Скиор №1 на България Петър Попангелов даде интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Единствената ни звезда в алпийските дисциплини сподели интересни случки от богатата си кариера.

- Как преминаха тези 57 години от твоя живот?
- Доста динамично. Знаеш, че 54 от тях са на ски, а 24 години в активния спорт. Както казах на моята 50-годишнина - минаха като едно спускане. От 40 нагоре, годините минават неусетно. Това беше един сън за мен - състезания, сезон в Боровец, приятели...Времето изтече като глътка вода.
- С какво те спечелиха ските или просто не си имал избор?
- Е, нашата фамилия е скиорска. Баща ми ме качи на 3 години на хижа Мусала и даже сега си спомням първите ми стъпки. Много хора мислят, че човек няма спомени на тази възраст, но не е вярно. Там се учех да карам ски и той беше решил да направи от мен скиор по-голяма класа от неговата и успя.

- Кога реално разбра какво си постигнал в алпийските ски за България?
- Мисля, че при първия голям успех като юноша, когато станах европейски шампион в Швеция. Направих едно уникално спускане втория манш и местната преса се изказа много ласкаво за мен. Отбеляза, че държава, която няма традиции в ските, побеждава европейските състезатели. След това Европейската купа през 1977 г. беше голяма стъпка към Световната купа. Сега като пътувам по чужбина, още ме помнят хората по границите, по хотелите. Давам пример - както във футбола асоциират България със Стоичков, така в ските - с Попангелов.

- Кое ти даваше стимул да тренираш, да се лишаваш от много неща? Парите по времето на соца не бяха водещи за спортистите.
-Не, тогава Световната купа нямаше наградни фондове, както сега от десетина години. Ние карахме в името на България и в чест на ските. Пътувахме с руски коли, а сега всички се придвижват с модерни автомобили, западни марки и екипировки.

- Били сте екзотични.
- Много ни се чудеха. След това като пробих в Световната купа и влязох в топ 15 в ранглистата, започнаха да ни дават коли надписани "Bulgaria Ski Team".

- Вече се почувства и ти сред елита.
- Да, това беше 1977-78 г., но преди това доста смели се явявахме между австрийските лъвове, швейцарските, италианските скиори. Това си беше едно чудо!

- Имаше ли навремето подготовка тип "отшелничество". Например с каква продължителност бе най-дългият ти лагер на Мусала? Как се готвеше тогава?
- Като 7-8-годишно дете сме били по два-три месеца на Мусала. Тренирахме със старата генерация - баща ми и чичо ми. След това започнахме да караме на "Тополино" - световното първенство за деца в Италия, в курорта Монте Бондоне. Тогава федерацията започна да дава пари за националния отбор и пътувахме. Първият ми глетчер в Австрия беше през 1971 г., в Капрун. За първи път там карах ски на глетчер в областта Залцбург. Бяхме много горди! С руската уазка карахме храна и спяхме в един пансион за младежи. Федерацията отпускаше по 200-300 кг суджуци, луканки, лютеници...Така израснахме там.

- Как минаваха границата тези луканки и суджуци? Имаше ли проблеми?
- Е, имаше документи, че са за отбора. Това беше 1974-75 г. Беше точно най-сериозният социализъм.

- Да не ти прозвучи расистки, но защо няма тъмнокож шампион в ските?
- Имаше един скиор американец, от Ню Йорк. Кара на европейското в Боровец, когато аз спечелих. Той беше първият "черен", който караше в Европейската купа. Беше голямо чудо! От 70 човека, които стартираха, той беше единственият. Оттогава не се е появявал никой!

- Студено ли им е?
- Не знам, може би в Африка цветът на снега им е малко сложен. (смее се)

- Без намесата в тренировките на баща ти Петър Попангелов-старши щеше ли България да има своята голяма звезда в ските? Той не е ли от изчезващия вид треньори, който не само те формира като спортист, но и като личност?
- Да, естествено. Той ми даде началото в ските и техниката, която аз съм придобил от неговите умения. Не бих разделил наравно на кого е по-голяма заслугата. Според мен тя е може би 60 към 40% в полза на скиора, тъй като когато застанеш на старта, знаеш указанията, но всичко вече зависи от теб.

- Спомняш ли си първото състезание, което спечели?
- На първото мисля, че се класирах втори на "Червено знаме". Беше купа "Пионер" през 1966 г. Мисля, че завърших втори на гигантския, а първи на слалома. Това беше като квалификация за купа "Тополино" и 1967 г. заминахме за Италия. Там вече беше първото международно състезание. С българските ски - "пиринките" беше много странно. Гледаха ни като извънземни!

- Имаше ли реална конкуренция у нас през годините и защо след теб нямаме голям алпиец?
- Нямах конкуренция тук. Когато пробих като юноша, побеждавах мъжете в България от генерацията - Сашо Диков, Иван Пенев...Те са поне шест-седем години по-стари от мен. А за това, че няма алпиец...Баща ми беше изключение. Той беше предан и всеотдаен към ските.

- И беше посветил всичко на теб.
- Ставаше сутрин в шест, за да пише програмата за следващия ден. Пишеше тефтери с тренировките. Затова треньорите от самоковската школа го бяха кръстили Суворов. Беше известен с това, че е железен. Като чуеше думата "ски" и заставаше мирно. Преди няколко дни имаше състезание в негова памет и лошото е, че виждам, че децата стоят много грешно на ските, неправилно са научени и това естествено се отразява на скоростта. На ските не става въпрос дали си агресивен и смел. Като не правиш правилно закантване и дъгата на завоя, нямаш развитие. По мои наблюдения от 20 деца може би едно-две стоят сравнително добре на ските.

- Защо тогава не стана треньор?
- Имах предложения. Даже като се отказах от ските, 1990 г. ме караха в Австрия да тренирам Южна Корея и аз им казах, че не ми се занимава с тази работа. Знаех немски, а трябваше да използвам английски за Южна Корея. Имах много предложения, но не ми се занимаваше. Бях решил да съм със семейството.

- Разкажи ни какво се случи по пътя за старта в Мадона ди Кампильо, когато ти финишира с 12-о време?
- Тогава се развали задната скорост на уазката и шофьорът каза на баща ми: "Абе, сега не можем да се върнем обратно, дай тук да паркираме!". Баща ми му отговори, че е рисковано, защото сме чували, че и в Италия се краде. Оставихме уазката и сутринта отиваме от хотела към колата пеша и баща ми казва: "А, нещо много светло в уазката!". Демек прозорците, чантите са махнати. Отиваме вътре - с отвертка е разбита вратата. Имаше сакове със ски екипировка, всичко беше взето. Слава Богу, не бяха пипнали ските на покрива, защото са тежки и не могат да ги носят. Един кашон с автомати имаше на един словенец. Ние просто му ги превозвахме. Аз раздадох от моята екипировка резервните клинове и гащеризони на другите скиори - на Иван Пенев, на Стоян Крамарски - да карат. С баща ми имахме повече багаж от другите и много-много не се усети липсата. Минавахме границите все едно в София отиваш от квартал в квартал. Днес в Швейцария, след два дни - в Италия, след това Австрия. Пътувания, граници, емоции...Беше много интересно!

- Още една любопитна случка, която знам от твоя колега Стоян Крамарски. Интересен награден фонд е имало на състезание в Югославия - за първо място - вратовръзка...
- Не, за първо място бяха ски, а за второ - автомати. Мисля, че курортът се казваше Железник. Имаше награди до 15-о място и си спомням, че имаше бут от някакво животно, вратовръзка, щеки, очила...

- Как те приеха западняците в "белия керван" - едно момче от другата страна на "Желязната завеса"?
- Първо им беше странен стилът, с който карах. Беше малко по-различен от техния.

- С какво се отличаваше твоят стил?
- Карах с много събрани ски, имах аеродинамичен стил. Имаше и други скиори като Стенмарк, но аз се отличавах рязко от другите. Имах приятели - японците ми бяха много близки, покойният Александър Жиров ми беше приятел, Паоло Де Киеза, Пиеро Грос. Имам снимки с тях, италианците са уникално весели.

- Кои бяха най-големите ти съперници в стартовете за Световната купа?
- Всички от първа група. Както във всеки спорт първите десет са най-силни. Всеки можеше да стане първи - Андреас Венцел, Жиров, който проби две години и 1981 г. загина при катастрофа, братята Стив и Фил Мер, Боян Крижей, Рок Петрович. Само Ингемар Стенмарк беше изключение на гигантски слалом. Той е единственият, който държи рекорда и досега в историята на купата - от 10 старта е спечелил 10 в една година на една дисциплина.

- С кой от големите имена си приятел и до днес?
- Най-често се виждаме с Марк Жирардели и Алберто Томба, но най-близък съм с Томба. Преди няколко дни Стенмарк стана на 60 години и му пратих смс. Още не е отговорил, не знам дали го е чел...

- Какъв човек е Алберто Томба?
- Томба си е типичен италианец, с южняшки манталитет. Не може 15 минути да стои на едно място. Отиваме в един ресторант, вика: "Хайде, тук не е интересно". Отиваме в друг, поръчваме кафета. Непрекъснато с телефона пише новини, праща снимки на италианските скиори, които сега са в Световната купа. Той с тях си дружи - с Федерика Бриньоне и с Никола Рицоли. Томба е майтапчия. Бяхме заедно на Световната купа в Банско. Обича да е център на вниманието, артистичен е, закача се с моите приятели.

- С какво спечели "Ледения" Ингемар Стенмарк, защото знам, че и с него си близък?
- Казваше, че харесва стила ми. Може да съм му бил симпатичен и по характер, не знам. Говорехме си на немски, тъй като английският ми е доста по-слаб. Винаги ме е уважавал. Даже няколко пъти сме карали в Италия. Шведският треньор специално дойде да говори с баща ми в хотелската стая да караме заедно и да ни мерят времето електронно. Тогава си помислих, че щом Стенмарк ме харесва, значи имам някакви данни.

- Участник си на четири олимпиади, имаш две шести места. Какво не ти достигна да си на подиума?
- Най-голямата "трагедия" е, че преди мен не завършиха шест-седем човека поред и това ми подейства психически. И двете състезания се развиха по еднакъв сценарий. Даже на първата олимпиада във втори манш имам второ време. Когато Стенмарк стана олимпийски шампион, аз бях 12-и в първия манш и във втория Стенмарк ме би, мисля с 18 стотни и аз направих скок от 12-о на 6-о място. В Сараево бе по същия начин. Беше много трудна пистата, имаше клопки. Като знаеш, че пред теб шест човека не завършват, не можеш да караш 100%. Даже с карането, което направих втория манш, бях на 35 стотни от бронзовия медал. Но пак е добре!

- Как сложи край на състезателната си кариера?
- Контузих се през 1985 г. в Австрия на тренировка. Оперираха ми далака и го извадиха. След това два месеца не стартирах в купата и загубих точките на ФИС и от първа група, в която са първите 15, станах 33-и номер. Точно тогава с Томба карахме един зад друг. Той проби през 1986 г. на световното в Кранс Монтана, където стана трети и взе точки за първа група. Три години не можах да си оправя формата и след олимпиадата в Калгари баща ми каза: "Ако искаш, може да се отказваш. Все пак не си първа младост - 29 години". Ако имах първа група, щях да карам поне още два-три сезона.

- Много време чакаме във футбола новия Стоичков, в ските новия Попангелов. В този смисъл Алберт Попов може ли да влезе в елита на алпийците?
- Не знам. Знаете, че пропусна тази година заради тежката катастрофа. Слава Богу, че се размина най-безболезнено. За да се развие, както Хенрик Кристоферсен, който на 17 години беше вече в тройката на Световната купа, Алберт Попов би трябвало да направи някакво чудо, за да скочи поне в първите 30-40 в ранглистата. Много е трудно, много се разшири конкуренцията в ските.

- Присъстваш на всяко състезание в Банско, както и на откриването на ски сезона. Чия е най-голяма заслугата курортът да стане домакин на стартове от Световната купа?
- Причината е, че се направиха добри писти. Преди това имаше Европейска купа, федерацията направи добри изяви. Заслугата е най-вече на Банско и на федерацията.

- Защо се пречи на хората, които искат да карат ски на Витоша и как чужденците гледат на този абсурд?
- В България хората са с друг манталитет. Има някакви еколози, които вдигат стачки в София и явно влияят на разни структури, които не смеят да инвестират. Много хора ми задават този въпрос, но рано или късно би трябвало Витоша да има два-три лифта.

- Защо си фен на "Байерн" (Мюнхен)?
- Навремето, като карахме в Австрия през 70-те години по глетчерите, ми харесваше старата генерация - Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер...Не знам дали заради начина на игра. Харесвам и други отбори, но "Байерн" ми е на сърцето. Първата ми карта за член на "Байерн" е данена като бонус от Бекенбауер благодарение на Мишо Касабов.

- Кой е любимият ти футболист сега от "Байерн" и колко често ходиш на "Алианц Арена"?
- Откакто е направен този стадион, не съм бил на него. Миналата година точно, когато играеха "Байерн" и "Барселона" бях в Мюнхен. Бяхме на гости при наши приятели българи. Питаха ме дали няма да ходя, но аз им казвам, че не съм подготвен. Това не е като на ските да те познават и да те пуснат. Решил съм, че ще отида при първа възможност. Любим футболист? Всичките ми харесват - и Робен, и Левандовски...

- Кой е най-добрият футболист и кой е най-добрият скиор в момента в света?
- По това, което журналистите и световната преса твърдят, това е Лео Меси. Харесвам го, въпреки че играе много солово. Както казваше Алекс Фъргюсън: "Футболистът не трябва да вкарва само голове, трябва и да играе!". Кристиано Роналдо също ми харесва, въпреки че е по-мек футболист, докато Меси много тича и винаги е център на вниманието. В ските, с оглед на генералното класиране в Световната купа, най-универсалният скиор е Марсел Хиршер. Изравни рекорда на Жирардели от пет световни купи поред. Това е много голямо постижение. За мен да спечелиш Световната купа в ските е все едно в тениса да вземеш четирите титли от Големия шлем. Уникално е четири месеца да си във форма.

- Като се спускаш по пистите на Боровец, познават ли те хората?
- Познават ме, даже наскоро се снимах с едни момчета от Бургас. Не знам как са ме познали, бяхме с гръб в кабинката. Питаха ме колко пъти карам ски на седмицата. Отговорих им - два пъти. Има интересни изпълнения. Казват ми: "Имате много добър стил!". Даже една година на "Ястребец" певицата Деси Тенекеджиева не ме позна и ми казва: "Абе, ти караш като Попангелов!". И след това, като си вдигнах очилата, й беше много странно, че съм аз.

- Новите технологии в производството на ски и на екипировка как и доколко промениха алпийските дисциплини?
- Вдигна се скоростта при спускането. В сравнение с 80-те години, поне със седем-осем км се вдигна средната скорост. Вече ските са по-къси, използва се техниката "карвинг". Самото атакуване на вратите стана по-брутално, много твърди са пистите. Навремето също имаше твърди писти, но тогава се правеха по изкуствен начин, на крака ги тъпкаха войници по курортите, сега се правят с изкуствен сняг. Условието е 100% изкуствен сняг. Трябва да има минимум 60 см. Това е изискването на ФИС, за да може условията да бъдат еднакви за всички скиори.

- Всички в елита ли могат да си позволят екстрите или и там има разделение на по-богати и по-бедни?
- По мое време имаше разделение. Аз не получавах ски, колкото Стенмарк, Мер или Томба. Имал съм класни състезателни ски за купата, но не съм имал бройка като тяхната. Примерно Жирардели е пробвал по 50 чифта ски лятото, за да види кои най-много му допадат на твърдина и после да кара с тях на Световната купа. Доколкото знам Жирардели имаше договор с "Атомик" - ако стане първи, взима двойна премия. Сега доста падна дължината на ските. Аз съм карал с 2,5 м. Огромна е разликата! Карат с гащеризони, като гладиатори са. Много хора казват, че преди е бил по-фин спорт, по-интересен, но на мен сега също ми харесва. Не изпускам старт! В ресторанта има една маса "на ФИС", която всяка неделя се пълни с фенове на ските. Със ски "философи" правим оперативки, анализираме кой с какви ски кара, какво време ще даде. Да има емоция, тъй като животът е доста напрегнат. Има много стресови моменти, а това е голямо разтоварване.

- Имаш две дъщери - Даяна и Петра. Карат ли ски?
- Да. Голямата сега е в София, идва само събота и неделя да кара ски в Боровец. Другата е студентка в Холандия, кара само, когато е ваканция.

- Не можаха да станат състезателки.
- Е, ние не сме говорили да стават. Решихме да си карат за удоволствие. Те са много фини и им казвам: "Не ви трябва да вдигате щанги, да ставате скиорки! Карайте за удоволствие и си гонете бъдещето!".

- Колкото и да ти е напрегнато в Боровец, все пак го предпочиташ пред лудницата в София.
- Аз поначало съм си планински човек. В София живея за разнообразие. В средата на април затваряме хотела, винаги пътуваме до Италия на екскурзия с жена ми, обикаляме приятелите-скиори, почиваме си. На мен ми е хоби да видя Алпите. С Томба се чуваме по няколко пъти, ако сме близо до Болоня минаваме за един-два обяда. Това ме успокоява и така си почивам. Отделно ходим на море в Гърция септември. Лятото сме тук в Боровец два месеца и половина и ноември започваме да стягаме хотела за сезона. Така минава годината - седем-осем месеца в Боровец, а останалите - в София.

Sportal.bg
27 март 2016 | 15:23

  Tweet