Глен Плейк е вълнуваща личност с интереси в различни сфери - екстремен скиор, приключенец, учител, почитател на пънк рока. Лесен е за разпознаване заради забележителната си пънкарска прическа. Плейк е в България за участието си в "Дните на предизвикателствата". Звездата в екстремните спортове говори пред "Дневник" за любовта си към ските, за страстта към свободния живот извън стереотипите и за оцеляването в лавината под един от осемхилядниците - Манаслу.

Как се запалихте по ските и кога започна приключението ви в свободния стил?
- Започнах като много малък в ски училище, когато бях на две години и ми хареса много. Впоследствие бях в състезателния отбор и ме заинтригува карането извън обособените зони. Започнах да се катеря и да се спускам в планината със ски, като с научените умения в отбора постепенно карах все по-уверено по склоновете.

Израснах, карайки ски в Калифорния. Снегът там е в най-високите части на планината, като стръмните склонове и острите завои са неизменна част от пейзажа. Започнахме да карамe ски в зони, където обикновено това не се прави и можехме да правим скокове от 6 до 12 метра.

Тогава ли разбрахте, че ските са вашето призвание?
- Това беше нещото, което исках да правя. Все пак се научих да карам ски още преди да се кача на колело. Бях на две години, когато започнах да карам ски, а колелото взех на шест. В Калифорния има много сняг през зимата, така че отдаде ли се възможност, веднага тръгвам към планината.

Повечето хора не вярват, че в Калифорния вали сняг. Те си представят плажовете, но Сиера Невада е невероятна планинска верига. Всички мислят, че е пустиня и с изненада възкликват: "Ти живееш в пустинята. Как е възможно". Хората не осъзнават, че пустинята не е плоска, а има и планини, които продължават докъдето ти стигне погледът. Тук казваме: "Ако тръгнеш на север или юг, пустинята е равна, но ако поемеш на изток или запад – тя е нагоре-надолу".

Какви са трудностите пред състезателите в свободния стил?
- Карането на ски високо в планината е съпътствано от много различни трудности. Една от тях е, че трябва на момента да избираш пътя, по който да караш. Много зависи дали времето е подходящо и какво количество сняг е натрупало. Опасността от лавини също не е за подценяване. Възможността да се нараниш или контузиш е много голяма.

В днешно време хората са объркани, защото имат достъп до огромно количество информация от интернет. Съществува социален натиск, например да направят някой голям трик в парка. Хората го виждат навсякъде в интернет и чувстват, че и те трябва да сторят подобно нещо. Или виждат някой да прави нещо яко със ските, което е под възможностите им, но усещат, че са притиснати да го направят. Това е новост за мен. Никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Смятам, че има промяна между преди и сега.

Интернет промени нещата. Виждал съм инциденти, при които някой качва снимка, че е карал ски на определено място. Някои хора виждат това и решават да отидат на другия ден, поради факта, че някой друг го е направил, но те не се съобразят с настоящите условия. Информацията влияе върху решенията на хората. Те трябва да вземат предвид това всеки път, когато отиват в планината.

Всеки сам чертае пътя си и живее с решенията, които е направил. Това, което искаме, е да се забавляваме и да си прекараме чудесно, нали? Има различни начини да направиш нещата, като вложиш способност, творчество и индивидуалност. Това се случа всеки ден и е прекрасно за спорта като движение и за живота в планината.

Прекараното време в планината ли ви кара да се чувствате жив?
- Приятно е да си някъде, където никой не ти казва какво да правиш. Няма значение дали ще се отправиш към стръмните склонове или ще караш в зоните за ски. Да караш бързо или бавно, да взимаш остри завои или каквото си поискаш - това е прекрасно.

Какво ви мотивира да продължавате да правите луди и екстремни неща?
- Обичам да го правя и се наслаждавам. Харесва ми да се предизвиквам. Наслаждавам се на целия процес. Хората гледат и си казват: "Този или онзи направи някакъв трик". Те не разбират колко усилия са положени в процеса на тренировки, за да бъде направен. Хората си мислят, че ако ти си направил нещо, тогава автоматично го могат и те.

Харесва ми целият процес в карането на ски - планирането, подготовката, изпълнението, прибирането вкъщи и всичко останало. Всички съсредоточават вниманието си върху трофея, а не върху пътя до отличието. Хората не виждат това, което ти е коствало, за да стигнеш до върха.

Как бихте се описали – като скиор, актьор, писател или пънк легенда?
- Аз съм просто скиор, приключенец, човек на спорта на открито. Обичам да карам колело, да ходя на експедиции, да прекарвам време във водата през лятото. Може би хората не знаят, но в САЩ имаме местни състезания с офроуд коли и аз съм голям почитател. Правя много различни неща. Когато не карам ски, съм във водата или работя да вкарам някои стари коли в движение.

Определено искам да живея живота си по моя начин. Искам той да е уникален и никога не съм слушал другите да ми казват какво е необходимо да направя. Мразя хората да ми казват какво трябва да правя, защото то може да се различава от това, което аз искам. Все пак има определени неща, които е желателно да свърша, като работата ми в планината и срещи със спонсорите. Имам задължения, но в общ план искам да правя с живота си това, което искам. За мен този принцип работи, но може би за някои хора не е така. Те вероятно се чувстват комфортно, когато ежедневието им е предопределено.

Какво послание искате да оставите с филмите си?
- Надявам се, че съм направил нещо вдъхновяващо с живота си. Искам да покажа, че всеки има избор да създаде свой собствен път за развитие. Надявам се, че съм вдъхновил някого да направи нещо уникално. Може би някой е решил, че животът му не е такъв, какъвто иска и си е казал: "Чакай малко. Току-що гледах филма с този интересен човек".

Обичам да правя филми за каране на ски, но още повече ми харесва да ги гледам. Те са възможност да споделиш преживяното с другите. Със сигурност искаш да покажеш на хората колко добър скиор си, но аз лично не съм го правил с мисълта да се изтъквам колко съм велик. Очевидно за филма ще бъде перфектно, ако си доста добър скиор, но това не е от голямо значение.

Филмите са като машини на времето. Първите ми филми бяха преди доста години. Дали съм гледал стила си на каране и съм си казвал: "Виж колко съм бил зле"? Нищо подобно. Наблюдавам до каква степен и как се е променила планината. Също гледам какво съм правил на това място, защото е приятно да направиш сравнение с настоящето. Забавно е да се връщаш назад.

Аз съм голям фен на филмите от 60-те години. В тях участват много добри скиори, които нямат нищо общо с тези в наши дни. С тогавашната екипировка триковете изглеждат внушително за днешните стандарти.

Кое е най-вълнуващото преживяване, което ви се случи за последно?
- Тази година беше невероятна, защото в Калифорния имаше толкова много сняг, колкото не съм виждал през живота си. Това ни позволи да направим ски пътешествие, което при нормални условия е невъзможно. Карахме ски върху замръзнали реки, които обикновено ни спират пътя. Карахме също около склонове и скали, които дори не съществуват. Да имам тази свобода на движение беше истинска лудост. Не можех да повярвам колко е готино да съм в планината с толкова много сняг. Беше велико да прекося целия щат по сняг.

Преди няколко години претърпях ужасен инцидент в Хималаите (попада в Лавина под връх Манаслу, при която има много загинали). Това беше лош момент за мен, защото всичко се промени за миг. Човек няма нищо гарантирано в живота. Това наистина е лудост, но не е и лудостта, която търся.

При инцидента с лавината вие бяхте сред малкото оцелели. Каква беше първата ви мисъл тогава?
- Помислих си къде са приятелите ми. Исках да намеря моя партньор. Осъзнавах какво се е случило, но си мислех: "Какво е станало с тях". След няколко часа, когато се появи дневна светлина, анализирах ситуацията и гледах как най-бързо да се измъкна. Знаех, че времето ми свършва. Исках да спася приятелите си, но първата ми задача беше да спася себе си.

Вярвате ли, че хората в днешни дни могат по-лесно да избегнат подобни инциденти?
- Хората се учат, взимат планински курсове и са любопитни. Можеш да минеш курсове за първа помощ или такива при опасност от лавини. В днешни дни хората се опитват да бъдат по-подготвени, когато отиват в планината в сравнение с миналото. Най-безопасно е да бъдеш в група с професионалист. Но не искам да обезкуража хората да придобият тези умения сами. Наличието на повече информация помага това да се случи. Технологиите помагат на хората да се справят с подобни ситуации и да стоят далеч от тях.

При лавината е по-различно. Тя е като земетресение. Колкото и добре да си подготвен, не можеш да предположиш къде точно ще удари. Връх Манаслу в Хималаите е много опасен и никой от нас не го харесваше. При инцидента имаше 12 жертви, които бяха направили лагер близо до нас. Ние се намирахме във външната част на лавината и поехме ударната вълна.

Вероятно сме пропуснали няколко червени флагове при ски пътешествието си и сме направили грешки, за да се озовем в лавиноопасна зона. Тук идва нуждата от обучение, за да избегнем такива ситуации. Ако видите, че има предупреждение за лавина и решите да карате ски, трябва да знаете, че може да си навлечете проблеми.

Били ли сте в България преди?
- Не съм бил, но съм много развълнуван. Гледал съм снимки и филми на ски пистите в страната. Щях да дойда и по-рано по работа, защото знам, че в България се намира централата на известна марка за производство на обувки за ски. Извън ски пистите нямам никаква друга представа за България. Поканиха ме няколко пъти да посетя страната, но бях постоянно зает. По същото време миналата година бях в Хималаите. Тази година реших, че задължително ще дойда в България.

Каква е историята зад нестандартната ви прическа?
- Бях още дете. Израснах в Рино - малък град в Невада с много добра музикална култура. По това време пънк рокът беше невероятен. В същото време бях в американския отбор по ски. Всеки един състезател се стремеше да изглежда като перфектното малко американско момче, но не и аз. Бях свикнал да се усмихвам постоянно и да придавам приветлива физиономия на лицето си. По време на един национален шампионат реших да изляза с нестандартна прическа. Казах си, че повече няма да бъда част от тяхната игра. Ще карам по моя начин, защото ми харесва да го правя. Обичам да нося прическата си в стил "мохоук" и да правя хората щастливи. Обикновено не карам ски с нея само ако не е топъл пролетен ден.

Имате ли глад за нови екстремни приключения?
- Винаги съм отворен за нови приключения. Когато и да се появи възможност, аз съм готов да се възползвам. Искам да карам отново ски в Хималаите, но това не е единственото нещо, за което мисля. От инцидента в Манаслу започнах да тренирам непалски младежи да карат ски. Преподавам уроци за начинаещи на 6000 надморска височина.

Разбирането ми за екстремни приключения е малко по-различно в сравнение с преди. Всяка година участвам в колоездачно състезание с дължина 508 мили. Предполагам, че това се приема за екстремен спорт. Състезанието е трудно и достигаш далеч, за да изпиташ възможностите си.

Трябва ли човек да преследва на всяка цена това, което обича?
- Някои казват, че мечтите стават реалност, но аз мисля, че фантазиите стават реалност. Ако някой ти каже, че не можеш да направиш нещо, просто не го слушай. Хората могат всичко, стига да го осъзнаят. Започвам да звуча като учител в гимназията, но това е начинът за развитие.

Моят път щеше да ме отведе до националния отбор по ски на САЩ. Но честно казано аз не исках това. Не бях сигурен с какво точно искам да се занимавам, но бях убеден, че националният отбор не е моето място. Но отказването от едно нещо не означава, че пътят ще продължи по мед и масло. Кой знае какво ще ни предложи утрешния ден?

Какво бихте посъветвали хората, които тепърва започват своето приключение в ските?
- Карането на ски е като плуването и колоезденето. Не се стремете да сте най-добрите, а просто се наслаждавайте. Винаги съм казвал, че карането на ски е минало преживяване, а не спорт. Това е спорт за един съвсем малък процент от хората, но за всеки друг е начин за прекарване на времето, подобно на риболова.

Преди десет години не можех да карам сърф, но реших да се науча. Аз не съм сърфист, но мога да карам сърф. Разбира се, че не мога да се меря с най-големите вълни. Карането на ски е едно от нещата, които можеш да правиш просто заради хубавото време навън в компанията на добри приятели.

30 ное 2017, 07:04

  Tweet