СКИ ИСТОРИЯ. По-малко от три години след края на Втората световна война бялото знаме с петте олимпийски кръга се развява в Швейцарските Алпи. През първите осем дни на февруари 1948 г., спортисти от 28 страни се събират в Сен Мориц за петите олимпийски зимни игри.
Георги Дойков на състезание по ски бягане
България единствена от бившите социалистически държави участва, въпреки че няма национален олимпийски комитет (закрит, разформирован от народната власт още през 1944 г.). Състезателите са Давико Маджар и Димитър Дражев (алпийски ски), Никола Делев и Георги Дойков (северни дисциплини).
Георги Дойков с купата за победител във войскови състезания
В нощта преди ски бягането на 18 км, валидно и за северна комбинация, самоковецът Георги Дойков получава остра криза от болен зъб и сутринта на 31 януари е с видимо силно подута буза.
Все пак застава на старта и тръгва. Успява да измине няколко километра, но
болките рязко се усилват и стават нетърпими.
Той вижда, че не може да продължи, напуска състезанието и се прибира в хотела. После нашите го обвиняват, че не се е обадил. А на кого точно да се обади в гората, между боровете?
Българските участници дефилират при откриването на Петите Oлимпийски зимни игри в Санкт Мориц (Швейцария), 31.01.1948 г.
Изфабрикувано е и обвинение за неучастието му във второто състезание, ски скока на следващия ден, 1 февруари, заради страх от 70-метровата шанца. Но такова неучастие просто няма и не може да има, защото той е лишен от право да скача заради незавършеното първо изпитание.
Съвсем отделен е въпросът
не е ли престъпен този риск за ръководството
на ски спорта у нас? Защото рискът не е очевиден, тъй като е очеваден! Да записва за скок от 70-метрова шанца човек, който е скачал само около 30-35 м, колкото е позволявала тогава шанцата в Боровец?!
Другият ни участник, Никола Делев, е 38-и, от 39 в бягането, скока и комбинацията. Победители са съответно: Мартин Лундстрьом и Свен Израелсон (Швеция) и Хейки Хасу (Финландия).
При алпийците, Давико Маджар е 62-и в спускането, а Димитър Дражев 82-и от 102-ма завършили, с медалисти: Анри Орейе (Франция), Франц Габл (Австрия) и Карл Молитор (Швейцария).
Също 102-ма са участниците и в слалома за комбинация, където нашите са с около 20-30 места по-напред. 42-и е Давико Маджар, а 56-и Димитър Дражев, с призьори: Жан Куте (Франция), Еди Мал (Австрия) и Виторио Чиерони (Италия).
Ски скок на Георги Дойков
В специалния слалом от 66 стартирали Давико Маджар е 44-и, Димитър Дражев 47-и, а медалистите са: Еди Райналтер (Австрия) пред Жан Куте и Анри Орейе. Българите в комбинацията са: 42-и Давико Маджар и 55-и Димитър Дражев от 67 завършили с медалисти: Анри Орейе, Карл Молитор и Жан Куте.
След завръщането на нашите участници, без да се отчита здравословното му състояние и реалните условия при подготовката, Георги Дойков е засипан с официални хули и е санкциониран възможно най-тежко. Наказан е с “порицание”, отнето му е званието “майстор на спорта” и е изключен завинаги от физкултурното движение, “…за проявено
малодушие и уронване на престижа на страната”.
Пострада и другият ни голям (за нас) скачач и бегач - Никола Делев, който бе лишен от състезателни права за една година заради “слабо представяне”.
Все пак светлинка от лъч на някакъв разум по казуса с този идиотски скандал се появи, но чак през 1986 година, когато Георги Дойков бе оневинен и реабилитиран напълно.
Справедливо го описва най-добрият историк на родния ски спорт, дългогодишният ръководител на Българската федерация по ски Йордан Гълъбов през 1991 г., когато излезе книгата му “Ски спортът, поява и развитие”.
Георги Дойков на състезание по ски бягане
“Трезвият и обективен анализ на всичко, свързано с българското участие в тези игри, неизбежно налага вината да се търси и в ръководството. То недооцени съществената разлика в тренировките на 40-метрова шанца у нас (и то с нестандартна конструкция) и модерната 70-метрова шанца в Швейцария. А оттук и
неизбежните несъответствия в скоростта и летежа
по време на скока. Стана очевидно, че само с кураж и наставления високи резултати не се постигат.”
А иначе Георги Дойков не можа пълноценно да почувства удовлетворение, защото го получи, когато бе вече… 62-годишен пенсионер. Отлетяло бе времето на големия спортист, какъвто бе той.
Всепризнат бе у нас за безспорен универсалист в ските, защото печелеше медали и в алпийската, и в северната комбинация. Върховната му година бе 1947-а, когато стана шампион в двете комбинации, скока и спускането, а в слалома бе втори.
Бе и добър лекоатлет, както и футболист - капитан на отбора на “Рилски спортист”.
Има интересен факт, който доказва неговата всеотдайност в разностранната му спортна активност. След участие в състезание по ски край хижа “Алеко” на Витоша с камион го свалят веднага в София, за да стартира в лекоатлетически крос.
текст и фотография: Асен Минчев "24 часа онлайн" 17.08.2018 г., 05:00 ч.
|