Детски глъч, лай на домашни любимци, барбекюта и шеметно спускащи се скиори и сноубордисти огласят и тази зима местността Кошу баир край Вълчи дол. Забавлението идва като награда за ски любителите от района, след снежните виелици и проблемите с почистването на пътищата от последната зимна буря. Сега обаче, в първите почивни дни след бурята, на първата и единствена засега у нас пързалка в Дунавската равнина, е като на пистите във високите планини и зимните курорти – дебел сняг и много търсачи на адреналин.

На Кошу баир е единствената ски писта между Карпатите и Стара планина, гордо обясняват местните. Дължината й е 250 метра и в почивните дни, когато зимата е снежна, тук се събират по 150- 200 любители на белите спортове. Така те пестят време и средства за пътуване от морето до далечните планински курорти.

Съоръжението край Вълчи дол няма големи претенции, но задоволява нуждите на местните хора от 1998 г. насам. Тогава медицинският фелдшер Пенко Петров, който е един от най-големите местни ентусиасти на ски спорта, подхвърля идеята за създаването на писта. Местната спортна общественост го подкрепя. Така Вълчи дол, който е родно място на световния шампион по борба Петко Сираков и с дългогодишни традиции в спорта, приема и развива идеята, която днес дава повод за нова гордост на градчето.

За реализиране на идеята им помагат приятели от Твърдица и Елена, които са наясно с изискванията за създаване на подобна писта и необходимите съоръжения. Пак с тяхна помощ проектирали и двете станции на ски влека, изработен от местното "Предприятие за монтажни елементи" и разположен на хълма край града, близо до Ловната хижа и ресторант "Хижата".

„Цената на билетчето за цял ден е 2 лв. Таксата е за поддържане на ски-влека, обяснява техническия организатор Йордан Данев. В началото на тази зима стана ясно, че старото въже на влека е амортизирано и смяната му е крайно наложителна, тъй като не е подменяно от поставянето му в началото досега. Около 1000 лева струва на общината ремонтът на съоръжението. В края на първата работна седмица на януари бяхме готови да посрещнем любителите на зимните спортове, като се чакаха само благоприятни атмосферни условия, които да позволят натрупването на снежна покривка. Първият сняг ни зарадва за кратко, но след втория – всичко си дойде на мястото“, коментира още Данев.

 Местният общественик и писател Ванилин Гавраилов, който води децата от местното училище на ски-занимания добавя, че „Пистата е атрактивна не само за местните, но е предпочитана и от запалени скиори от Варна, Шумен и Добрич, заради близостта си до областните центрове и символичната цена за ползване на ски влека през целия ден. За осигуряване на по-голямо удобство и комфорт има и обособени кътове за отдих с барбекюта, пейки, маси и кошчета за отпадъци“, обяснява Гавраилов.

Прииждащите автомобили изсипват деца, по-големи ученици, бизнесмени, всичките любители на белите спортове и на природата. Колите задръстват през почивните дни малкия паркинг и околните пространства, където трудно се намира място за спиране. Докато едни се пързалят, други членове на семействата и компаниите им подготвят барбекютата, въртят шишове, вдигат наздравици, греят вино, чай и кафе. Навсякъде се чува олелията от радостните викове, предупредителни подвиквания на спускащите се скиори и сноубордисти, както и весели компании, накачулени на големи шейни. Идват дори англичани с къщи в околните села, които чули за ски пистата в равнината и дошли в началото повече от любопитство, с недоверие и известен скептицизъм. Когато видяли всенародното веселие обаче, веднага се включили в забавлението и сега са сред редовните посетители на Кошу баир.

"Всяка година, когато зимата не е снежна и не можем да караме ски във Вълчи дол, ходим на Добринище, Чепеларе, Боровец или в Самоков, но не пропускаме ски ваканция", разказват един през друг запалените скиори. Все пак, едно такова преживяване излиза твърде скъпо за бюджета им. Затова падналият тази зима дебел сняг във Вълчи дол е добре дошъл за всички.

Вълчи дол се намира на 50 км от Варна, на 65 от Шумен и на 40 от Добрич. Пътищата са почистени, може да се пътува с кола, има и удобни влакове и автобуси от големите градове, както и връзки с околните общини. Самата писта е туристическа, удобна както за начинаещи, така и за добри скиори, достатъчно е широка и на нея рядко има инциденти. В най-натоварените дни влекът не може да насмогне на желаещите да го ползват, защото възможностите му са да тегли не повече от 30 души. Другото неудобство засега е липсата на ски гардероб и всеки сам трябва да се погрижи за екипировката си, ако иска да вдигне адреналина.

Добромир Радушев
Монитор
неделя, 24-01-2016 - 15:46

  Tweet