празника екип на SKI.BG се разходи из парка, за да припомни на любителите на планината какво съкровище се намира само на 30 минути път от град София.

ВИТОША, 28 Октомври 2006г. За изминалия период в парк “Витоша” са съхранени природни ценности от европейска и световна значимост, твърдят специалистите. Могат да се видят около 1500 вида растения и 114 вида птици.

Въпреки близостта до милионната ни столица, тук се срещат мечки, елени и сърни. Тук са и най-големите торфища на Балканите, обявени за резервати – Бистришко бранище и торфено бранище. Най-големият проблем сега е регулиране на инвеститорския интерес, за което помага Плана на управление. “Не е разрешено ново застрояване, включително и нови спортни съоръжения, основната цел е опазване на природата”, поясни Директорът на Природен парк “Витоша” Тома Белев пред БНТ.

Средно 3.5 милиона годишно са посетителите на парка. Според европейските норми, два пъти повече трябва да бъде бюджетът, за да се обслужва защитената територия. Сега обаче се харчат едва около 2 млн. лева.

На рождения ден на парка, от ръководството призоваха туристите да не замърсяват и като истински планинари да връщат боклуците си обратно в града, каквато е световната практика.

Международната природозащитна организация WWF отбеляза 72-рия рожден ден на парка с празненство на поляната край хижа “Момина скала“. Гостите на празника изрисуваха 7,2-метрова поздравителна картичка, която включваше пожелания да се запази защитената природа не само на Витоша, но и в другите национални и природни паркове.

по материал на News.dir.bg, 28 октомври 2006

ИСТОРИЯ НА ПАРК ВИТОША

Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове. През 1936 г. под влияние на Съюза за защита на природата - инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба-закон за защита на родната природа, според която паркът не е вече национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища.

Тези документи и последвалите лесоустройствен и паркоустройствени проекти способствали за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и за регулиране на рекреационното ползване на парка.

Хронология в развитието на парк Витоша

Витоша планина представлява един сложен и твърде интересен обект от геоложко, петрографско, растително и туристическо гледище. Нейното голямо теренно и природно разнообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори винаги е привличало и занимавало природолюбителя и туриста. Този интерес и възможност за посещение се засилва и от непосредствената близост на Витоша до столицата.

Като начало на модерен и организиран туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх на 28.VIII.1895 г. - дело на писателя Алеко Константинов.

По инициатива на Съюза за защита на родната природа високата част на планината - владение на държавата, е обявена за Народен парк - Протокол № 6/02.02.1933 г. на Постоянния горски съвет и постановление III А-15422/1934 г. на Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ е 6 410 ха и се състои от три главни части:

· иглолистен резерват - 759,9 ха, образуван от естествени смърчови насаждения, примесени с бял бор, бяла мура, клек, бреза;
· торфен резерват - 166 ха, включващ и вододайната зона на Софийския водопровод;
· останалата част на парка има площ 5 502,3 ха.
В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване:
· създадени са 750 ха изкуствени иглолистни насаждения;
· възобновени са 200 ха закелевели иглолистни култури;
· образувани са 4 горски разсадника с площ от 225 ара;
· построени са два пътя - от Бояна до х. "Планинец" с дължина 8 км и от с. Драгалевци до х. "Алеко" - 14,7 км;
· прокарани са 22 км пътеки между по-важните местности и хижи;
· маркиран е скиорски път от Черни връх до х. "Тинтява" с дължина 7 км;
· поставени са 225 указателни стрелки и други табели;
· поставени са пейки за сядане за над 500 души;
· определени са 10 места за огнища;
· построени са 9 хижи с обща площ 1 310 кв. м и 630 легла;
· изработена е карта на територията в М 1: 5 000, а за туристически цели и такава в М 1: 30 000.

По това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал.

Година след обявяването му с Постановление № III-А 16362 от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница.

През 1939 г. в бр. 5 на ДВ е публикуван Правилник за стопанисване и управление на Народния парк Витоша и включените в него бранища, който е действал до 1 август 1952 г., когато с Постановление на МС № 621 планината Витоша е обявена за Народен парк с площ 22 725,8 ха. Постановлението се придружава от карта, която определя границите на парка и се намира в Държавен архив.

С последвалите Планово задание за изготвяне на лесоустройствен проект, одобрено от СГНС (намира се в Държавен архив) и самият лесоустройствен проект, одобрен от Комитета по горите и горската промишленост - площта на парка е намалена до 15 807,3 ха (проектът се съхранява в архива на НП Витоша и фирма "Озеленяване" към СГО).

Със Заповед на КОПС № 1075/23.11.1981 г. площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
На 8 февруари 1991 г. със Заповед на МОС № 82 площта на парка е увеличена до днешните 26 606 ха.
През 1989 г. Комисията по земята към МС със свое Решение № КЗ-3 от 28 март изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК "Средец". Площите на Бистрица и Железница нямат статут на парк и не се включват в границите му.

Най-значителният защитен обект в парка е резерватът Бистришко бранище, обявен през 1934 г. с Постановление № 15422 от 27 октомври с площ от 741,7 ха. Разположен е върху североизточния склон на Витоша под връх Голям Резен и вр. Скопарник, във водосборния район на р. Бистрица и р. Янчевска между 1 430 и 2 282 м н.в. Създаден е, за да се запази в непроменен вид един участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност. Така се дава възможност да се развият и проучат неповлияни от човешката стопанска дейност различни по вид и характер горско-дървесни и тревни съобщества. Границите му са променяни няколко пъти:

· Заповед № 0106/24.01.1968 г. на МГГП увеличава територията с 200,7 ха;
· Заповед № 230/04.04.1985 г. на КОПС увеличава територията с още 234,6 ха;
· Заповед № 66 от 25.01.1991 г. на МОС намалява територията със 115,4 ха.

В настоящия момент територията на резервата е 1 061,6 ха в т.ч: 52 % гори и 48 % поляни - субалпийски и алпийски тревни формации.
От горите 4 000 дка са смърчови; 510 дка смесено смърчово-букови; 250 дка букови; 150 дка лескови и др. Незалесената площ на резервата се състои от 250 дка ветровал, 1 000 дка поляни, 250 дка каменни реки, 140 дка грохоти, 130 дка скали и каменни грамади и 2 850 дка субалпийски и алпийски тревни формации.

Резерватът Торфено бранище е създаден с цел да бъдат запазени в естествено, незасегнато от човешката дейност състояние 144,1 ха торфища с мощност до няколко метра във високопланинския дял на Витоша. От научна гледна точка те представляват безучастен регистратор на промените, които са ставали и стават в парка. От създаването му с ПМС № 15422/27.10.1934 г. до наши дни резерватът е претърпял само едно разширение от 638,7 ха със Заповед на КОПС 602/12.08.1980 г.

Вододайните зони са строго охраняеми територии, чийто режим изключва възможности за туристическо ползване. Вододайна зона София-Перник заема площ от 2 331,2 ха. Разделя се на Софийски и Пернишки вододаен басейн.
Софийският заема площ от 1 031 ха и е разположен на северните склонове под Черни връх, а Пернишкият заема южните склонове и е с площ от 1 300,2 ха.

Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк Витоша главната задача на тогавашната й управа е било изготвянето на окончателния културно-стопански план. Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк Витоша в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша.

През 1996 г. с цел подобряване на дейността в парка Витоша и ангажиментите за ефективно управление на защитената територия, както и обслужване на нейните посетители, бе създадено Управление на НП Витоша към тогавашния Комитет по горите. Сега то е Дирекция на Природен парк Витоша към Националното управление по горите и извършва дейности на територията на целия парк в границите на три области - София, Софийска и Пернишка.
В стопанисването на горския фонд на територията на парка са ангажирани структурите на Националното управление по горите, в лицето на ДЛ Радомир, ДЛ Самоков и ДЛ Витошко.

ДИРЕКЦИЯ НА ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША
www.park-vitosha.org

  Tweet