Ден след като се прибра в България за Коледа, на Александра й се случи нещо доста неприятно – обраха я. На купон, на който по думите й присъствали само нейни приятели и познати. Казва, че й взели всичко – якето, чантата, телефона, парите, дори ключовете от вкъщи... Разочарована е леко, самообвинява се, че и този път се е предоверила, но въпреки това е щастлива, че е у дома. Макар и за десетина дни. Всъщност Сани прекарва две трети от годината по лагери и състезания извън България.

Александра Жекова (фотография Калин Руйчев, стайлинг Биляна Хинова, грим и коса Даниела Аврамова)

Александра Жекова е на 19 години и е най-добрата българска състезателка по сноуборд. През 2006 г. тя извоюва трето място в кръг от Световната купа по бордър крос, а няколко месеца по-късно предизвика фурор като спечели Европейската купа. “Освен това – добавя Александра – се радвах на сериозна финансова подкрепа от страна на Българска федерация ски, намерих нови спонсори и приятели като Vivatel и Burton snowboards, посетих Япония, както и много други красиви места и... завърших гимназия”.

Интересно ми е как едно снежно момиче като теб прекарва лятото?
- Всъщност сезонът продължава и през лятото – ходим на места, където и по това време има сняг. Или пък карам сърф и уиндсърф – ако има добри условия, предимно по нашето Черноморие, ако не – в Турция и Гърция... С тези спортове тренирам равновесието си, а то е много важно за сноуборда. Това лято обикалях цялото ни Черноморие с приятели. Много се забавлявахме, танцувахме. Музиката е много важна част от моето ежедневие.

Как се запали по сноуборда?
- Благодарение на баща ми Виктор Жеков, който е един от хората, спомогнали за развитието на този спорт в България. Започнах преди десет години, преди това активно тренирах ски. В началото сноубордът бе за мен само хоби, но впоследствие се превърна в сериозна част от живота ми. Сега този спорт е много популярен сред младите хора и е изключително атрактивен.

С каква скорост се движи дъската ? Изобщо какво е усещането?
- В сноуборда има различни дисциплини. Доколкото знам, рекордната скорост, която е постигната, е малко над 170 км/ч и то при специални условия. Обикновено при състезания скоростта достига близо 80 км/ч в някои от дисциплините. Усещането е все едно се плъзгаш по сладолед. Винаги мисля за това преди старта – много е важно да усещаш снега, да изпитваш удоволствие от спускането. Всяка сутрин правя кратък комплекс от стречинг и йога, така тялото ми се събужда и се зарежда с енергия. Често пъти преди старт съзерцавам върховете, наслаждавам се на силата и красотата им, това ме успокоява и ми помага да се концентрирам.

Кои са любимите ти европейски курорти?
- Напоследък прекарах доста време в Австрия, подготвяйки се за предстоящите стартове. Долината Цилертал под най-големия глетчер в Европа Хинтертукс, където живеех, ми допада много, тъй като е красиво, спокойно, чисто... Това е едно от любимите ми места, превърна се в мой втори дом.

За какво харчиш парите си?
- Майка ми и баща ми са ме научили да ценя труда и парите си, но въпреки това, като всяко момиче и аз си купувам доста дрехи, предимно небрежни и спортни, защото в тях се чувствам най-добре, удобно, свободно. В ежедневието си почти не нося високи обувки. Обръщам особено внимание на коланите – имам слабост към тях. От парфюмите любими са ми “Картие” и “Шанел”. Задължително поддържам маникюра си – съгласна съм, че ръцете са визитка на всяка жена.
Полагам много грижи за косата си, въпреки че обикновено съм без прическа. Всъщност косата ми е рошава и дива... като мен самата.

Имаш ли специален режим на хранене?
- Напоследък се храня разделно като наблягам на храни с високо съдържание на витамини и протеини и с малко мазнини. Храня се на малки порции през четири часа. Тренирам активно. През лятото и есента работех сериозно върху физическата си подготовка - фитнес поне 3-4 пъти седмично, джогинг, бегови упражнения, маунтинбайк, моносайкъл, уейкборд, уиндсърф.

Обиколила си целият свят, а си само на 19...
- Чак целия свят не, но съм била на доста места. Чили е може би най-екзотичното място, на което съм ходила. Тази година посетих и Япония.

Баща ти е и твой треньор. В световния спорт има много такива случаи и често се оказва в последствие, че дъщерите са доста зависими от бащите си...
- Моите родители винаги са се отнасяли към мен с необходимото разбиране, научили са ме на много и са ми показали много. Винаги са ми давали свобода, но зная, че в труден момент мога да разчитам на тях. С баща ми рядко се караме, а когато го правим, обикновено е по моя вина.
Знам, че никой друг треньор не би могъл да е толкова всеотдаен към мен и моето развитие и да работи за мен с такава любов.

тект ваня шекерова, ирина иванова, адриана попова
сп. EVA
януари 2008

  Tweet