Баба Марта бързала, мартеници вързала, бели и червени, весели, засмени :) ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Закачете си мартеничките за здраве и прочетете каква е легендата за обичая

В народния календар Баба Марта е много почитан и емоционален български обичай. На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост.Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.

В Родопите мартениците се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи - символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее - топло и ласкаво.

Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.

Честита Баба Марта на всички. Да закичим себе си и приятелите си с мартеници - да прогоним лошотията и само добри неща да ни съпътстват. Да си пожелаем здраве, дълголетие и късмет.

Агенция БЛИЦ
1 март 2016, 06:55

Сняг и слънце през март

През март ни очаква сняг и слънце, температурите ще са от минус 2 до 25 градуса.

Сняг ще вали между 10-и и 15-и март, каза за Нова телевизия синоптикът Красимир Стоев.

Времето през "женския месец" ще бъде динамично. В първите дни ще бъде топло. Валежи, над средните за месец, се очакват от 3-и до 5-и март. Средната температура ще е около нормата - 5-7 градуса. Всяка седмица ще преминава поне по един средиземноморски циклон", посочи експертът от БАН.

Минималните температури ще бъдат минус 7 и минус 2 градуса, като максималните ще достигнат 20 и 25 градуса.

Днес, 29 февруари, облачността ще е разкъсана, но по-късно вечерта ще се увеличи и в крайните западни райони ще превали слаб дъжд. Ще духа слаб, в Източна България и на север от планините умерен предимно южен вятър. Максималните температури ще са между 16° и 21°, по морския бряг - по-ниски, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българската академия на науките (БАН).Атмосферното налягане ще е малко по-високо от средното за месеца, но през деня бавно ще се понижава.
Над Черноморието облачността ще е променлива. В сутрешните часове на места ще има мъгла. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югоизток. Ще е хладно с максимални температури 8-11°. Температурата на морската вода е около 8°. Вълнението на морето ще е 1-2 бала, след обяд по северното крайбрежие 2-3 бала.
Над планините облачността ще се разкъсва до предимно слънчево. Ще духа силен до бурен вятър от юг-югозапад и с него температурите ще продължат да се повишават. Максималната на височина 1200 метра ще е около 11°, на 2000 метра - около 6°.

КРОСС
29 Февруари 2016 | 08:31

  Tweet