ПЛАНИНСКО БЯГАНЕ. В началото на юли българският планински атлет Шабан Мустафа спечели бронз от 13-тото издание на престижния алпийски маратон Zermatt Marathon в световноизвестния швейцарски топ курорт Цермат.

Ексклузивно за SKI.BG Шабан сподели своите лични впечатления от маратона в Швейцария:

За мене всичко беше интересно, но ще трябва да говоря предимно за самото състезание. За моя радост с мене беше и нашият кмет на община Сунгурларе д-р Георги Кенов и той получаваше поздравления като мой треньор. Бяхме настанени с него в едно много страхотно курортно място GRACHEN, което се намираше на 5км от старта на 1600м н.в., в хотел Bellevue.

Аз нека сега да ви вкарам в състезанието. Много хора бяхме на старта, аз застанах на предните позиции, за да си определя темпото. Имах притеснения от двамата кенийци и трима колумбийци, още от самия старт аз водех темпото и само чернилките бяха с мене.

До 12км бягахме заедно тримата, но след това те малко дигнаха темпото и аз ги изпуснах, а на 100м след мене идваха двама колумбийци, единият от тях ме хвана към 15км и тръгна да гони черните и много бързо ги хвана. Аз виждах на 100м пред мене какво става, този, колумбиеца, излезе да води, а аз гледах да не изпускам 4-тото място.

На половината от разстоянието не бяха много надалече от мене, но от там те дигнаха темпото още повече и аз след 23-24км не ги виждах и бях сигурен, че тройката е недостижима и си гледах да запазя 4-тото място, защото бях притеснен от колумбиеца, който го виждах след всяко обръщане.

На 30-тия километър вече разбрах, че този, който ме гони, няма шансове, защото при едно обръщане видях как спря на един подкрепителен пункт, за да се освежава, пък наклонът беше доста сериозен, а аз ритмично си провеждах бягането. От 35-ти до 39-ти километър имаше доста спускане и си мислех - този дали няма да ме хване, макар че вече не го виждах.

Когато влязох в последните 3км, които бяха най-тежките, усетих голяма умора в краката и почнах да ходя наведен напред. Колумбиецът, който беше изостанал, беше съкратил разликата и аз пак го виждах, а пред мене никoй не се виждаше, но след малко го видях как и той проходи и малко ми улекна, а на 40км видях единия кениец, който беше проходил, обаче вървеше изправен, което ме стимулираше още повече да го гоня. Макар да е бил на около 200-300м пред мене, много бързо го настигах и на 41км минах покрай него, горкият беше свършил, след което взех да виждам и колумбиеца. Тръгнах и него да атакувам, обаче на 41,600 леко се изравняваше и имаше спускане към финала и така колумбиеца се отърва. Изпуснах го.

Аз пресекох финала 3-ти, с доста силен резултат за мен. Тъй като това трасе е по-тежко от Jungfrau Marathon, аз очаквах да бягам между 3ч.07мин-3ч.10мин. Дори организаторът на Юнгфрау дойде да ме поздравява за постижението. А кметът се радваше повече от мене! Аз съм му благодарен много, защото той ако не беше аз сега нямаше да съм в това ниво, благодарение на него правя чудеса на дългите планински трасета, благодарение на него аз си провеждам подготовката за състезанията, тъй като той ми е работодател и ми вика - тренирай когато ти преценяш. Между другото Маратона Цермат догодина ще бъде Световно първенство по планинско бягане на дълга дистанция, а аз вече имам покана за него, така че догодина живот и здраве ще направя всичко възможно да взема медал от Световното.

Чао за сега.

Шабан Мустафа
специално за SKI.BG

Photo © Tomás Ortiz Fernandez / RunnersWorld
Photo © Winfried Stinn

  Tweet