След като на два пъти скъса връзки в коляното и се възстановява месеци наред, Линдзи Вон отново се качи на ски. Американката тренира в Зьолден и за първи път от доста време насам стъпи на сняг. Вон говори пред "Тагесшпигел" за подготовката си и за предстоящия сезон в ските. - Линдзи, как мина първата тренировка на ски? - Добре, по-добре от очакваното. Не ме болеше, минах няколко врати. Имам прогрес, но ми предстои доста работа преди първото състезание през декември. - Злато от олимпиадата през 2018 и рекордна победа в Световната купа - това са големите ви цели. Лошо ли ще бъде, ако започнете с по-слаби резултати? - Това ще ме мотивира още повече. Знам, че мога отново да съм много бърза. Въпросът е да намеря правилната нагласа и увереност. Това може да отнеме време, даже може да е по-дълго. Но знам, че мога да стигна до тази точка отново. Имам 4 години пред мен. Това е достатъчно време, за да съм 100% здрава и във форма. - Колко трудно е за амбициозен спортист като вас да започне бавно с тренировките, а не веднага да се върне в състезания? - Не ме бива да съм търпелива. Искам нещата да стават бързо, не искам да чакам. 9 месеца чаках, за да се кача на ски отново. Сега ми се налага да чакам още два месеца, преди да се състезавам отново. Така че, меко казано, ми е трудно. Но се радвам, че рехабилитацията най-после свърши и мога отново да правя това, което обичам. - През февруари предстои световно първенство в родината ви САЩ, и то във Вейл. Може ли да си представите да карате без риск там, за да се пазите за 2018 г.? - Ще дам 100% от себе си, защото искам да се представя силно пред собствена публика. Надявам се да взема медал и ако го направя, ще е фантастично. - Как планирате сезона си, като започнем от Лейк Луис? - Започвам със спускане и супер Г. Надявам се около Коледа да мога да участвам и в гигантски слалом, но ще трябва да изчакаме. Искам да карам и гигантски слалом, и суперкомбинация. Но всичко зависи от тренировките и самоувереността ми. - Спряхте ли да мислите за миналия сезон, или още си казвате: "Това можеше да е моята година"? - Все още си мисля често за това какво можеше да се случи. Но в същото време се опитвам да гледам напред и да се фокусирам върху следващите цели. - Не се ли замислихте: "Как мога да тръгна за олимпиада със скъсани връзки"? - Не, не съжалявам за това. Опитах всичко, за да отида в Сочи. Това беше най-голямата ми цел, работих много за нея. Но просто не се случи. - Кое беше по-лошото - че не можете да участвате в състезания или че не можете да правите това, което обичате - да карате ски? - И двете са лоши. Част от мен обича не само да е на ски, но и да се мери с останалите. Така че това е комбинация от двете неща. И двете ми липсваха много. - Какво беше чувството отново да се спускате по пистата? - Не се разплаках, но бях много развълнувана. Имах голяма усмивка на лицето. Просто бях много, много щастлива. - Кога ще се върнете към победите в Световната купа? - Да се надяваме, още в Лейк Луис. Искам да печеля колкото се може повече състезания. Когато застана на старт, целта ми е винаги да печеля. Както казах - трудно ми е да съм търпелива. Всичко зависи от тренировките, но Лейк Луис е добро място за мен и се надявам да се кача на подиума или дори да спечеля. - Миналата година видяхме как новото поколение в ските настъпва. Това мотивира ли повече по-старите като вас? - Ситуацията е различна. Преди имахме Мария (Хьофъл-Рийш - б.а.), Ренате Гьотчеъл, Михаела Дорфмайстер - с тях влезе цяло поколение. Но сега има доста съпернички. Мисля, че съм по-опитна. Просто трябва да продължа да съм бърза и да се надяваме, че това ще е достатъчно. - С Мария Хьофъл-Рийш сте почти на една възраст. Защо нейната кариера приключи, а вашата продължава? - Тя постигна много в кариерата си и искаше да спре сега. Всеки спортист има вътрешен глас, който в един момент му казва "стига толкова". Тя спечели много медали от световни първенства и олимпиади, много победи в Световната купа и може да се гордее. - Чувате ли се още? - Да, мисля, че тя ще ми дойде на гости скоро. Ще бъде забавно. Казах й да дойде да вика за мен на някои състезания. Ще ми липсва в Световната купа. - Разказа ли ви тя за живота си след отказването? - Харесва й. Радва се на спокойствието, забавлява се. Това е страхотно. - Приятелят ви Тайгър Уудс също е контузен. Какви бяха последните седмици и месеци за вас вкъщи? - Добри и лоши. От една страна, е трудно, защото и двамата обичаме състезанията и ни липсват. Но от друга страна, ние се мотивираме един друг. Имахме близки програми за рехабилитация, ходихме заедно във фитнеса и това ни мотивираше. С него сме добър отбор. - Кой се грижи за кучето ви, когато пътувате? - О, тъжно ми, че то не е с мен. Обичам го, но брат ми се грижи за него. в-к 7 Дни спорт Понеделник, 13 Октомври 2014
|