Малка гара като навсякъде - няколко коловоза, мирише на релси, хора с багажи. Дни преди Великден на гарата на швейцарското курортно градче Скуот Тарашп (кантон Граубюнден) слизат от влака шумни тълпи туристи, нахлузили ски-обувки и метнали на рамо ски. На около стотина метра е кабинковият лифт, който ги отвежда горе в подножието на Пиц Миншун (3068 м). Там ги очакват около 80 километра писти за гарантирани спортни преживявания и над 20 километра приготвени снежни маршрути за зимни разходки, по които и баба с бастун може да се изкачи до върха. И докато предприемчивите швейцарци инвестират в снежни канони и ски-съоръжения горе, в долината от другата страна на реката Ин потъва в забрава това, с което Швейцарските Алпи стават известни преди век - минералните извори.
На вратата на минералните бани виси измачкан лист. Това е молба. Управата на кантона моли всеки, който има идея какво да се прави със сградата в бъдеще, да се обади на посочените телефони. Бравата е ръждясала, влага е прояла мазилката. През 1875 г. изграждат баните на брега на Ин. Елегантната постройка е в стила на времето си - ар нуво. За първите курортисти трябва да е било истинско приключение да прекосят труднодостъпните тогава планини.

Те стигат до това затънтено място в кола, теглена от кон

Множеството минерални извори в местността и разнеслата се слава за чудотворната им сила допринасят за бързото разрастване на курортния туризъм още преди скиорите да заприиждат. Тогавашните гости се срещали на по чаша вода, ядели сливи, разменяли новини и се разхождали. За спомен си правели снимка пред баните. Вътре във фоайето свирел оркестър. До баните се ходело 2 пъти на ден - сутрин и в късния следобед. На отиване се върви надолу, пътят обратно към хотела е стръмен. На сладка приказка и много почивки се ходи около половин час. Тези дълги разходки понякога омръзвали на изнежените дами и те пращали момчето от хотела за вода. Някои от гостите пък прекалявали с пиенето. Говори се, че имало даже смъртни случаи. Все пак с водата не бива да се прекалява, тя е силно минерализирана, неприятна на вкус и се взима като лекарство, а не за напиване. Извира газирана.
Кралицата на Саксония, Карола, всепризната красавица в тогавашните аристократични среди, също била чест гост в курорта. При едно от нейните посещения по време на строеж на дървен мост над реката бил открит извор, който днес носи нейното име. Дървеният мост още е над реката, а до него е построено малко заведение за минерална вода. Дали сервират там и сливи?
Ролф Цолингер, собственик на хотел в курорта, с носталгия си спомня за времената на грандхотелите, когато градчето било наричано

"алпийска царица на минералните извори"

Най-известният от тях - грандхотел Валдхаус, който Цолингер дълги години управлява, изгаря до основи през 1989 г. Марк Шагал, Фридрих Дюренмат и Макс Фриш са почивали там. Цолингер успява да спаси много вещи от изгорелия хотел, които днес е изложил в сегашния си. В малкия домашен музей има сребърни сервизи, изящен порцелан, мебели и картички, изпратени на собствениците на хотела от гости, за да се отблагодарят за почивката или да се оплачат от храната в ресторанта. Съхранени са и бутилки, в които хотелът е изпращал лековита вода на редовните си гости.
Страстта на хотелиера да събира предмети и вещи, свьрзани с историята на баните, го навежда на мисълта да направи музей на минералната вода. В началото Цолингер подрежда малката си колекция от бутилки с минерална вода в мазето на хотела. Сега изложението има собствена сграда с размерите и атмосферата на малко магазинче. Рафтовете са прашасали, вероятно не е лесно да се бърше прах от бутилки от цял свят, гъсто наредени в многобройни редици. Повечето от тях са пластмасови и особено силно прашасали. Все по рядко се срещали вече наистина интересни бутилки, обяснява колекционерът и философства на тема вода. Нямал още всички видове минерална вода. Водата, виждате ли, е уж все едно и също, но има толкова различни води със собствен вкус и характер. Само в района на Скуот-Тарашп

на 6 квадратни километра са открити 25 извора

но се предполага, че това е само малка част от огромно водно богатство. Пет минерални чешми има в курорта, но местното население вече не ходи да си налива вода отвън, след като у дома тече вода от чешмата. В онези не така далечни времена, когато в баните свирел оркестър, а фабриканти разхождали жените си, местното население било бедно и не можело да лекува стомаха си с вода. Днешното благополучие на областта е резултат и на минералните води. Повечето туристи от съседните хотели вероятно също не са и чували за изворите и купуват от магазинчето бутилира вода. Тяхното ежедневие е по райските писти. Те нямат време за губене по Великден, преди да пукне пролетта и снегът да се превърне просто във вода.

Петя Хайнрих от Скуот Тарашп
в-к Новинар, 7.04.2007

  Tweet