Алпийските ски курорти могат да изчезнат до края на 21-ви в. заради бързото топене на ледниците, прогнозира независимата Австрийска алпийска асоциация.

Скиорите се ориентират към високопланински места (над 1800 метра), където със сигурност има сняг. Такива са Куршевал, Льо Гран Монте и Аржентиер във Франция, Обергургъл, Лех и Обертауерн в Австрия, Кортина д'Ампецо и Мадона ди Кампилио в Италия, Саас Фе, Вербие и Цермат в Швейцария.

Експерти отбелязват, че снежната покривка не зависи само от височината, а и от ориентацията на пистите, затова за предпочитане са писти, ориентирани на север, където снегът се запазва по-дълго време. Подходящ пример за това е малко известното градче Цинал в швейцарския кантон Вале.

Данните показват, че размерите на много от 160-те хиляди ледника на Земята сериозно са намалели. Учените са категорични, че дейността на човека е основната причина за топенето на ледовете.

За най-запалените скиори глетчерите предлагат най-дълъг спортен сезон.

Докато повечето курорти в Алпите работят от декември най-късно до началото на април, по глетчерите може да се карат ски от октомври до средата на април.

Сред най-известните европейски глетчери са "Цугшпицплат" в курорта Гармиш-Партенкирхен в Германия, "Пресена" в Пасо Тонале, Италия, австрийският "Щубайер", швейцарските "Плен Мор" в Кран Монтана, "Теодул" в Цермат и "Мителалин" в Саас Фе. В Саас Фе (1680-3600 метра), който е вторият по височина глетчер на континента, тренира например швейцарският олимписки отбор по алпийски ски, а мнозина професионални скиори са избрали най-високия - Теодул (2939-3889 метра).

Някои експерти са на мнение, че глобалното затопляне е оказало влияние и върху климатичните условия в Алпите, където за последните десет години средната температура се е повишила с един градус.

Огромните количества парникови газове, които се изпускат в атмосферата, оказват разрушително въздействие върху ледниците, заключват експертите.

news.bg
06.04.2007

Европа под удара на глобалното затопляне

Междуправителствената група за оценка на климатичното развитие, която тази седмица заседава в Брюксел, прогнозира сериозни последствия за Европа от започналия процес на климатични промени в света.
За първи път в Европа бяха документирани многостранните последствия от тези промени, сред тях топящи се ледници, по-дълги периоди на растеж на селскостопански култури, здравословни проблеми, причинени от безпрецедентни по сила вълни на горещина. Това се посочва в раздела за Европа в доклада на групата, приет в петък, предаде БТА. Очаква се почти всички части на Европа да бъдат отрицателно засегнати от последствията на бъдещи климатични промени. Според прогнозите на климатолози от цял свят сред сериозните последствия от климатичните промени ще са засилени рискове от неочаквани наводнения във вътрешността на Европа, по-чести наводнявания на крайбрежни райони, активиране на ерозионни процеси поради бурни ветрове, както и повишаване на морското равнище. По-голяма част от организмите и екосистемите в Европа трудно ще се приспособят към климатичните промени. Ледници в планините ще се свиват, снежната покривка ще намалява, което ще засегне зимния туризъм. За Южна Европа се прогнозира влошаване на климатичните условия (повишаване на температурите и засушавания). В този район, който вече страда от промените в климата, ще бъдат засегнати снабдяването с вода, потенциалът за производство на енергия от водни източници, летният туризъм и като цяло производството на земеделски култури. Очаква се също увеличаване на рисковете за здравето на хората заради вълни от горещини и горски пожари. Прогнозата за Централна и Източна Европа е намаляване на летните валежи, което ще причини по-големи проблеми в снабдяването с вода. Ще се засилят рисковете за здравето на хората, предизвикани от вълни горещини. Очаква се горската промишленост да се свие, а честотата на горските и торфените пожари да се увеличи, се изтъква в доклада по отношение на нашия регион.

07 април 2007 / News.dir. bg

  Tweet