Аксел Лунд Свиндал пропуска сезона в Световната купа, след като скъса ахилес по време на футбол. Норвежецът говори за предстоящия старт на легендарната писта „Щрайф” в Кицбюел за възстановяването си и за раздялата с Джулия Манкузо.

Филмът „Щрайф – дяволско каране” вече е по кината. Около 500 млн. зрители гледат по телевизията състезанието на най-опасното трасе в света. Помните ли първия си старт там?
- Беше ужасно! Беше през 2003 и няма да го забравя никога. Бях участвал там само на слалом и гигантски слалом, които са по-бавни. Но в началото на сезона показвах добри резултати в скоростните дисциплини и мениджърът ми каза, че ще карам в Кицбюел.

Сигурно е било страхотно да карате с хора като Херман Майер и Щефан Еберхартер.
- Ако сме на парти, ще е готино. Но когато трябва да се мотивираш преди старт, а в същото време се страхуваш, тогава не е толкова готино. А аз се страхувах. От края на ноември до състезанието през януари: сутрин, обед, вечер постоянно мислех за „Щрайф”, страхувах се. Спускането в Кицбюел няма нищо общо с нормалните ски.

На живо там има 100 000 зрители. Колко от тях могат да се пуснат по „Щрайф”?
- На състезателното трасе? Заледено и грубо?

Да.
- Никой! Сигурен съм, че нормалните скиори няма да стигнат и до „Капана за мишки”. Там тръгваш директно надолу, твърдо е като ледена стена. Вдигаш от 0 до 100 км/ч за 5 секунди. С нормални ски никой не може да слезе надолу. Аз също. Ако съм с нормални ски, ще се пребия, ще падна в пропаст. А и да оцелея до „Капана за мишки”, след това не става по-лесно. След 60-метров скок има комбинация от S-образни завои, на които костите и мускулите ти няма да издържат. Ще се счупят като клечки за зъби. В Световната купа има много писти, но „Щрайф” е само една. Денивелацията там е 85%!

Марк Жирардели беше казал, че там е като да скачаш с парашут от самолет.
- Прав е. На „Щрайф” всичко опира до чистото оцеляване. Обикновено преди старт си лафя с приятелите си Киетил Янсруд и Боде Милър. Не и в Кицбюел! В стартовата къща е като в гробище, никой не казва и дума. Знаем, че още първите 20 сек са брутални. От старта тръгваш перпендикулярно надолу до „Капана за мишки”, след това има още толкова трудни участъци. Постоянно е бам, бам, бам. Тялото ти е под натиск. Винаги имам малки цели. Първата ми цел там е да стигна цял през първата част.

След това идва малко по-равнинната част.
- Там може да си починеш, поне малко. Но имаш синини по бедрата още след първата част. След това идват следващите, където вдигаш до 140 км/ч. Има бабуни, толкова брутални, че тялото ти се разклаща, главата се клати напред-назад. Не виждаш всичко, не виждаш вратите.

Не виждате вратите?
- Никога не поглеждам вратите. Имам идеалната линия в главата си. Дори да затворя очи, знам откъде трябва да мина. Знам пистата сантиметър по сантиметър.

Във филма ви описват като „модерни гладиатори”. Така ли се чувствате?
- Да кажем така: чувствам се като човек, който забавлява хората. Когато се пускаш пред 50 000 зрители, чувството е страхотно. Особено за пристрастен към адреналина човек като мен. Аз имам нужда от адреналин във вените си. Има скиори, които падат и стават на „Щрайф” и дори завършват. Чувстваме се толкова силни, точно като гладиаторите. Ските са баланс между най-големият възможен успех и най-голямата възможна трагедия. Международната федерация по ски осъзна обаче, че скиори, които лежат с месеци в болницата, се продават трудно. И смениха стандартите за шлемове, ски, вкарват въздушни възглавници. Екипите ще бъдат подобрени. На пистата мислиш за 150 неща и не се чувстваш защитен нито от шлема, нито от протектора на гърба.

Как се печели на „Щрайф”?
- Като атакуваш с пълна сила, пълен риск. Трябва да хвърлиш всичко, макар че може да завърши лошо.

Имаше много тежки контузии в последните години – Даниел Албрехт, Скот Макартни, Ханс Гругер. На последния даже му махнаха парче от черепа, за да го спасят. На другите двама кариерите свършиха бързо след това. Говорите ли с другите скиори за контузиите и смъртта?
- Рядко. Говорим повече как да преодолеем трудните сектори. Преди състезание оставяме настрана мислите, че може да се случи нещо лошо. Но невинаги става.

Защо?
- През 2004 г. беше ужас – дълги скокове, бърза писта, лоша видимост. Застанах на старт, а преди това видях няколко тежки падания, хеликоптерът на няколко пъти идваше, за да взема скиори. Бях уплашен до смърт, имах чувството, че кариерата ми ще свърши. Но стартирах. Включих агресивното си състояние и само си казвах: „Не прави грешка! Не прави никакви грешки, защото това може да ти коства живота”.

През 2007 г. обаче почти правите фатална грешка в Бийвър Крийк. Падате, чупите кости по лицето, ските ви режат корема.
- Моя грешка! Минах скока, но се обърнах във въздуха. Минах през ограда, а ските ми се забиха в задника, а след това и в корема. Докторите се притесняваха дали не са наранили орган. Отвориха ме, извадиха всички органи, след това ги поставиха пак на място и ме зашиха. Беше ужас - собствените ми ски за малко да ме убият.

Тогава губите 20 кг мускулна маса за няколко седмици. Сега се контузихте на футбол. Ще можете ли да карате на световното във Вейл през февруари?
- Ако питате терапевта ми, той ще поклати глава. Но аз вярвам, че ще мога. Трябва да съм здрав, но тази контузия не е толкова тежка като през 2007. По онова време почупих цялото си тяло, сега е само кракът. Останалото ми е наред. Но имаше и лоши новини. Прекарах последния месец в Сан Франциско на изследвания.

Сигурно сте имали възможност да посетите бившата си приятелка Джулия Манкузо. Бяхте звездна двойка – хубавото американско момиче и норвежкият викинг в ските.
- Тя е жена мечта - умна, красива, атлетична. И доста добра със ските (смее се). Но трябваше да живеем на две различни места – това беше много тежко, сложно. Тя искаше на Хаваите, аз в Европа. А Хаваите и Осло са, общо взето, в два различни края на планетата.

Любовта не знае граници.
- И аз така си мислех преди няколко години.

„Свиндал е моделът за атлет. Горната част на тялото му може да ви разтопи”, написа преди време „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”? Кой се радва на тялото ви сега?
- Кой ще ме иска (смее се)? Един осакатен скиор! Не, сериозно, още търся жената на мечтите ми. Може да я намеря в Кицбюел през януари. Този път няма да ми се налага да карам.

интервю: Андреас Хаслауер
превод: в-к 7 дни спорт
Вторник, 30 Декември 2014

  Tweet