Цеко Минев е президент на Българската ски федерация. За времето, в което е начело на централата, страната ни отново стана домакин на стартове от световната купа. Банско спечели 5 домакинства при мъжете и жените, а Пампорово и Боровец организираха състезания от европейската. Този зимен сезон за 8-и пореден път ще се организира съвместно с Министерството на младежта и спорта проекта “Научи се да караш ски”, а също така и Световният ден на снегът на 17 януари, който е инициатива на международната федерация.

- Господин Минев, как върви възстановяването на Алберт Попов и Димитър Христов, които пострадаха тежко при катастрофата в Австрия?

- Алберт вече си е в София и се възстановява по специална програма с кинезитерапевт. Прогнозите са през януари отново да стъпи на ски и за новия сезон да е във върхова форма. Митко опроверга за добро лекарите в Германия и от средата на миналата седмица бе изписан и ще продължи възстановяването си в София. Наистина получихме доста сериозен удар, защото надеждите ни за новия сезон бяха големи, и то на базата на реални резултати. Алберт влезе сред първите в ранглистата на слалом, което му даваше шанс да пробие. Загубихме и един доказан специалист като Драго Грубелник. Но сега останалите от отбора имат амбицията да покажат, че и те са сериозни скиори.

- Какви ще са водещите спортни събития тази зима?

- Тази година имаме четири старта от международния женски календар на европейската купа в алпийските ски - Пампорово ще приеме два слалома на 9 и 10 февруари, а на 12 и 13 февруари Боровец ще организира два гигантски слалома.
Четирите старта са уникално събитие за страната ни, а още повече трябва да ни радва, че Боровец и Пампорово също излизат на световната сцена. Така вече България има не само един водещ курорт в лицето на Банско, а цели три. Всичко това е не само с невероятна спортна стойност, но и значителна реклама за България като туристическа дестинация.

- Има ли развитие по инфраструктурата в курортите ни за новия сезон?

- Операторите на ски курортите работеха много усърдно през последната половин година. Пампорово пусна лифта “Двата моста”, в Боровец също направиха някои значими
инвестиции, за да посрещнат на ниво европейската купа, а в Банско се реконструира лифт “Тодорка”, най-старият в ски зоната, обслужващ най-старата и една от най-добрите състезателни писти в България – “Балканиада”. На това трасе са провеждани европейски купи и редица международни състезания и сега отново се създава възможност за подобни прояви. Развитието на ски инфраструктурата е от изключително значение за нормалната работа на ски клубовете. Повече лифтове и писти означава и повече деца и състезатели, повече тренировъчни трасета и по-добри резултати.

Ските и зимните спортове са точно като останалите. Няма никаква разлика. На тях им трябва инфраструктура. Както на атлетиката трябва писта, на плуването - басейн, на волейбола - зала. При нас инфраструктурата са лифтове и трасета за каране.

- Налице е обаче постоянна атака от страна на екологични организации. Как си обяснявате това?

- Имайки предвид, че българските зимни курорти и ски зони са от малкото места в страната, където няма никаква незаконна сеч поради строгата охрана и стопанисване, у нас това поведение на еколозите винаги e буделo недоумение. Според отчетите именно на тези еколози курортните области са и сред малкото места, в които горският фонд се увеличава.

Ето защо аз все по-рядко ги наричам еколози и ги назовавам с истинското им
име – лобисти Техният лобизъм в момента застрашава най-много Витоша, тъй като там инфраструктурата е много остаряла и ако не бъде подменена, в близките години е много възможно лифтовете да спрат да функционират. Как София ще бъде Европейска столица на спорта през 2018 година без достъп до Витоша? Другият тежък момент е очернянето на страната като дестинация за инвестиции. Въпреки че тези лобисти губят почти всички дела в съда, дейността им дава много лоши сигнали и надали са много хората, които биха решили да инвестират в зимна инфраструктура, когато разрешителните в Австрия се вземат максимум за 16 месеца, а в България – за 16 години.

- В чий интерес лобират тези хора?

- Не бих искал да спекулирам, но по старата максима – проследете парите. Вижте откъде се финансират и не е трудно да се досетим какви са обвързаностите им.
Това, което мога да кажа със сигурност, е, че не лобират в български интерес.

Страната ни е втората най-бързо обезлюдяваща се държава в света, а единствените градове и области без демографски проблем са София, 2-3 големи града и малките общини с развит туризъм. Всеки българин милее за природата, но преди да говорим каква природа да оставим за децата си, нека да сме сигурни, че изобщо ще има деца в България след 50 години. За да не се сбъднат някои мрачни прогнози за критичен демографски срив, трябва да помислим как държавата да развива регионите балансирано. Истината е, че не можем да задържим младите хора по родните им места, ако им забраним напълно да ползват природните ресурси. Такова противопоставяне на зимни спортове, туризъм и екология няма нито в Европа, нито по света. Където има проблеми и въпроси, те се решават чрез диалог. Не и чрез война. Това са взаимно допълващи се дейности, а не взаимно изключващи се. Крайно време е заедно с държавата да се намери изход от тази патова ситуация, от която обществото само губи.

- Да, но според тях са застрашени природни паркове и не трябва да има спортна инфраструктура, особено за зимни спортове.

- Този спор го водим отдавна и аз го смятам за абсурден. Трябва да се прави разлика между строителство и спортна инфраструктура.

Доколкото съм запознат, никъде в парковете не се предвижда строителство на нова леглова база, а само изграждане на спортни съоръжения и поддържаща ги инфраструктура.

Между тях няма никакъв конфликт и за това има много примери. Лифтовете са най-екологичния транспорт в планината и нека излезе някой да обясни, че не е така. Дори е доказано, че просеките действат против горските пожари, от които страдаме сериозно през последните години.

Пистите се поддържат, рекултивират и чистят от камъни.

Най-големият наш конкурент в лицето на сръбския курорт Копаоник е в сърцето на едноименен парк със същата степен на защита като Рила и Пирин. В друг наш съсед, Македония, в момента се инвестира и развива ски курорт в национален парк Маврово, отново с втора степен на защита.

Един от водещите ски курорти в Канада, Лейк Луис, е също в национален парк - Банф. В Япония някои от най-големите курорти са около национален парк Дайсецудзан, или Голяма снежна планина. Да не говорим за италианските курорти, които са в местности, които са защитени и от ЮНЕСКО.

Витоша пък е природен парк, в който по закон са разрешени много повече дейности. В аналогични на Витоша паркове във Франция или Италия има не само лифтове и писти, ами дори винарни и ферми. Какво правим ние в България? Не само че 5 лифта във Витоша не могат да се подменят, ами дори и самите пътеки не се обезопасяват. В подножието на Витоша имаме огромен град, с над 300 000 деца и ученици, които искат и трябва да спортуват през зимата. Само в ски федерацията има над 20 клуба от София с повече от 1000 картотекирани деца и състезатели, а в момента има една работеща писта.
Нали си представяте какво може са се случи, ако тази огромна маса се качи в планината? По всички показатели карането на ски е много по-полезно за здравето, отколкото да речем, фитнеса. Заради това сега се правят такива на открито. Половин час в планината зарежда изключително много.

- Но вас ви обвиняват, че работите усилено срещу конкуренцията в сектора? Това вярно ли е?

- Дълги години запазвах мълчание по отношение на новите проекти, тъй като това е отговорност на други институции и на самите инвеститори. Българската федерация по ски е преди всичко спортна организация, а не туристическа или инвестиционна.
България има потенциал да развива поне 5 курорта с европейски мащаб и още 10-ина с регионален. И понеже говорим само за големите ски центрове и техните проблеми ще ви дам пример, че федерацията заедно с местни клубове, общини и собственици на съоръжения организира прояви и в редица други центрове, като Чепеларе, Добринище, Бяла черква, Паничище, Картала, Юндола, Осогово, Беклемето, Берковица и т.н. Доколкото знам, има и сериозни френски инвестиционни намерения в Рила, в близост до Сапарева баня и Говедарци. Ще приветствам и ще окажа каквото съдействие мога на всеки инвеститор, имащ желание да развие тази дейност у нас. Колкото повече предприемачи в зимния туризъм и спортове – толкова по-добре.
Конкуренцията ражда качеството.

- В крайна сметка, кой трябва да вземе окончателното решение по тези проблеми?

- След като повече от 10 години шепа хора блокират с манипулации изграждането на зимна спортна инфраструктура, ние се обърнахме към правителството и парламента. Единственото ни желание е най-накрая да вземат отговорно политическо решение дали да се развиват зимни спортове и необходимата им инфраструктура, или не. След това всеки ще поеме отговорността и последствията от действията си.

Иначе хще е много жалко, ако се окаже, че в България трябва да си еколог лобист или лешояд, за да ти се случват нещата.

- Казахте, че ските са здраве. Какво ще правите за децата през този сезон?

- Рисковете пред здравето на децата са основно от липсата на физическа активност и спорт. Зимните спортове са уникални с това, че освен полезни за здравето, учат децата да обичат и опазват природата от най-ранна възраст. Ето защо Българската федерация по ски развива проекта “Научи се да караш ски” за последните 7 години сме обучили над 20 000 млади скиори и сноубордисти. Надяваме се и през този да го направим, а също така да го развием, като включим и други градове освен традиционните.

Изключително важно е да дадем алтернатива на видеоигрите, компютрите и телевизията. Трябва да убедим, а не да задължим децата да обичат спорта, природата и физическата активност. Личният пример на родители, спортисти, певци, актьори, политици и бизнеслидери е много важен. От тях трябва да тръгне моделът, който младите да последват. Това е по-трудна задача, отколкото изглежда, но не е невъзможна.

Гeорги Банов
в-к 24 часа
07.12.2015 06:20

  Tweet