ЛИЧНОСТИ. Както преди години беше констатирал премиерът, сред планинските спасители има и кучета, а даже и... жени. Една от тях, член на отряд "София" като доброволец, е Ивона Михайлова. Ако я срещнете, последното, което ще си помислите, е, че част от времето й минава в помощ на загубили се или пострадали в планините - заради крехката фигура и заразното лъчезарно излъчване, което човек би свързал със съвсем други професии.

Казва, че досега никой, изпаднал в нужда, не е гледал на нея скептично заради малкото й килограми. С едно малко изключение, при което е трябвало да помогне на дете от ски училище с травма, чийто учител като я видял, възкликнал: "Е, точно Вас ли пратиха?!". Ивона дори казва, че когато отива при пострадал, той се мобилизира - може би повече, отколкото ако при него се яви спасител, който е мъж със солидно телосложение.

По образование и професия тя е строителен инженер, която определя като интересна работа и практикува в "Софийска вода". Освен това е активен спортист - част е от националния отбор на България по не особено популярния спорт ски алпинизъм. На въпроса кога успява да вмести всичко това в 24-часа, без да се замисля казва, че

всичко е въпрос на организация - "преди работа, след работа, през уикендите"

Това вероятно дава хляб и на шегите на колегите й, че тя е човекът, който през отпуските и в свободното си време ходи на работа.

От разговора ни не оставам с впечатление, че смята доброволческата си дейност като планински спасител за нещо извънредно или жертва на личното време в полза на други хора, а за нещо съвсем естествено, което напълно логично и трайно се е настанило в живота й.

Ходи по планините от дете, след гимназията отива на курс по алпинизъм. Всичко това разпределя времето й така, че ако не се подготвя за бягане и състезание и не е на дежурство или спасителна акция, ходи да се катери по скалите. Планински спасител е от 2007 г. Преди това още не било прието официално да има жени в службата. Казва го с усмивка. Не че е попитала и й е било отказано, но го знаела и без да звъни - от приятели на баща си планински спасители. После станало ясно, че има полза от жените в планинското спасяване и че те са равностойни с работата си. Сега в софийския отряд са общо седем.

Тя за разлика от някои свои колеги също доброволци-спасители няма проблеми с работодателя си и може винаги когато се наложи, да напусне офиса и да тръгне на спасителна мисия. Обяснява си това и с факта, че част от колегите й и мениджмънтът също са планинари. Според нея обаче ще е хубаво най-накрая да се появи закон за доброволчеството, така че нещата да са регламентирани.

Още повече че у нас планинското спасяване разчита предимно на доброволци за разлика от някои други служби като например в Италия и Франция, където всички спасители са на щат и работят основно с хеликоптер.

За случаите на загубили се в планината Ивона смята, че това се дължи както на неподготвеност, така и на прекомерна самоувереност. Казва обаче, че никой не е застрахован, че няма да му се случи инцидент независимо от опита и подготовката му. Според нея през последните години зачестяват случаите, в които се налага намесата на планинските спасители по простата причина, че

все повече хора отиват в планината

От друга страна, като цяло "хората имат ниска обща култура по отношение на планината - тръгват зле екипирани и не си дават реална сметка какво е всъщност планината, какъв е теренът, времето и дори не им минава през ума, че могат да се информират предварително".

Съветва начинаещите да опитат първо по-леки и безопасни маршрути като например качването на Черни връх или посещение на Седемте рилски езера, но да си дават сметка и за личните си физически и психически качества.

Ивона не е човек, който се стреми към изкачването на най-високите върхове по света. За нея по-интересно предизвикателство е да върви по непопулярни маршрути, където неизвестностите са много. Била е в Хималаите, Алпите, в планините на Северна Америка. Казва, че по-високите планини имат по-различни правила. "Рискът, който крие височината в българските планини, не е толкова осезаем. У нас няма ледници, което прави българските планини доста достъпни, а и привлекателни за чужденците, които харесват алпийския пейзаж, но не искат да имат тези трудности", споделя тя. Не е и от хората, които не обичат да се връщат по изминати вече трасета, привличат я предизвикателството и неизвестността, които крият не толкова изследваните и комерсиализирани трасета. Това обяснява и защо за нея изобщо не стои въпросът като изкачване на Еверест например.

Неизвестно в коя част от претъпканото й ежедневие Ивона намира време и да рисува. Както може да се очаква, в картините й има пейзажи - планини, море, стари български къщи. Без хора, признава го с усмивка. За това не е ходила на курсове, отдала се е на нешлифованата от обучение своя дарба. Доскоро не си е помисляла за изложба, но нейни приятели я убедили и вероятно това ще се случи следващата година.
За свой вдъхновител смята Албер Бийрщат - американски художник от германски произход, известен с мащабните си пейзажи на американския Запад. Той е част от движението "Хъдсън ривър". Стилът на тази група се състои в детайлно изобразяване на пейзажа с романтична, ярка светлина.

Ивона

не смята, че планината трябва да се представя като изключително опасно място

Казва го, когато я питам гледа ли комерсиални планинарски филми. "В тях или се умира, или хората получават тежки травми. Този екшън е прекален", заключава тя и допълва, че в този раздел предпочита документалните филми.

Като всеки влюбен в планините, който използва всяка възможност да е там, е неминуемо и Ивона да бъде смятана за малко луд човек. Разбира се, само в очите на хората, които не разбират нуждата от това "да се бъхташ" по планините, както изглежда в техните очи тази дейност. Ивона е от онези хора, които там намират истинската връзка с природата, в която е и най-голямото отдалечаване от градското ежедневие, изпълнено с глъчката на хора и други шумове. "Да си в планината е много по-близко изживяване от други до душата на човека", казва тя.

От Татяна Димитрова
Дневник.бг
16:01 на 04 окт 2015

  Tweet