Ски легендата Дидие Кюш има 21 победи за световната купа по ски алпийски дисциплини, златен медал от световното първенство през 2009 г. в супергигантския слалом и сребро от олимпийските игри през 1998 г. в Нагано в същата дисциплина. 40-годишният швейцарец прекрати кариерата си през 2012 г. и в момента работи като телевизионен коментатор. Той пристигна в България като част от спортните звезди, които се включиха в спектакъла по повод 20-ата годишнина на "Хед" в страната.

Като вече бивш състезател сигурно сте били част от противопоставянето в ските между Австрия и Швейцария. Какво мислите за тази вражда?

- Преди наистина имаше такова нещо, макар и не между самите скиори, по-скоро медиите в двете страни се надпреварваха да провокират такова противопоставяне между нас. Това е така, защото просто най-добрите скиори идваха от тези две държави. В днешно време конкуренцията е толкова силна и всички страни се представят отлично. Дори малки страни като Норвегия и Швеция са много добре представени. САЩ напоследък също имат много добри резултати.

Към края на кариерата ви медиите в Австрия започнаха "да ви обичат" повече след шестте победи в Кицбюел. Вие държите рекорда за най-много победи там.

- Просто пистата в Кицбюел, макар и най-трудната в света, явно ми пасва най-добре. Не че там съм полагал повече усилия. В нашия спорт не можеш да даваш повече или по-малко.  Ако си пренавит или се опиташ да насилваш нещата при 150 км/ч, няма да завършиш добре. Просто пистата в Кицбюел е по-стръмна и това ми допада. Печелил съм и във Венген, но няколко пъти Боде Милър ме победи с малко. Венген е най-изморителната писта - има места, където краката ти буквално горят и в края, на последните три много дълги и трудни завоя, почти нищо не е останало от силите ти.

В днешно време по-сигурно ли е да се спускаш със 150км/ч?

- Според мен сега е по-трудно. Поради мерки за сигурност сега затвориха някои трасета с повече завои. Оттук идва и трудността. Скоростта е същата, но влизаш още по-остро в завоите и оградите са много по-директно срещу теб, а това е още по-опасно.

Как се подготвяхте за сезона, когато няма сняг?

- Адски много труд се полага през цялата година, за да си в топ форма четири месеца през зимата. Баланс на гърба, баланс на краката, вдигане на тежести, катерене, кросове в пресечена местност - по 4 часа всеки ден през лятото. Само през април и май имах време да почивам. Сега, когато съм коментатор, имам време наистина да покарам за удоволствие и да се наслаждавам на пистите като всеки друг обикновен скиор.

Напоследък в България много се говори за екология и дали е добре да се секат гори, за да се правят още писти. Какво мислите вие като жител на алпийска страна по този въпрос?

- При нас, в Швейцария, този въпрос е решен много лесно. Колкото отсечеш за писти, толкова трябва да засадиш, за да балансираш отсеченото.

От Йордан Михайлов
в-к Дневник
01:12 на 01 дек 2014

  Tweet