Стефан Попов - автор на книги по философия, политическа социология, външни отношения, на политически коментари и колонка за Тръмп в "Дневник", написа книга за ски.

Доста случайно стана, без план и намерение

"Бях си наложил да не карам ски преди пет години, след няколко инцидента, един слаб комоциум при падане, но най-вече тежка травма на дъщеря ми, която има талант за ски и обикновено карахме заедно. Тогава реших да сложа край на ските", започва Стефан Попов.

Миналата година се съблазнил отново. Поинтересувал се какви промени в техниката на алпийското каране са настъпили за 4-5 години. Започнал, когато карал с приятели и коментирали технически препоръки, които бил чел и гледал в програми за напреднали любители. "На втория ден изписах шест инструкции без никаква идея за книга. Но тя тръгна. Всеки, който пише книги, знае как една книга тръгва сама, излиза от твой контрол и ти по-скоро я следваш послушно. След два месеца имаше книга от 120 стр. текст. След това започна по-трудната част, редакция, ново структуриране на ръкописа и най-вече детайлно съобразяване с доказани по света тренировъчни схеми. Това отне три пъти повече време", разказва сега и отговаря на въпросите на "Дневник".

Книгата базирана ли е на собствен опит?

- В никакъв случай, категорично не. Разбира се, добре е да караш ски, иначе рискуваш напълно да фантазираш предмета си. Но аз съм любител, да кажем, понапреднал любител. Карам от дете, но нямам претенции. Всяка книга обаче е изложение на знание, а не движение по пистата. Подобно начинание е базирано на други знания. Зад тази книга стоят десетина книги, стотина статии и, това е особено важно, няколко хиляди клипа, подредени систематично в мащабни треньорски програми в специализирани сайтове. Това лежи в основата на моя скромен опит.

Има ли в България други книги за ски?

- В цялата история на ски спорта са ми известни три книги. Една от 1942 година, доста забавна. Една от средата на 1990-те години на Васил Фурнаджиев. Тя е писана преди последната революция – т.нар. карвинг техника – в алпийските ски. Има и много добър съвременен учебник на НСА от 2011 година. Но той не е за любители, а за бъдещи треньори, с методически схеми и собствена терминология. Книга с анализ на съвременния ски завой и препоръки, но за любители, не ми е известна.

Ползвахте ли нечия помощ, консултанти?

- Да, ръкописът бе четен от 20-ина човека с различни специалности. Имах консултанти по физика, най-вече физичката Веселина Димова, на която съм много благодарен. Няколко много добри скиори я коментираха, съобразих се с различни бележки. Много сериозна работа бе свършена от художничката ми Надежда Ляхова, която прави вече седма моя книга. Тук работата беше много трудна поради големия визуален материал, чертежи, схеми и пр.

Достъпна ли е книгата? За всеки, който се интересува от ски, ли е написана?

- Не, трябва да призная, че не е толкова широка аудиторията й. Книгата е за напреднали любители, бих казал възраст над 35 години, които – и това е важно ограничение – мислят за карането на ски, питат се, задават си въпрос за техниката и психологията на алпийското спускане. За хора, които застават на пистата и не се замислят, гледат си кефа и карат било плахо, било урбулешката, може да е сложна. Аз съм направил всичко възможно да не е, но самата материя няма как да се опрости под определена граница.

Какви са основните теми в книгата?

- Тя има две по-големи части – физика на ските и най-вече анализ на съвременния завой. Физиката е опростена максимално, вероятно прекалено за професионален физик. А основната част е посветена на един завой. Това също е голямо опростяване: карането е сведено до един завой и той е анализиран в детайли в съответствие с последните анализи в света на ските. Допълнително опростяване е формалното разделяне на текста на малки глави с по 5-6 параграфа, всеки параграф е от по 4-5 реда. Всяка глава завършва с препоръка. Така тя може да се чете на малки порции, да се правят опити с препоръките, после да се връщаш към текста, пак да опитваш, може нещо да коригираш, сам да развиваш препоръките. Извън тези основни глави има уводни части за съвременната техника, за особени терени като лед и дълбок сняг, за работата с щеките, както и кратки указания за избор на ски, обувки, екип. Има много снимки и схеми, голяма част от снимките са разчертани. Така че в тези 130 страници има много визуален материал.

Какво е значението на физиката на ските, на която сте посветили цял раздел?

- Ски традиционно, докъм 2000 година, се карат с въртеливи движения на тялото. Такива движения изискват мобилизация на вътрешни мускулни сили. Това са характерни ротации на краката и торса, вид туист движения, както е при танца от средата на миналия век. След изобретяване на новия тип ска – т.нар. карвинг ска, "вталена" ска, с по-тясна средна част и по-широки върхове и опашка – контролът над ските в завоя става по-малко с въртеливи движения на тялото и директно насочване на ската. Това е революция, в резултат на която значението на физиката, механиката в класическия смисъл на Нютон нараства. Променя се основно начинът на управление на ските, който не е коригиран съществено от края на 19 век. Ските по-тясно се обвързват с действието на външни сили, с които скиорът играе, бори се, противодейства им, особено в завой. Днес скиорът не върти тялото си, а оттам и ските с мускулни сили, а управлява център на тежестта, баланс, играе си с основни сили като гравитация, реакция на терена, центростремителна сила и пр. Така скиорът не се грижи за посоката на самите ски и не ги направлява директно. Той прави нещо друго – преместване на центъра на тежестта, управление на силите, запазване на баланс – а ските сами изпълняват това, което трябва да направят. Съвременната ска, карвинг ската е умна ска, завоят е вписан в нейния дизайн. Това, грубо казано, е голямата промяна, революцията на карвинг техниката. В света на състезанията тя се свързва с Боде Милър.

В препоръките, с които завършва всяка глава, се говори за представи и образи. Това е някакъв особен ъгъл, перспектива, която приемате?

- Да, още в предговора заявявам, че книгата е наблюдение върху ски техниката, но повече през представите, с които скиорът управлява движението си по пистата. Затова и препоръките са обикновено от вида "Представете си, че..", или "Еди какъв си образ ще помогне при влизане в завоя" и т.н. Това е допълнителна причина книгата да е за напреднали любители в по-зряла възраст, които си задават въпроси и мислят върху техниката.

Издател е Нов български университет. Това също е любопитно. Какво привлече един хуманитарен университет към книга за ски? Каква читателска реакция очаквате?

- Благодарен съм на НБУ. Независимо от профила на университета трябва да подчертая дебело, че в цял свят университетите са центрове на спорта. В това отношение България живее в каменната епоха. А читателската реакция ще е най-разнообразна, макар че книгата мина през представителна група читатели. Ските са претенциозен и малко снобски спорт. Като тениса, уиндсърфинга. Всеки, който кара от малък, се смята за авторитет. Каращите малко по-добре са готови да сеят акъл по пистата, това е разпространена картина. От друга страна, ските са професия, специалност. Има треньори, школи, състезатели със свои изисквания. Така че очаквам всякакви реакции. Но книгата ще изпълни предназначението си, ако повече скиори се замислят над въпроси на техниката си и ако помогне за популяризация на спорта. Това ще е повече от достатъчно за мен.

Дневник.бг
7:27, 14 фев 19

  Tweet