Веселин Цинзов има две участия на зимни олимпиади в ски бягането. На игрите във Ванкувър той остана 50-и на 15 км свободен стил. Четири години по-късно в Сочи 31-годишният самоковчанин остана 19-и в отборния спринт, 41-и на 15 км класически стил и 52-и на 30 км скиатлон.

През миналия сезон Цинзов стана убедителен шампион в генералното класиране за Балканската купа. Специално за "България Днес" той разказа как се готви за олимпиадата в Пьонгчан.

Веселин Цинзов допреди няколко дни тренираше с БГ отбора на глетчера Дахщайн над Рамзау, Австрия

- Г-н Цинзов, как премина предсезонната подготовка и готов ли сте за зимните битки по трасетата за ски бягане?
- За съжаление тази година не започна много добре. Претърпях операция. Направих пауза от 2-3 месеца без никакви тренировка. После получих и две контузии. Изкарах ски лагер на глетчер. Сега съм във Финландия. Надявам се нещата да се подобрят и за олимпиадата да съм на 100%.
- Имахте проблеми със синузита. Какво точно се случи?
- Още през януари по време на състезанията "Тур дьо ски" ме хвана вирус. Държа ме около четири месеца. Синузитът се възпали много сериозно. Наложи се да го оперирам. Нямаше как да тренирам. Карах го само на лежане. От липсата на тренировки получих контузии в кръста и ахилеса, защото организмът ми е свикнал постоянно да се натоварва. Операцията мина добре и се надявам да се възстановя. В цикличните спортове почивка от над месец е несериозна за професионалист.
- Вземате ли в момента мерки, за да пазите синузита?
- Не. Докторът каза да не правя абсолютно нищо. Все пак внимавам. Сега температурите във Финландия са -15 градуса. Имах синузит през годините. След като ме удари вирусът, се възпали супер много. Едното ми око се затвори. Беше пълно с гной. Затова се наложи да направим операцията.
- Как се чувствате след първите тренировки, връща ли се формата?
- Вече имам 20 дни на ски. Не бързам за никъде. Подхождам внимателно, за да не стане така, че за олимпиадата да съм продухан. Първите стартове са след две седмици. Дано след тях да вляза в кондиция. Важното е за Световната купа в Руука, Финландия, да съм готов. Състезанията са от 24 до 26 ноември. Основното е да бъда максимално във форма за олимпиадата. Не е задължително да участвам на всички стартове от Световната купи. Ако не съм в кондиция, няма смисъл да се пускам. Там треньорът ще има думата.
- Каква е ситуацията с вашата олимпийска квота?
- При нас доста трудно се взема, но моята е осигурена на 100%. Имам я още от началото на срока за покриване - от миналото лято. Не ме притеснява това. Важното е да подобря формата.
- Миналия сезон България беше домакин на старт от Балканската купа. Ще имате ли отново състезания у дома?
- Би трябвало да има. Не знам защо през последните години в България не се провеждат Балкански купи с изключение на миналата. Преди имаше пауза от 2-3 години. Вероятно е някаква политика. Всички останали балкански страни организират, само ние не. Имаме условия и трасета на Боровец и Банско. Колкото повече стартове има, толкова повече ще се запалят младите. По-лесно е за тях, вместо да пътуват.
- През последните два сезона отбелязвате страхотен прогрес. На какво отдавате това развитие?
- Резултатите се вдигнаха. Годините си казват думата, защото отдавна се занимавам професионално. Промениха се нещата при подготовката и в екипировката. Това оказва влияние. Да се надявам през настоящия сезон да ми върви поне като миналия. Вече натрупах и опит. Дано да ми помогне за олимпиадата.
- Каква цел си поставяте за олимпиадата в Южна Корея?
- Не съм си поставил все още. Искам първо да се възстановя на 100% и да покажа резултати през сезона. Ако всичко е наред, здрав съм и подготвен, ще дам всичко, за да покажа резултат. Досега не съм влизал в призовите места на подобно ниво, но се надявам да попадна в Топ 25.
- Липсва ли ви конкуренция в българския национален отбор?
- От много години няма такъв човек с изключение на Андрей Гридин. Той дойде през 2013-а. Мислех, че с него ще си паснем, но нещата не се получиха. Пречи ми, че няма конкуренция, но вече съм свикнал. Целият отбор с юношите сме 10 човека. Но няма с кой да тренирам на моето ниво. Големите отбори правят всяка една тренировка като състезание. Надпреварват се един с друг, а аз няма с кой да го правя.
- Няма ли вариант, както преди години Евгения Раданова ходеше в Италия, за да тренира, вие също да се готвите с друг чужд тим?
- Не съм се опитвал на нещо подобно. Понякога съм се готвел с руснаците на приятелски начала. С тях правим често лагери. Това понякога ми помага.

Автор: Огнян Георгиев
България Днес
01.11.2017

  Tweet