От спорт до спорт има огромна разлика. В България женската борба и художествената гимнастика може да са култ, но в световен мащаб са под нулата. Зрителите липсват, журналистите също. И това е истината. Има други спортове, където външните са допускани изключително трудно, защото са затвореният световен елит. Голф, тенис, дори и футбол не са за всеки. Просто там или трябва да се трудиш много, или пък да имаш сериозно финансиране. Точка.

Алпийските ски са точно от тях.

Милиони карат за удоволствие, но световната купа е за австрийци,

швейцарци, шведи, американци и италианци. И малко люксембургци, ако са родени в Австрия. Останалите се броят на пръсти и заради това ги познават и помнят дълги години. В този елитен клуб България имаше само един член доскоро. Петър Попангелов-младши. За когото дори Ингемар Стенмарк говори с уважение и обяснява колко е популярен в Швеция. До нахлуването на Алберт Попов, който повече от 30 години по-късно с шут влезе през парадния вход Аби е истински сървайвър. Оцелял е на Витоша, оцеля при катастрофа, от която малко се завръщат в спорта, оцелява и в невероятната конкуренция.Защото светът на ските от времето на Попангелов е съвсем различен. През социализма за националите се правеше всичко. Дори знаменитият профил на пистата в Кицбюел е дублиран на Боровец с машините, за да тренират. Те затваряха трасетата. Те ги отваряха.

Днес няма курорт в България освен Банско, който може да си позволи лукса да затвори писта за тренировки. Тези, които плащат, поръчват музиката. Стигна се дори до пълния абсурд на Пампорово да забраняват на собствените си юноши да тренират през уикенда. Добавяме към това гробницата на Витоша и постиженията на Аби придобиват друго измерение. Общото е винаги трудът, който се влага.

Ранното ставане; да си първи на лифта;

да направиш едно или две спускания повече от останалите. Може да ти е решаващо, особено в спорт като ските. Забравената Витоша е началото на дългия път на Алберт Попов към елита. Роден е през 1997 г., качва се на ски едва 2-годишен с кака си Сани. През тези години той прекарва зимата повече в планината и с треньора си Иво Борисов, отколкото при семейството си. Аби въобще не е кротко дете. Всеки ден за него е нова поразия. Дали ще опита да взриви хижата, като отвинти вентилите на газовите бутилки, или ще скочи от покрива в снега, или пък ще се разбие у дома, докато скача върху дивана. Мотото е „юнак без рана не може“. Но при него раните са даже в излишък.

Групата е доста сериозна, с неформален лидер – Алберт Попов. Каквато и щуротия да измисли, другите са готови да го последват. А той е като ураган от емоции. Така започват да идват и успехите. Призови места в Шкофия Лока, където се събират над 200 деца; победи на „Тополино“, неофициалното световно за юноши. България е имала един куп успехи на подобно ниво, но след това всичко замира. Учи една година в Австрия, където започва да бие всички надежди на домакините. Това не се възприема много добре: австрийците не обичат да си създават съперници, особено в ските. Дори след това обявяват нулев прием за чужденци – да не се мачка психиката на техните. 

През 2015 г. точно започва най-трудният преход към мъжете и идва голямата трагедия. Треньорът на националния отбор Драго Грубелник изпуска фаталния седми завой по пътя от Зьолден към глетчера Ратенбах. По това трасе дори е сниман филм за Джеймс Бонд. Джипът се върти към пропастта. В него освен Драго са помощникът му Димитър Христов и Алберт. Късметът е, че са сложили коланите си.

Колата се свлича по склона към реката.

Денивелацията е 270 метра. Колкото на един слалом за световната купа. Никой не помни точно колко пъти са се завъртели. Отзад се движи микробус с останалите ни национали. И те не забелязват трагедията, защото слънцето грее в очите. Но горе установяват, че джипа го няма, и вдигат тревога. За късмет на Алберт и Митко и двата хеликоптера на ски зоната са налице. Спасителите действат светкавично. И Аби се оказва в Инсбрук, а Христов – в Мурнау. За съжаление, Драго загива на място. Само няколко месеца преди това Попов дебютира при мъжете на световно първенство в Бийвър Крийк. И вместо да гледа към началото на сезона, е на легло с потрошен глезен и сериозна травма на скулата, която заплашва зрението му.

Отново оцелява и дори отива на погребението на Грубелник в Словения. С патериците. Благодарение на втория си баща – Любомир, Алберт се свързва с Герхард Аусерлихнер, който е кондиционен треньор и който с помощта на д-р Андреас Лоц успява да възстанови здравето му. Кондиционният треньор е най-добрият в сфератата си в Австрия и човекът, помогнал на звезди като Бенямин Райх, Марлийз Шийлд и Ева-Мария Брем. Особняк, който не се захваща с всеки, който дойде при него. Дори има случай, в който вдига тройно цената на футболист, защото не спазвал инструкциите му. Той повече не се появява в клиниката.Аусерлихнер си признава, че

никога не е попадал на пациент, толкова решен да успее.

Стъпка по стъпка започва възстановяването. В първия свободен момент двамата отиват и на мястото на катастрофата. Точно година по-късно, на откриването на сезона през октомври Алберт даваше интервюта на един железен мост в Зьолден и показваше къде е станала катастрофата. Без никакво притеснение. Единствено съжаляваше за загубата на един добър човек, както винаги е казвал за Драго Грубелник. Започва отново да кара ски с втория отбор на Германия. Тренировките стават по-различни, но първият му треньор – Иво Борисов, постоянно е до него. Българинът прави сериозно впечатление на немците. Дори звездата им Феликс Нойройтер, синът на великите Кристиян Нойройтер и Рози Митермайер, признава, че е впечатлен от невероятния хъс на българчето. Години по-късно той ще го прегърне във финалната зона и ще му лепне прякора Попи.

Аби започва леко да

показва рогата си в следващите два сезона.

На Олимпиадата в Пьонгчанг дава времена, сходни с тези на Марсел Хиршер, но само в един манш, и честно си признава, че му е трудно да направи две силни спускания. Ще работи точно върху това. Всичко сработва на световното за младежи, където взема бронз в гигантския слалом и се оказва първият българин с подобно постижение. За да дойде тази зима, когато още в първия старт от сезона в Леви (Финландия) загатва за сериозен прогрес. Финишира 20-и в точките, като е със стартов номер 75. За техничните дисциплини това е от решаващо значение. Всеки, който минава преди теб, нарушава горния слой на пистата. Понякога се образуват коловози. Това означава загуба на време на всеки завой. А когато са много, като в слалома, загубата се натрупва. От тези, които са след 70-и номер в точките, влизат само двама. Алберт и германецът Антон Тремел, който е чак 27-и. Постижението бързо се забравя. Всички освен Алберт го отдават на късмет и нищо повече. Тогава идва 22 декември 2018 г. – стартът в Мадона ди Кампильо, Италия. Алберт вече е 16-и и отново със стартов номер след 70. Специалистите започват да наблюдават българина. Явно нищо случайно няма.

На 26 януари тази година се провежда слалом в меката на ските – Кицбюел. Там, където се раждат легендите. Трибуните са претъпкани, а на тях са Арнолд Шварценегер, президенти и куп знаменитости. Няма по-подходящо място да избухнеш…, ако не си със 71-ви номер. Защото караш на празно трасе, докато всички са отишли да обядват вурстчета за по 200 евро порцията, а телевизиите отдавна са приключили преките си предавания. И 71-ви номер става пети след първия манш. Шокът е пълен и във втория манш

вече всички говорят за чудото на България.

В крайното класиране Алберт е девети, но към него има по-голям интерес отколкото към победителя Клеман Ноел. Българинът е последният, който е пуснат да си тръгне от пистата. Не помагат дори опитите да се скрие от журналистите, а те налитат от всички страни. Следва нощният слалом в Шладминг, който редовно събира над 50 000 зрители. Аби вече е с 46-и номер, а почти през целия първи манш водещият говори за него. Да не би зрителите да го пропуснат. Те остават на местата си и той не ги разочарова. Шесто място. В света десетки милиони са тези, които карат ски. От тях състезатели са няколкостотин хиляди. В световната купа имат право да се пуснат около 80 души. И сред тези на пирамидния връх, който е мъничък колкото игла, е и един българин.

Световната купа е считана от всички за по-трудното изпитание точно заради това. В нея случайни няма. На световно и олимпиада има ограничения за всяка една държава. Максимум по четирима. А в Шладминг само австрийците са девет! Просто няма какво да се добави към постижението на Алберт. Освен факта, че

Алберто Томба вдигна телефона, за да се обади

на Попангелов и да го поздрави. И дори видял сходството и общия корен на фамилните имена.

Световното първенство в Оре не донесе успех на Попов. В гигантския слалом условията бяха толкова тежки, че според мнозина бяха и опасни за хората с по-задни номера. Около Алберт винаги е било женско царство. Сестра му – Александра, е с година по-голяма от него. От втория брак на майка му Мартина има още две сестрички – Адел и Виолета, които са на 5 години.

От този на баща си  Дими – още една. Това вероятно му дава допълнително сили за оцеляване. А близначките са готови да го удушат от прегръдки и най-често задаваният въпрос към татко им Любо е: „Кога кара Абчо?“. Отскоро има и сериозна приятелка, която също като него обича ските. Най-трудно в момента обаче му е да се справя с интереса.

В България е истерия, всеки иска да го докопа.

На световната купа в Банско трябваше половин час да преодолява стената от фенове, за да се качи на лифта. Журналисти го преследват навсякъде. Понякога извират от най-невероятните места. И то не само у нас. Попов вече привлече вниманието на световните гиганти. На първенството в Оре го преследваха от най-авторитетната спортна медия в света „Екип“. В Банско пък австрийската Servus TV прати специален екип да го снима, защото бе гост на най-голямото им шоу в понеделник вечер. Там, където ходят скиори от ранга на Линдзи Вон, Микаела Шифрин, Марсел Хиршер. Или просто елитът на елита.Този стрес е толкова сладък, колкото и натоварващ. Но и от него се оцелява. Защото Аби ще се научи. Преживял е и оцелял от толкова по-тежки премеждия.

Георги Банов
сп. Premium / www.premium.bg
03.04.2019

  Tweet