Най-добрата ни състезателка по сноуборд Александра Жекова говори за предаването "Код Спорт" по TV+ за трудностите по върха и за нещата, които я правят щастлива в свободното време.

Ти си една от най-успешните български спортистки, но сигурно в началото ти се е налагало да обясняваш къде е България. Беше ли ти трудно, когато тръгваше в сноуборда?
- Определено ни беше доста трудно, защото гледаха с недоверие към нас моите колеги. Още повече, че наистина много малка част от тях знаеха къде реално се намира България, с какво е известна нашата страна. Много малка част от тях успяваха да си обяснят как в България имаме планини, условия за подготовка и как България може да извади един атлет на световно ниво в зимен спорт.

Страната стана все по-полулярна с домакинствата на Световните купи, на Европейски купи в ските. Вярваш ли, че някой ден можем да бъдем домакини на Световна купа в сноуборда?
- Разбира се, това не е невъзможно. България беше един от най-добрите домакини в световен мащаб на състезания от подобен ранг като Световна купа по ски. Наистина съревнованията, които се проведоха бяха изключително успешни и гледани по цял свят, което за България беше може би най-добрият вид реклама - чиста и много красива. Ще бъде страхотно България да бъде домакин и на Световна купа в дисциплината сноубордкрос, но аз знам какви са евентуалните проблеми, с които бихме се сблъскали. Единственият такъв е, че направата на подобно съоръжение коства много финансови средства, тъй като кубатурата сняг, която трябва да се произведе е огромна. Самото съоръжение струва около 150-200 хиляди евро, което е доста голяма сума и смятам, че засега е доголяма степен непосилна за българските курорти и за финансовите възможности на нашата федерация, и може би министерството. Освен това в България все още нямаме екип, който да е сработен достатъчно добре, да може да изгради подобно трасе и да може да го обезопаси. Тъй като състезанията в сноубордкроса са изключително опасни, ние имаме нужда от поне два хеликоптера, които трябва да бъдат на наше трасе. Това също са допълнителни трудности. Иначе желание има. 

Когато човек стигне до световно ниво е ясно какво се случва - има повече популярност, но какво бе най-трудното в началото, когато пробиваше?
- Най-трудното беше фактът, че ние наистина не разполагахме с много. В сравнение с моите конкуренти, ние нямахме нищо. Нито имахме екипировка, нито имахме вакси, с които да подготвяме бордовете, за да бъдем бързи, нито имахме екип от хора, с които да работим. Имахме много малък финансов бюджет, който едва ни стигаше да покрием нуждите си за тренировъчни лагери в България, в чужбина, за пътни разноски, за храна дори. Наистина беше много, много трудно, но и разбираемо. Политиката на България е такава, че вече в последните години, разбира се, е насочена към спорта за всички, младежкият, детско-юношеският спорт. Така че аз вярвам, че в бъдеще в България ще има световни шампиони, защото вече има програма, по която се работи и те се изграждат. Но, когато аз започнах това беше изключително трудно и наистина средствата, с които разполагахме бяха малко. Откакто г-н Цеко Минев е председател на БФСки той с личните си контакти успя да привлече невероятни партньори, които са с нас до ден-днешен, които спомогнаха за увеличението на нашия бюджет и благодарение, на които БФСки се радва на много успешни и развити отбори в четири спорта. Това са ски-бягането, ски-скока, сноуборда и алпийските ски. Имаме деца, с които се работи, имаме и много сериозен треньорски състав, така че аз вярвам в бъдещите успехи. 

Идвало ли ти е някога да се откажеш след всички трудности?
- Разбира се, имало е такива моменти, защото като всяка човешка дейност и в моя спорт има много трудности. Още повече, че това е спорт без традиции в България и ние с баща ми трябваше да изминем много дълъг и труден път, за да се научим как да работим и да бъдем конкурентноспособни и наистина го направихме с цената в началото на много помощ от приятели, на екстра усилия и много лишения. Така че е имало трудни моменти, особено след тежки контузии, травми, след недобри представяния, които са заложени в кариерата на един спортист, моменти, които трудно съм преживявала като човек. Смятам, че тези моменти са ме направили по-силна и сега се чувствам силна духом, уверена и поне се научих, че няма как да успееш без поне няколко пъти да паднеш. Затова както Линдзи Вон казва, когато паднеш просто "pick up yourself" - трябва да се вдигнеш и да продължиш.

Кое най-силно те мотивира да продължаваш?
- Вече ме мотивира идеята за успех на България. Мисля, че това е много силен мотив. Хората, които се радват на успехите на България, малките моменти, които ги правят щастливи, които аз виждам, усещам, чувствам, те ми дават страшно много. Имам и лични цели, но смятам, че спортният успех не е на всяка цена. Разбира се, в живота има много по-важни неща, но за мен това е една мисия и една възможност да оставя нещо наистина красиво и стойностно след мен, защото това е моята цел.

Ако можеше да се върнеш на 18 и да дадеш съвет на себе си, какъв чеше да е той?
- Да бъда още по-дисциплинирана, още по-отдадена и още по-фокусирана върху това, което правя, защото за всеки един младеж в тази възрастова рамка мисълта блуждае, има прекалено много дистракции и е трудно да успееш да събереш силите и енергията си в посока спорт.

Любим филм?
- Имам много любими филми, но може би за последнта година този, който силно ме впечатли беше "Теорията за всичко" - биографичният филм за Стивън Хокинг. Много ми хареса и ми въздейства силно, защото в него човек наистина си дава сметка кои са важните неща в живота.

Любима музикална група?
- Също са страшно много и във фонотеката ми има най-различни стилове - от рокендрол до джаз, реге. Слушам какво ли не. Но любима...харесвам "REM", Тина Търнър, "Пинк Флойд". 

Къде се чувстваш най-добре?
- Най-добре се чувствам в планината, защото там човек е спокоен и някак си сам, усеща енергията на света и за мен това е любимо място.

Какво си пожелаваш за този сезон?
- Да бъда здрава и да имаме успехи.

  Tweet