Живата легенда в дългите планински бягания и дългогодишен рекордьор по скоростно преминаване на Ком-Емине Любомир Палакарчев се завърна отново на най-дългия туристически маршрут в България.

Макар и вече на 64 години, той успя да измине емблематичните 600 километра по билото на Стара планина. Нещо повече, той го направи за невероятните 7 дни 12 часа и 50 минути. За сравнение - добре подготвените туристи изминават тежкия маршрут средно за 18-20 дни.

Любомир Палакарчев държеше цели 27 години рекорда на трасето – 5 дни и 14 часа – рекорд поставен през лятото на 1987 година. Едва през 2015 година Божидар Антонов успя да подобри времето му, а месец по-късно Кирил Николов-Дизела закова новия рекорд на 4 дни 13 часа и 5 минути.

За последно Любомир Палакрчев е преминавал цялото разстояние от връх Ком до нос Емине през далечната 1990 година.

27 години по-късно той изненада всички с появата си. Малцина вярваха, че на 64-години той е способен да измине прехода за по-малко от 10 дни. Напук на всички обаче, той се справи далеч по-добре и показа, че възрастта не е порок за този вид начинания.

Самият Палакарчев, сподели, че не е доволен от постигнатия резултат и ще направи нов опит за скоростно преминаване.

Множество загубвания в началото на маршрута, липсата на gps навигация, както и големите жеги в последните дни са попречили на легендарния бегач да постигне далеч по-добро време.

Във втората половина на трасето Любомир не бе сам по трасето. Десетки непознати се включваха в различни участъци и бягаха заедно с него, оказвайки му морална подкрепа в най-тежките моменти.

Междувременно ден по-рано на нос Емине финишира и Антония Григорова. Тя си беше поставила за цел да пробяга маршрута под 6 дни, с което да постави женски рекорд. Екип от около 20 души – пейсъри (хора, които бягат заедно с нея за да поддържат темпото и), рехабилитатори, медицински лица, треньор помагаха на Антония по целия и път до морето. И тя се справи – измина дистанцията за 5 дни 22 часа и 55 минути.

По същото време и още един човек бягаше по трасето с цел рекорд. Божидар Антонов си бе поставил за цел да измине дистанцията за 4 дни или като програма минимум – подобряване на настоящия рекорд. На средата на маршрута Антонов се движеше с аванс от около 6 часа от досегашния рекорд. Контузия в левия крак обаче спря бегача в района на Ришки проход – на около 120-километра преди финала.

9 Август 2017 15:15
Източник: Moreto.net

КОМ-ЕМИНЕ - по ръба на Балкана за 5 дни и 14 часа
РАЗКАЗЪТ НА ЛЮБОМИР ПАЛАКАРЧЕВ за неговото екстремно бързо пробягване на маршрута КОМ - ЕМИНЕ

- Кому е нужно това себедоказване, защо този човек рискува здравето си, за да постави някакъв рекорд?
Аз бих отговорил: Когато човек превърне невъзможното във възможно, когато се научи да оцелява в екстремни ситуации, когато - на границата на човешките възможности навлезе във "враждебния" свят на стихиите - тогава се научава да обича и да цени живота. Започва да се радва на простите неща, които са истински и да ги различава от заблудите на съвременния свят. Научава се да слуша инстинктите си и по-малко да вярва на сложните уреди, плод на чужди умове.
Живота е по-щастлив и по-смислен, ако сам се пребориш за правото да съществуваш, отколкото да разчиташ, че някой е длъжен да ти го гарантира!
Една бодлива драка, поникнала в цепнатината на гола скала, получава моето уважение много повече от красиво цвете, отгледано в градина. Кое от двете, според вас е живият ЖИВОТ?

Публикувано от Rayko във форума на MTB-BG.com
м. февруари 2011 г.

- Любо, защо точно Ком - Емине? Има толкова много предизвикателства освен това?

- Аз съм учавствал в много маратони, супер маратони, планински бягания:
В Будапеща - супермаратон, 360км. - 5 етапа. През 93г. - седмо място в генералното класиране, 96г. - първи в групата.
Обиколката на Витоша - 100км - през 88г. първо място, време - 9 часа и 20 мин.
Чумерна - Столетов - този ми харесва най-много, участвал съм 3 пъти, имам първо място - 7 часа и 59 мин.
Козлодуй - Околчица и др. (Показва ми изрезки от стари вестници, в стаята му има много медали)

- Разкажи ми за К-Е и твоя рекорд. Moжеш ли да ми кажеш времената - по кое време, къде по трасето си бил и къде са били ношувките ти?

- Минавал съм К-Е няколко пъти за по-малко от 7 дни, и всеки един от тези опити, аз си ги броя за рекорд. През 86г. минах веднъж в началото на лятото за 7 дни, през септември същата година го направих за 5 дни и 14 часа, през 87г. - пак септември.

- Разкажи ми за най-бързото ти преминаване. Септември 1986г. - това ли беше най-доброто ти постижение?

- Стартирах в 12 часа вечерта, на Петроханския проход бях след около час и половина. За целия преход съм правил почивки от 10 - 15 минути, максимум 20. Не по-често от 3 пъти на ден. На повечето места тичах. Първа нощувка в х.Мургана - тъкмо се беше стъмнило, когато пристигнах. Имам записки с точните времена и местата на нощувките, но не ги намирам, защото няколко пъти съм се местил. Като съм го правил няколко пъти се бъркам малко.
На Мургана хижаря - незнам жив ли е още този човек, просто ми се чудеше. Вика "Ти си втория човек, до сега, които е тръгнал от Ком през ноща и на следващата вечер е стигнал тук."

- Раница носеше ли, имаше ли ятаци по пътя или някой, който да те придружава?

- По едни гащета и по една фланелка се движех. Багаж нямах никакъв с мен, но трябва да отбележа, че и двата пъти уцелих страхотно време, направо чудно. Дъжд не ме е валял въобще. От началото - до края, един ден не ми е бил лош. Това е много важно! Имаше с мен кола, която се движеше успоредно на билото и ме чакаше на проходите. С нея ми носеха храна и вода. По-голяма нужда имах от течности, отколкото от храна. Пиех предимно вода, в която е разтворен изостар.

- А какво ти носеха за ядене? По хижите можеше ли да разчиташ на нещо друго, освен вафли?

- Носеха ми мед, изостар, хляб, сирене, орехи, лешници, грозде. Гроздето дава много бърза енергия. По хижите - само вафли, ако има някоя чорба - още по-добре.

- Челник носеше ли с теб?

- Челник, не. Носех някаква малка батерийка. Значи, аз сутрин обикновенно тръгвах към пет - пет и половина, вечер пристигах час и половина - два часа след залеза. Останалото време беше светло. С изключение на първата нощ, когато тръгнах от Ком.

- По колко часа на денонощие спеше и успяваше ли всеки път да се добереш до хижа?

- Втората нощувка ми беше на Добрила. Пристигнах към 9 - 10 часа вечерта и сутринта станах около 4 часа, към 5 - 5 и 30 тръгнах. Всичките спанета ми бяха по 6 - 7 часа минимум. Денем не съм спирал почти, където има възможност тичах, за да си осигуря възможност да почивам нощем. Пък и като спреш по-за дълго, после трудно се потегля.
През Купените, Кръсците, отатък до Ботев се движех много бързо. Имах опит от алпинизма и бях много добър на изкачванията. От заслон Ботев, до връх Ботев го взех за 20 минути. На х.Тъжа се разминахме с екипа и продължих гладен. Не съм се качвал до хижата, за да не губя време. След около 2 часа и 15 мин. бях на Мазалат. Не помня точно, но или там, или на х.Партизанска песен хапнах една чорба.
Колата ме чакаше на Шипка. Там има ресторант, изядох една супа. Взех с мен едно половин литрово шише с изостар. Следвашата нощувка беше на х.Българка. На Хаинбоаз пак ме чакаше колата. Четвъртата ношувка беше в Котел.

- Като пристигна късно в Котел, беше ли проблем да намериш къде да спиш?

- Моите хора с колата бяха пристигнали преди мен, и бяха запазили стая. Петата нощувка беше на х.Луда Камчия. Там имаше и други туристи, които ми се чудиха как толкова бързо съм дошъл от Ком. На другия ден, в 2 часа на обяд бях на Емине. Пет дни и четиринадесет часа!

- Когато си на предела на човешките възможности, какво те мотивира?

- Имам много силна воля и спортна злоба. Умея да стискам зъби, когато е трудно. Мисля си, че този който за сега е пред мен, не е по-добър от мен. Ако се стегна, ще го настигна.
Още по въпроса за мотивировката: същото лято (86-та година) юни месец, четирима души от ТД - "Планинец" го преминаха за 6 дена. Това бяха Петко Лазаров, Иван Иванов, Иван Бойчев и още един, на който не си спомням името в момента. Та аз исках да си докажа, че съм по-добър и да пробягам маршрута по-бързо от тях, да разбера къде е границата на възможностите ми. Тогава бях в много добра форма, търсех поле за изява.

- Кой има по-добри шансове - талантлив спортист, или планинар с опит и отлично познаване на трасето?

- Много ясно, че планинарят - щом е в планината, той е в стихията си. Знае как да реагира, ако се влошат нещата. Ако е само спортист, ще закъса, защото е подготвен само за идеални условия.

- Специално за Ком-Емине, готви ли се дълго за първата експедиция, или го пожела и веднага го осъществи?

- Не съм се готвил специално, просто тръгнах, но познавах по-голямата част от маршрута. От Дъскотна до морето ми беше непознато, там ползвах карта. Бях в много добра форма от ски ралитата.

- Как се чувстваш по-добре - когато си сам и се грижиш единствено за себе си, или предпочиташ компактна група?

- Винаги се чувствам по-добре сам. Разчитам на моите сили и си правя графика според тях. Когато си в група, винаги има някой по-неподготвен и бави.

- Какви според теб са задължителните правила, за движение в група? (става дума не за туристи, а за добре подготвени екстремисти)

- Графикът трябва да се спазва, иначе експедицията няма да постигне целта си. Ако някой не е във форма, се уточнява мястото за нощувка и групата го чака там. Той се придвижва както може и пристига когато успее. Ако се възстанови, докато групата потегли на другия ден - продължава с останалите, ако не - остава.

- Кой сподели радоста от успеха ти?

- На морето имаше мои познати от ТД "Черни връх", останах с тях 3-4 дни, също така Евгени Димчев (планинар) много ми се зарадва.
...Няма кой да оцени. Постиженията в този спорт не се чуват... Не е като футбола.
Всъщност отразиха го тогава във вестник Ехо. (Подава ми изрезка от вестник, на която има кратка статийка под неговата снимка. Отгоре има по-голяма снимка от друга статия - футболен стадион)

- Какви други силни експедиции си правил?

- Ходил съм на балканиади по алпинизъм - Полша, Чехия, Румъния, Гърция.

- А какви не успя?

- Не успях за Еверест - 84 година. Готвих се за тази експедиция, бях в основния състав. В последния момент отпаднах заедно с още четири човека. Официалната причина я разбрах от лекаря на експедицията, след като се завърнаха. Питах го и той ми отговори, че ме е писал "не добро здравословно състояние".
Бях много огорчен. Големи амбиции имах за Еверест, много се разочаровах като отпаднах от експедицията...
Имаше неща, които не ми харесваха, за това се отдръпнах от алпинизма.

- Любо, какво би посъветвал тези, които ще тръгнат по Легендарния маршрут К-Е?

- Най- важно е да се уцели времето! (удивителната е от мен)

- На колко години си сега?

- На 57

- Би ли тръгнал отново по маршрута?

- Да.

  Tweet