УИНДСЪРФ, WIND2WIN Challenge. Черно море е мястото, където Илияна Стоилова изпитва пълна хармония и се чувства в "свои води". Водата й дава възможност да практикува любимото си занимание, а в замяна тя е решена да допринесе за опазването на околната среда. Стоилова, която е бивш състезател по уиндсърфинг, ще поеме по предизвикателство с научна цел, като измине 300 км по вода с уиндсърф от най-северната до най-южната точка на Черноморието.

Заедно с приятеля си Йоан Колев се надяват да привлекат вниманието на повече хора по проблема със замърсяването на Черно море с пластмаса, като по време на изпитанието специален екип ще събира проби от водата.

Какво запали интереса ви към уиндсърфинга?

- Когато бях на шестгодишна възраст, а сестра ми беше на осем, баща ни постоянно ни караше да сме във водата и се качвахме на дъската. Моите родители ме запалиха и цялото ми семейство кара уиндсърф по един или друг начин. Всички са свързани с морето, въпреки че сме от София.

Какви емоции ви доставя близостта с водата?

- Спокойствие и изключително облекчение. Когато съм по-навътре в морето и по-далече от сушата, се чувствам много спокойно и на мястото си. Водата има промиваща функция. Тя помага на съзнанието, да спра, да се съсредоточа и да се успокоя душевно. Изпитвам голяма хармония, докато карам.

Какви умения са необходими в уиндсърфинга?

- Трябва много упоритост, тъй като този спорт изисква повече време за занимания, за да усетиш адреналина. За да можеш да караш бързо и да си уверен, трябва изключителна упоритост и да си малко инат. Инатът обаче взима превес в спорта, защото има много мъкнене на материали. Общо взето си има хамалогия, подобно на ските.

Кое ви кара да продължавате да се занимавате с уиндсърфинг?

- Усещането, че мога да направя още нещо. В този спорт ученето е безкрайно. В момента искам да се науча да правя трикове и да карам на вълни по-добре. Вече мога да карам слаломно, но искам да мога да правя трикове. Има поле, накъдето човек да се развива и всеки малък напредък на моето ниво е много важен, но и бавен. Това, което ме кара да продължавам, е, че е изключително красив спорт. Искам просто да мога да танцувам с вятъра красиво.

Как се развива спортът по света и в България?

- В глобален мащаб навлиза уиндфойлингът. Той е една финка (вид пластина), която може да се монтира на различни видове сърфове. При него реално целият борд излиза над водата и планираш над водата, като само финката, която е вид на крило, седи във водата и се издигаш над повърхността. Фойлингът навлиза във всички водни спортове и е една стъпка нагоре в развитието им. Водата остава елемент, но вече сърфът е над водата. Това е навлязло от 3-4 години вече, но в България е известно отскоро.

Уиндсърфингът е доста развит навсякъде в Европа в държави като Германия, Полша, Англия, Испания и др. В България е по-спокойно, като спортът се практикува предимно през лятото. Той е по-популярен като хоби, а не като спорт. Много малко хора се занимават по-сериозно, но пък много деца биха участвали в нещо подобно, ако се популяризира.

Спорт или хоби е уиндсърфингът за вас?

- Не мога да го нарека хоби. Това въобще не ми е хоби, въпреки че не ми плащат да карам сърф и да се състезавам, като съм бивш състезател, защото все още се възстановявам от травма. Не мога да го определя еднозначно - той е просто част от мен. Това е начинът, по който живея и не си представям живота си без този спорт.

С какво уиндсърфингът е по-различен от най-популярните спортове?

- Той е изключително различен от футбола, волейбола и баскетбола, защото теренът, на който караме, се променя постоянно, т.е. не е константен. Всеки един ден, в който караш през целия си живот, е различен от предния. Никога вятърът не е с абсолютно същата скорост, никога вълните не са абсолютно същите, различни са местата, където се провеждат състезанията и тренировките в зависимост от релефа. Може да се практикува в езера, морета и океани. Солеността на водата е различна, което се отразява на плаваемостта.

Най-специфичното е, че тренираш и се състезаваш в условия, които никога не са еднакви. Тук идва моментът на адаптивност и доколко уиндсърфът развива усета към природните стихии и стратегическото мислене.

Откъде намирате средства, за да практикувате любимото ви занимание?

- В България спонсорството е нещо много относително. Създадох сърфучилище, което ми позволява да преподавам на хора и се опитваме да развием школа, която да насочва децата не само да се занимават с уиндсърфинга като хоби, но и да се опитаме да ги насочим към състезателно каране в България.

Сърфучилището ми помага да се издържам и по този начин успявам да практикувам нещо любимо, да го предам на другите и в същото време ми остава време да тренирам. Решила съм си проблема без спонсори и по-скоро гледам да разчитам изцяло на себе си и уменията ми.

Как движенията във водата помагат на хората с физически увреждания във вашето училище?

- В нашето училище има деца с аутизъм, като водата им действа успокояващо. Те изразходват тази излишна енергия, която имат. Някои са доста активни, докато други са по-затворени. Водата им помага да влязат в този канал на действителността. На моменти аутистите успяват да се съсредоточат, когато практикуваме. Може да е за секунди, но това е изключително важно за тях.

Имаме деца с двигателни увреждания, които се опитват да докосват водата, защото тя ги радва. Действа им изцерително според наблюденията ми. Имахме лагер за деца с увреждания през миналия месец, а сега идват допълнително деца на море, за да се обучават. Виждам, че водата им помага двигателно да упражняват някои от движенията като изпъване на ръцете. Дори при гребане само на дъска се научават да координират ръцете и краката. Всичко се случва доста бавно, но за тях е огромен напредък.

В същото време водата ги предизвиква. Когато има повече вятър, те се страхуват, но преодоляват страховете си. Това ги кара да бъдат по-пълноценни и да видят, че и те могат, въпреки че са парализирани или имат някакво увреждане. В разговори с тях казват, че водата просто им дава сила.

Какво ще представлява 300-километровото ви предизвикателство?

- Това е прекосяване на българската част на Черно море от Дуранкулак до Резово. От много време исках да се случи и тази година в зависимост от прогнозата за времето, ще го направим през септември или началото на октомври. Надяваме се да имаме добри условия, за да се осъществи.

Триста километра е дистанцията по крива линия. Ще караме по 5 км на една страна, след което ще сменяме ръцете, за да не се уморяваме толкова много. Смятаме да го направим на две части по 150 км на ден. Посоката и началната точка, от която ще тръгнем, зависи много от вятъра. Всичко е относително заради природата.

Какви трудности очаквате по пътя?

- Очаквам екипите в лодките да не се чувстват много добре заради дългото плаване. Също ще има трудности, свързани с метеорологичните условия, промяна при ветровете, Надявам се вятърът да бъде постоянен.

Една част от дистанцията при Бургаския залив е най-рискова, защото е най-далече от брега. В тази зона няма да се приближаваме до брега и ще сме доста навътре в морето. Но ще имаме осигурителни лодки до нас. Целият екип е доста сплотен и смятам, че можем да разчитаме един на друг всичко да бъде безопасно и да мине добре.

Екипът, който ще бъде във водата, освен осигурителен, е и научен. Това предизвикателство застава зад каузата "Черно море – свободно от пластмаса", като по време на изпитанието ще се взимат проби от водата. Те ще дадат резултат под вид на екологично състояние на водата в рамките на тези два дни.

Изследването не е правено досега и ще допълни картината от миналогодишните изследвания за микропластмаса в Черно Море. Опитваме се да допълним една липса на информация, за да може да има по-ясна представа за състоянието на водата в Черно море и замърсяването й. Така че освен нашия осигурителен екип, ще има и двама морски пилоти, които ще наблюдават също морските бозайници като трите вида делфини. Всичко, което можем да дадем като научна информация през тези два дни, ще бъде записано.

Колко голям е проблемът със замърсяването на водите с пластмаса?

- Миналата година се доказа, че Черно море е също толкова замърсено с микропластмаса, колкото всички останали океани и морета. Три тона пластмаса се изхвърлят дневно във водите на Черно море и това е притеснително. Освен това 80% от тази пластмаса, която навлиза във водите, идва от сушата.

Реално използването на пластмаса за еднократна употреба е нещото, което смятам, че хората трябва да започнем да съблюдаваме и да намаляваме. Да направим превенция за използването на пластмаса за еднократна употреба. Съвсем скоро изследванията ще бъдат публикувани, за да видят хората какви неща са изследвани миналата година.

Защо е необходимо да обърнем внимание на замърсяването на водите с пластмаса и как проблемът може да се отрази в бъдеще, ако не бъде овладян?

- Този проблем е изключително важен за нашето здраве. Пластмасата, която попада във водите на световния океан, се разгражда до микропластмаса. Тя попада в хранителната верига на морските обитатели и птиците и всичко, което консумираме като морски деликатеси, е засегнато от замърсяването. Това непосредствено влиза в нашата хранителна система.

Все още учените не могат да докажат с абсолютна точност влиянието върху човешкия организъм. Дали тези частици се капсулират в нашия организъм или не, но те със сигурност имат влияние. Въпрос на време е да се докаже, но всяко нещо, което не е естествено за нашата хранителна верига, със сигурност не е полезно.

Има доста изследвания за влиянието на пластмасата върху човешкия организъм с видовете бифеноли и то е абсолютно негативно. Ако погледнем от чисто човешка гледна точка, то пластмасата влияе върху нашето здраве, след като замърсява околната среда.

Хората трябва да осъзнаят, че за дълъг период от време това ще се отрази на тяхното здраве. То не е нещо, което ще те заболи веднага, а след примерно 10-20 години. Доказано е, че до 2050 г., ако човек продължава да консумира със същото темпо пластмасата за еднократна употреба, количеството на пластмасата ще бъде повече, отколкото количеството на морските обитатели, което е шокиращо. Реално световният океан и в частност Черно море е нещо, което ни дава прехрана. Не е просто място за забавление и ние наистина трябва да го опазваме.

По какъв начин очаквате да повлияете на хората?

- Още сега се наблюдава положителна промяна. Когато човек има информация, той е много по-адекватен и вече има възможност да взима по-рационални и мъдри решения. Надяваме се с информацията, която даваме на хората и с ентусиазма, който имаме, да опазваме околната среда и водите на Черно море.

Така да се каже сме яхнали вълната срещу пластмасата. Хората се присъединяват и наистина започват да мислят. Например идват приятели на гости и ни носят нещо за пиене в бутилка, която е стъклена. Не използваме пластмасови бутилки за вода, а имаме кана с филтър. Също си носим прибори за многократна употреба. Дори разбрах, че в заведение на къмпинг "Градина" ти правят отстъпка, ако носиш съдове.

На някои места по Черноморието и в София се случват такива малки стъпки за намаляване на пластмасовия отпадък, което е заразително. Има голям позитивизъм. Когато има повече такива примери, те влияят и хората вече го приемат за модерно. А когато нещо е модерно, то става доста популярно. Колкото по-модерно и комерсиално е, толкова по-добре в нашия случай.

Тепърва всичко ще се развива. Това, което стартирахме тази година, е първата крачка. Следващата година ще започнем да мислим за създаването на неправителствена организация, което да се занимава само с проблемите на Черно море.

Какво още включват бъдещите ви планове?

- От следващата година се надяваме това прекосяване да стане етапна регата с много участници със спортен аспект. Първо обаче искам да направим тази малка стъпка, като прекосим тези 300 километра. Искаме да обединим все повече хора от сърфкултурата. Така се създава един колектив, който наистина много обича морето. Не само плажа, но и водите, защото там практикуваме любимия си спорт.

Велко Топалски
Дневник.бг
12 авг 2018, 07:06

https://www.facebook.com/wind2win/

  Tweet