Слънцето напича, но жежкото лято не спира подготовката на Антония Григорова за предизвикателството Ком - Емине. Целта е за шест дни (стартът е на 1 август 2017 г.) тя да пробяга на скоростни отсечки 600-километровия маршрут на над 2000 метра надморска височина.

Наблизо е шестгодишният й син Натаниел, който хвърля камъчета в язовира "Белмекен". Скоро му доскучава и се опитва да тича редом с майка си, въпреки че не успява на нейното темпо по стръмното.

Изчаквам я да свърши с първата си за деня тренировка, за да ми разкаже повече как протича подготовката. Шест дни - това е рекордно краткото време при жените, което Антония си дава, за да измине разстоянието от 600 км от единия до другия край по билото на Стара планина. "Ще тичам по сто километра на ден, тръгвам на 1 август и в неделя би трябвало да съм на морето", казва трийсетгодишната спортистка. Зад гърба си има две участия на олимпиади като състезателка по ски бягане и множество световни първенства, но за пръв път ще минава Ком - Емине от край до край и за време.

Временно е спряла състезанията по ски бягане, но това не означава, че се отказва от спорта. Напротив, през последните години нейната страст са ултрамаратоните - състезания, в които се включват бягане и планинско ходене, по-дълги от 40 километра.

"В края на ултрамаратоните всичко е в главата - здравата психика се оказва по-важна от физическите възможности, защото се случва жени да подобрят рекордите на мъже, въпреки че чисто анатомично звучи почти невъзможно", казва Антония. Миналата година на "Пирин ултра" (150 км с 9400 м сборна денивелация) самата тя финишира заедно с първия състезател от мъжете - "дори спах един час на хижа "Яворов", а той не беше спал никъде". След последните състезания печели право на участие в Ултрамаратон в САЩ, което смята да използва догодина.

Умението да приоритизира целите си и да знае кога да спре, се оказва също толкова важно, колкото и качеството й да не се предава. "Тази година не стигнах до финала на "Витоша 100", защото усетих болка в крака, а вече съм достатъчно опитна да разпознавам кога това подсказва контузия. По-важно ми беше да си съхраня формата и да нямам травми, за Ком - Емине и затова спрях, което не е обичайно за мен, по принцип никога не се отказвам", усмихва се Антония.

Ентусиазмът й за Ком - Емине се появява, след като гледа филма за Кирил Николов-Дизела, който постави рекорд за скоростно преминаване по същия маршрут за четири дни, тринадесет часа и пет минути. "С него сме тренирали заедно години наред ориентиране, но в годините, когато се подготвяше за Ком - Емине, аз имах важна предолимпийска подготовка и не бях около него. После във филма съпреживях всичко с него, подейства ми изключително емоционално, исках да изпитам всички тези емоции и да го направя." Досега тя е тичала наведнъж 160 км, а сега за пръв път ще мине 600 км. "Аз не мога да подобря неговия рекорд - най-малкото физиологията и анатомията ми на жена не ми позволяват или е малко вероятно."

В момента е за десет дена на тренировъчен лагер на "Белмекен" - последната й подготовка преди старта на 1 август. Веднага след сутрешната тренировка трябва задължително да обядваме - "храната е изключително важна част от подготовката ми и много държа да е качествена и с доказан произход, както и да е богата на мазнини и протеини". Неизменна част от деня на Антония е любимият й кефир. Менюто го съставя треньорката й Наталия Величкова, която следи всичко да е балансирано - "по маршрута на Ком - Емине ще има по няколко пункта на ден, на които ще ме чакат храна и вода. Най-вероятно палачинки и сандвичи с авокадо, млечни продукти, крема сирене, стафиди, ядки - важното е да има много мазнини, за да имам енергия. Подправките като куркума са важни и, разбира се, месо и зеленчуци".

Храната е важна не само по време на най-големите натоварвания, но и в ежедневните тренировки. "Денят ни в София започва с обилна закуска, в която има варени яйца и сирена, после караме колела с Натаниел до детска градина, отивам на работа до обед, а следобедът е посветен на тренировка", обяснява Антония. Следобед засища глада с банан или мед, а за сина си приготвя мъфини - "не искам да си купува джънк от магазинчето до детската градина, а това правят всички деца и той, гледайки от тях, също търси някакъв чипс или друг снакс, затова задължително аз му приготвям нещо вкусно, за да му го предложа веднага, когато погледне към лавката". Освен печенето на мъфини прави оригами за разтоварване и обича да чете. В момента на нощното й шкафче в спортната база "Белмекен" са "Майстора и Маргарита" и "Ултрамаратонецът: изповедта на среднощния бегач" на Дийн Карнасис.

Гледам невярващо и се питам как й стига времето за всичко това и се опитвам да разбера как се справя с ежедневието и същевременно балансира между тренировките, работата (тя тренира деца и е фитнес инструкторка на жени) и сина си. "Когато бях бременна, участвах на състезания до четвъртия месец, но аз не можех да се спра, винаги давах всичко от себе си и се състезавах докрай с цел победа, а това не беше много полезно и спрях в този момент." След раждането още в третия месец започва с бягане и ски, а в шестия месец се връща в професионалния спорт, подготвя се на спортен лагер за състезанията и през 2014 г. участва на олимпиадата в Сочи. "Свекърва ми много ми помагаше тогава, идваше с мен и бебето по лагери, но дори треньорите бутаха количката, докато аз тренирам", разказва Антония. И въпреки това идва моментът, в който не може да взима сина си на лагерите в чужбина, а те са обичайна практика в ски дисциплините, защото зимата в България е твърде къса. "Натаниел тогава много ми липсваше и реших да спра за известно време със състезанията по ски бягане, за да мога да си го гледам и да го водя на детска градина." Според нея освен дисциплината и решителността й другото, което много й помага, за да не спира с ежедневните тренировки, е разположението на София - толкова близо до Витоша и все още пълна с достатъчно паркове и градинки. "Аз тичам навсякъде и това в нашия град е съвсем възможно." Ако Натаниел е с нея, докато тренира, защото няма кой да го гледа, той кара колело, докато тя бяга.

Антония следи внимателно към какви спортове проявява интерес синът й и не го принуждава да се занимава с неща, които той не харесва. "Опитах се да го кача на ски още когато проходи, но не му беше интересно, затова го оставих да тича и да кара колело. А в момента той сам иска ски, и то като моите - писалки."

Самата Антония Григорова спортува от малка - първо плуване, после спортно ориентиране и след това ски бягане. "Понеже се състезавам от малка, още тогава, в ранните тийнейджърски години, треньорите ни обясниха за допинга и забранените неща. Те наистина са много, в списъка от забрани влизат дори някои капки за нос заради съставките и какво ли още не, дори не можете да си представите." След като влиза в списъците на топ спортистите, тя попада и в регистъра на Световната антидопингова асоциация, която има право да я проверява и да й взима проба по всяко време на денонощието и без значение къде се намира. "Когато забременях, им пратих писмо да ме изключат временно, но въпреки това те пратиха агент вкъщи в 11 вечерта да ме провери, когато бях в шестия месец от бременността, и минах теста." Антония предпочита да си набавя всичко по естествен начин - "дори след олимпиадата в Сочи не пих добавките за възстановяване като аминокиселините и хапчетата за черния дроб, а предпочитах да получа нужните протеини чрез храната".

Сега преди Ком - Емине взима добавки (колаген например) само за ставите си, нищо друго. На пунктовете, които ще са през 30 - 40 км по маршрута, освен храна ще я чакат и бутилки с вода, резервни маратонки, кинезитерапевт и така наречените пейсъри - различни хора ще тичат с нея от пункт до пункт, за да й правят компания, да поддържат темпото и да се грижат да не се изгуби. "Има участъци, обрасли с храсталаци, където човек съвсем спокойно може да се заблуди. Най-страшната част е в Централен Балкан и Купените, където се преминава по самото било и има толкова стръмни и ронливи пътеки, че има въжета като парапети. Вечер ще спи в хижи, а сутрин стартът ще е още в шест часа.

С наближаването на 1 август треньорката й организира изненада за Антония, за да я стимулира и да повдигне духа й - свързала се е с нейни близки и приятели, които да й пращат мотивационни писма. "Изневиделица започнах да получавам насърчителни писъмца под всякаква форма. Много ме трогна едно малко момиченце, което самата аз тренирах преди години и с което си говорехме не като треньор и състезател, а като приятелки и си викахме "резачка". Сега тя се обръщаше към мен с "резачке" и мили думи." На финала на маршрута на фара на нос Емине ще я чакат много от тези нейни приятели и роднини, включително и майка й, която от години не живее в България. "Решила съм да финиширам на всяка цена, дори да видя, че изоставам от плана - по 100 км на ден, за мен е много важно да стигна до края." Ентусиазмът й увлича и съвсем ясно се вижда в иначе по детски миловидните и черти. Гледам я как тренира и съм уверена, че ще успее. А за след това не си е оставила много дълга ваканция - "като мина Ком - Емине, започвам да тренирам за зимната олимпиада в Пьонгчан, в Южна Корея.

На страницата на Антония във фейсбук може да следите как преминава маршрута: www.facebook.com/AntoniyaSvetozarovaGrigorova

Тамара Вълчева
capital.bg
28 юли 2017, 10:32

Ком - Емине

Оглеждайте се за бял и червен цвят, това е маркировката, която трябва да следвате и която очите ви ще търсят чак до голямото синьо море. Едва ли сте очаквали, че Стара планина има нещо общо с романтизирания и мистифициран път на пилигримите Камино де Сантяго. Но всъщност те са част от един общ трансевропейски туристически маршрут ЕЗ, който свързва Атлантическия океан с Черно море. Именно българската част от връх Ком до нос Емине е живописният завършек на не по-малко живописния маршрут, който прекосява европейските планини. За българите той също има почти поклоннически характер, защото очертава физическите граница на страната ни, нещо като стиховете и разказите на Вазов – създава митологема. Цялото приключение е истинско изпитание за тялото – 600 км, с над 20 км положитена и 22 км отрицателна денивелация, изкачват 100 старопланиски върха.

Центърът на пътешествието е и географският център на България – местността Узана. По протежението на целия маршрут има хижи и заслони, но не всички работят постоянно, затова е много важно преди да планирате такъв дълъг преход, да се осведомите за актуалните опции за нощувка и хранене.

По българските планини има изобилие от вкусна и чиста вода, но точно тук не разчитайте на поточетата и чешмите, особено ако ще вървите по Ком-Емине през август. Носете си вода! А накрая в село Емона освен символичния фар ви очаква и едно семейно ресторантче, където сервират домашна смокинова ракия. Няма презастрояване, защото няма и път за коли освен един черен и разбит.

Алеко Константинов е мечтаел да мине именно по Ком - Емине от край до край, но не успява да осъществи желанието си. За първи път маршрутът е изминат през 1934 г. от Павел Делирадев, известен пътешественик и изследовател. Впоследствие предизвикателството е приемано по всякакъв начин: нощем, през зимата със ски, лятото с мотори и др. А от средата на 70-те се поставя начало на ежегодна традиция по организирано национално ходене от Ком до Емине.

На 29 август 2015 г. Кирил Николов - Дизела постави рекорд за най-скоростно минаване на маршрута – за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди.

  Tweet