Той успя! 66-годишният Любомир Палакарчев премина популярния туристически маршрут Ком - Емине през зимата. Ултрамаратонецът постигна впечатляващото постижение за 21 дни, което е рекордно за човек на неговата възраст. В началото на януари бай Любо тръгва от западната част на Стара планина, а три седмици по-късно вижда Черно море. Постижението му има още по-голяма стойност, защото той изминава маршрута напълно сам и дори прави нощни преходи.

Единствените хора, с които се среща по време на предизвикателството си, са хижарите. Но не винаги успява да го направи, защото по негови думи част от хижите по маршрута са затворени. Палакарчев се принуждава да спи по обори или в домовете на хора с добри сърца, за да може да изкара ледените зимни нощи. Има и моменти, в които пали огън, за да се стопли. Преспите, през които минава, също са огромни, но и това не го спира.

"Само на мен си доказвам, не го правя заради някой друг. Това е моето хоби. В планината се чувствам най добре. Само жените са ми проблем. Но като стигна морето, заключвам го това сърце и хвърлям ключа в морето. И ще стои заключено занапред", коментира 66-годишният приключенец. Той е категоричен, че още напролет отново ще мине Ком - Емине, защото това го кара да се чувства добре.

Преходът е тежък, но Палакарчев успява. Бегачът ветеран е легенда в родното ултрамаратонство - именно бай Любо е човекът, който преминава българската част на Стара планина за 5 дни и 14 часа. Постижението му бе недостижимо цели 28 години - до август 2015 г., като след това беше подобрявано два пъти. През 2017 г. мъжът отново пробягва Ком - Емине, този път за 7 дни и 12 часа.

Идеята за пешеходно преминаване по билото на Стара планина е спомената първоначално от Алеко Константинов. През 1933 г. е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков и описана от Павел Делирадев в първия пътеводител за трасето "Отъ Комъ до Емине". Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г. от двама души. Първото преминаване по маршрута в обратна посока (от нос Емине към връх Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет.

Иво Ангелов / "България Днес"
07 февруари 2020 г.

  Tweet