АЛПИНИЗЪМ. Преди 35 години Христо Проданов става първият българин, покорил най-високия връх на планетата - Еверест (8848 метра). Той е четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат, и то по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“.

Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест още през април, което е твърде рано за обичайните атаки на върха.

Проданов обаче така и не се върна от Хималаите... Загива при слизането си от върха.

- Аз съм над голямата сива кула. Не съм далече. Не съм далече.

- Дръж се, Ицо, идват! Идват към тебе, дръж се!

- Стефчо, аз не съм в лагер пет, не съм в лагер пет. Аз...

- Вижда ли се от теб пети лагер... палатката?

- Не мога да го видя от тука. Аз съм на жълтия пояс.

- Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ок, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!

Този разговор, накъсван постоянно от смущения в радиостанциите, е проведен на 21 април 1984 г. между Стефан Калоянов - радист на експедицията, и Христо Проданов.

Малко преди да тръгне към осъществяването на мечтата си, Христо Проданов е заявил: „Аз не съм самоуверен, но в същото време твърдо вярвам, че ще направя всичко възможно да се стъпи на Еверест. Но най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно не само с изкачване на когото и да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел”.

На съдбовния 20 април 1984 г. Христо и шерпът Ринджи са събудени по радиостанцията малко преди 3 часа сутринта и им е съобщено, че атмосферните условия са идеални за атака на върха. Двамата обаче се забавят и тръгват след повече от два часа (което е съвсем логично, като говорим, че те се намират на 8000 метра и още няма 3 часа сутринта).

Драмата започва на 8200 метра, когато пред двамата се изправя 90-метрова скала с обратен наклон. Христо я качва без проблеми. Шерпът Ринджи - иначе отлично подготвен физически, но неможещ да катери отвесни скални участъци, не успява. Пропада и опитът на Проданов да го изтегли. Вероятно там са загубени много време и сили.

Шерпът слиза надолу, а Христо продължава сам към върха. Може би в този момент Проданов е крачил към върха с ясната мисъл и съзнанието, че шансът да оцелее е минимален, нищожен, ако не и никакъв. Но той е вървял метър по метър напред и нагоре към целта, към мечтата си. А тя е достигната, макар и фатално късно - след 18 ч. на 20 април.

Сеща се, че е забравил българското знаме в една от раниците си надолу по склона, но оставя фотоапарата си и откъсва част от стоящото там съветско знаме. Това му отнема цели 33 минути - също фатално дълго. Но въпреки това звучи щастлив и спокоен по радиостанцията. Проданов не носи спален чувал за бивакуване, а сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. Той обаче успокоява останалите, че ще намери място да спи под върха, защото на тъмно слизане е невъзможно.

След тревожната нощ за колегите му и радостта за България на следващия 21 април новината, че Христо все още не се е завърнал в лагера, достига и до родината.

За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва животът, а за други - подвиг, гордост, величие за целия ни народ.

Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов и българската експедиция „Еверест 1984", изпреварила американското лято на Пеневата чета от 1994-та като най-великото събитие за родния спорт през ХХ век.

Христо Проданов стъпва на върха твърде късно - в 18.10 ч. и престоява там прекалено дълго - цели 33 минути. На слизане нощта го застига, а силите му привършват, след като посреща трето денонощие без кислородна маска при височина над 8000 метра.

Фатално за него е, че за разлика от последвалите атаки към върха на свръзките между Иван Вълчев - Методи Савов и Николай Петков - Кирил Досков, Христо Проданов остава (а според някои избира да бъде) сам по пътя си нагоре.

marica.bg
20 април 2019

  Tweet