Напоследък е модерно луди глави да се качват нощно време на Черни връх, за да си правят селфита

Нашият гост

Красимир Стоянов е роден на 19 юни 1951 г. Завършил е ВИИ “Карл Маркс” (днес УНСС) със специалност информатика. В момента е преподавател в НБУ, програма “Спорт”. Има собствена фирма за изграждане и ремонт на труднодостъпни места. Алпинист е от 1968 г. Един от създателите на фрийрайда в България. Той прави единственото досега спускане на българин със ски от връх Маккинли в Аляска (6168 м, днес връх Денали). Правил е премиери по Дяволския и Синия улей в Рила, които още не са повторени. Спасител е от 40 години.

- Какво се случи на Витоша, господин Стоянов? За първи път ли пада лавина на това място?

- Напротив! В този район често падат лавини, но сега метеорологичните условия направо са съвършени за такива бедствия. Но първо искам да изкажа съболезнованията на близките на тези момчета. Това е голяма загуба. Бих искал и да се обърна към всички, които отиват в планината, да знаят, че към нея трябва да се подхожда с уважение, трябва да се познава добре. Сега условията във всички планини у нас са опасни и всички трябва да внимаваме. Благодарение на поредицата от топло и студено време, дъжд и обилен снеговалеж снежната покривка в момента е огромна и на пластове. Дори от най-малко усилие върху нея може да се откъсне лавина тип дъска.

- Вие ходили ли сте на това място?

- Всеки, който се е качвал на Витоша, е минавал там. Лично аз последно бях там в неделя, но човек трябва да познава планината за да минимализира риска. Ние просто заобиколихме този пасаж. Там има огромни навявания и е опасно. Тези момчета през нощта няма как да видят това нещо. Самият факт, че са тръгнали там по тъмно, показва, че са подценили планината.

- Какво са правили тези момчета в тъмното на това място?

- Не знам дали знаете, но напоследък е много модерно да се ходи нощно време на Черни връх и да се правят селфита, да се снима София отвисоко и да се споделят „подвизите” в социалните мрежи. Преди около две седмици ходих на гости на мои приятели от метеорологичната станция на Черни връх и стигнахме там в 21 ч. Докато гостувахме, дойдоха двама души, а по пътя срещнахме още седем-осем.

- Не е ли опасно?

- Не, не беше, защото и ние, и те вървяхме по зелената писта, която е безопасна с изключение на едно място, но то се обработва от ратрака на РВД.

- Тази трагедия предопределена ли беше, както друг път сте ми казвали за подобни драми?

- Да, защото когато в един огромен град има няколкостотин души, които искат да си вдигнат адреналина и започват да се състезават кой ще направи нещо по-лудо, то завършва по този начин. Говоря това не като назидание, а от огромния опит, който имам. Първо, не познаваш терена, второ - не познаваш самата планина през зимата, трето - това, че имаш добра екипировка, не ти дава предимство в конкретния случай, четвърто - не следиш прогнозата, пето - не следиш указанията на всичките служби, които се опитват да правят превенция, а на всичко отгоре смартфоните, чрез които си във връзка с всички познати, дават измамно чувство за безопасност. А в такива участъци снегът само чака някой да стъпи върху него и да тръгне. Затова казвам, че е предопределно - не защото предсказвам, а защото когато се нарушават законите на планината, стават бели.

- Вие попадали ли сте в лавина?

- Три пъти. Последният път беше миналата година, но слава богу, беше малка и се отървах само със скъсано мускулно влакно.

- А къде сгрешихте?

- Поради същата причина - самоуевереност. Показвах на студенти как трябва да се действа, когато тръгне лавина, докато караш ски. Но явно и годините си оказват влияние. Веднъж обаче съм бил под снега и мога да ви кажа, че на никого не пожелавам да изпита какво означава да си бетониран и да не знаеш кога кислородът ще свърши.

- Не трябва ли да има някаква превенция, в смисъл да се спират туристи нощно време?

- Не, защото всички тогава ще скочат, че им се нарушава личната свобода. Много е тънка границата. Можеш да обясняваш на хората какво да правят и какво да не правят, но всеки, дори и да осъзнава опасността, може да ти каже „животът си е мой и аз решавам”. Не знам дали това ще помогне, но все пак трябва да има повече указателни табели - „Опасност от лавина, преминаването е на лична отговорност”.

- В колко спасителни операции сте участвали?

- Десетки. Не мога да ги преброя - от 40 години съм в планините.

- Наскоро писахме в „Труд”, че на Витоша е пълен хаос, защото прекалено много институции и организации отговарят за планината. Така ли е?

- Мога само да ви кажа, че никога в живота си не съм виждал по-занемарено място в света. А аз съм обикалял десетки планини в почти всички континенти. Бил съм в Иран - прекрасни курорти, организация, управление. Бил съм по планините в бивша Югославия по време на войните - и там беше по-добре. Бях в Косово след войната и се качвахме на един връх - Джеравица. Цялата планина се охраняваше от КФОР (силите на НАТО - б.р.) и тази планина не изглеждаше така занемарена както Витоша.

- Защо е занемарена?

- Това е планина, която изпълнява и социални функции. Тя е белият дроб на София, тя е дар божи, защото е на половин час от центъра на София. Може би трябва много по-сериозно отношение на всички, които са заинтересувани Витоша да стане едно прекрасно място за отдих на софиянци и гостите на столицата. Всичко това, което стана, не може да се случи в едно нормално общество.

- Ние с вас още преди много години говорехме какво ще се случи в планината след онова прословуто торнадо (смерч), което помля планината до Железница.

- Да, казахме, че ще тръгне короядът и може да унищожи горите.

- И това стана.

- Да, стана. По-рано горското стопанство пръскаше срещу корояд, а когато премина торнадото и имаше опасност да се развие, започнаха битки дали да се остави екосистемата сама да се справи, или да се почисти гората и предпазят здравите дървета от тази напаст. Резултатът го виждаме всички. Да, хубаво е да опазиш една екосистема, къде да живеят определени насекоми и животни, но от друга страна, съсипваш здрави горски площи.

- Добро ли е състоянието на Планинската спасителна служба към Червения кръст?

- Като дългогодишен неин член виждам, че това, което се случва в службата, е същото, което се случва и в държавата. Погледнато отстрани, си вършат работата, но вървят след събитията. Не говоря за този конкретен случай във Витоша, защото момчетата си свършиха работата. На мен не ми харесва състоянието на ПСС в момента, защото не се обръща внимание на превантивната работа. Повечето спасители не поддържат добро ниво, защото минават през някакви курсове за квалификация, но след това не поддържат нивото си.

- Технически оборудвана ли е?

- Много добре. И финансово е стабилна, но липсва мотивация, липсва добър мениджмънт и това е проблемът - „Кой да води бащина дружина”.

- Ако не дай си боже някой попадне в беда, има ли хеликоптери извън армията, на които спасителите могат да разчитат?

- На практика ние разчитаме на двете машини на „Хели еър”, които много пъти са помагали в спасителни операции, без да искат заплащане. Точно преди Нова година имаше един инцидент, при който един от тези хеликоптери достави един от най-опитните спасители на мястото на нещастието в Пирин и така три момчета бяха спасени. Машини има, но те си стоят предимно в хангарите, защото заради някакви дрязги и интриги спасителите „маат гащите” по баирите, вместо да се действа бързо и да се спасяват животи.

- Не разбирам защо една частна компания ще си купува машини за спасителна дейност?

- Идеята им е да създадат тази система, която съществува във всички европейски държави - HEMS (Въздушна спешна медицинска помощ), но това явно е трудно за създаване в България. Тук не става дума само за планини, но и за тежки катастрофи, борбата за онзи златен час, който всеки пострадал има и в който може да му се спаси живота. На всеки в България му е ясно, че докторите в малка провинциална болница не могат да го спасят в критична ситуация - това го могат само на броени места. Затова навсякъде имат такава служба, но не и у нас.

- Вие така спасихте онази парапланеристка, която падна от 20 метра и беше се потрошила цялата.

- Да, тя нямаше да оцелее, ако трябваше да я пренасяме на ръце. Това, което ме изпълва с тъга, е, че нашите знания за планината, за спасяването не се използват.

- Кои сте вие?

- Група от хора, чийто живот е минал в планините - алпинисти, фрийрайдъри, пещерняци, които наравихме една доброволна група за спасяване. Но ние сме прекалено малки, за да конкурираме или да можем да изместим каквато и да е национална организация. Ние нямаме и амбицията да го правим това.

- Трябва ли да има специални планински застраховки?

- Да, трябва. Но това е монета с две лица. От една страна, ако тръгваш в планината, трябва да си спокоен, че ако нещо се случи, има кой да се отзове, а още повече този, който се отзовава, да е квалифициран да ти окаже първа помощ. Това струва пари и то много повече от тази застраховка от трийсетина лева, която искат сега. От друга страна обаче, когато плащаш тези пари, трябва да получиш нещо отсреща. А сега какво получаваш? Едни хора, които трябва да изминат няколко часа пеша в една посока и още толкова да те мъкнат обратно. Не, трябва да е ясно - застраховаш се, но да се знае, че при инцидент оттам тръгва такава машина, там те чака такава линейка с такива лекари. Двете неща са взаимосвързани. Бил съм свидетел на унизителни гледки, където докато единият спасител се опитва нещо да намести на пострадалия, другият му чете някакъв лист – така, както американските шерифи четат на престъпниците - имаш право на това, нямаш право на онова. Това не е правилно.

Емил Спахийски
в-к Труд
21.01.2016 21:28

  Tweet