Подхождайте с разум в планината, тя винаги излиза по-голяма от нас, казва в интервю за "Монитор" директорът на ПСС към БЧК.

Г-н Нешев, какви са изводите от акцията на връх Ботев? Какви проблеми откри тя на дневен ред за вас като спасители?

- Изводите са, че въпреки всички анализи от подобни инциденти през годините, те се сключват на база на едни и същи грешки. Едното е заради подценяване на условията в планината, а другото - надценяване на собствените възможности. Последният инцидент от връх Ботев може да бъде причислен към тях.

Как си обяснявате, че все повече хора продължават да се качват в планината въпреки прогнозите за влошаване на времето?

- Честно казано, все още не мога да си обясня подобно поведение. Въпреки всички предупреждения, включително и на сайта ни. Може би се дължи на малкото опит и това не е подсказало на хората, че нещата може много сериозно да се променят. Точно този район -Централен Балкан, всъщност е едно от най-сериозните места у нас. Така че най-вероятно не са осъзнали какво може да последва, ако подценят обстановката.

Чуха се различни мнения. Все пак може ли да кажете дали двамата мъже са били добре екипирани и дали са били наистина с маратонки?

- Със сигурност знаем, че екипировката не е била подходяща за този терен и маршрута, който са предприели.

Условията бяха изключително тежки, с много сняг. Има ли наистина вероятност да сте минали покрай тях и да не сте ги забелязали?

- Възможно е, защото когато са се загубили, вятърът се усили много и в същото време имаше усилен снеговалеж. Така че най-вероятно са затрупани от снега някъде и ние не можем да ги видим. Това е нашето обяснение. Целият район е обходен и то по няколко пъти на места, така че най-вероятно става дума за това.

Това ли е най-тежката ви акция за последните месеци?

- Не бих казал. Всяка акция е много различна сама по себе си и има своите проблеми. Това е една от най-мащабните като цяло. За съжаление така се случва, че понякога планината взема жертви.

Доброволци внесоха петиция, с която поставиха въпроса за нуждата от въздушни линейки. Ако имаше хеликоптер, можеше ли тази акция да бъде успешна и бащата и синът да бъдат намерени?

- В конкретния случай не.

Именно според доброволците е можело да бъдат спасени, ако е имало на разположение хеликоптер. Те изразиха такова мнение.

- Няма хеликоптер дори в света, който да лети при вятър над 20 м/с с пориви до 40 м/с. Освен всичко друго, в деня на изгубването имаше гъста мъгла. Евентуално с термокамера би се видяло нещо, но ако вятърът беше по-слаб и ако имаше възможност хеликоптер да лети. При тези условия нищо не може да се направи, няма хеликоптер, който да лети в такова време. Още един страничен факт е, че на практика двамата, които издирвахме, са знаели, че са се изгубили още в 16 часа, но нямаме обаждане от тях. Никой не ни потърси, за да ни каже, че бедства. Научихме едва на следващия ден.

А имали ли са изобщо телефони?

- Да, имали са. Но не са подали сигнал. Имало е комуникация до 18-19 часа.

И сте категоричен, че дори хеликоптер не би помогнал в тази ситуация?

- Не, при този вятър и тази мъгла няма хеликоптер, който да свърши тази работа.

Има ли все пак нужда от хеликоптери?

- Категорично има нужда от хеликоптери. Но тук трябва да направя няколко уточнения. Хеликоптерното спасяване в света се дели на два вида. Първото е въздушна линейка и другото е търсене и спасяване. Вторият тип акции биха могли да се вършат от хеликоптери, с които разполага армията. Докато въздушните линейки са оборудвани по друг начин - точно като линейка. Имат приложение и в планински условия, но трябва да имат и допълнително оборудване, за да свършат работа от въздуха, без да кацат. Категорично такава система трябва да се изработи у нас, да се обедини ресурсът на страната с всичката възможна техника и в различните случаи да се използва подходящата.

От колко въздушни линейки имаме нужда, може ли изобщо да се каже брой?

- Методът, по който може да се изчисли броят на базите, от които да лети хеликоптер за спасителни мисии, е правилото за златния час в медицината. Ако изходим, че в рамките на златния час трябва да се достигне, да се вземе и транспортира до лечебно заведение пострадал човек, това означава, че страната трябва да се раздели на пет зони. Така че стават пет хеликоптера, но най-добрият вариант е да са шест, ако има аварирал. Поне един или два от хеликоптерите е необходимо да са оборудвани и за планински условия.

А колко средства са необходими?

- Един хеликоптер тип въздушна линейка струва около 5 млн.евро, което означава, че са необходими около 30 млн.евро. Сравнете ги с други разходи, не става дума чак за толкова много пари. В световен мащаб хеликоптерното спасяване е измислено с идеята да се спасят колкото е възможно повече човешки животи. Доказано е, че чрез въздушно спасяване смъртните случаи намаляват с 25-30%. Веднага следва въпросът колко струва един човешки живот. И от там насетне можем да правим някакви сметки.

Много доброволци се включиха в акцията на връх Ботев. Все още обаче нямаме приет закон, това пречка ли е?

- Законът за доброволчеството все още не е приет, но не съм убеден, че нашата дейност попада в него. ПСС се състои от над 500 доброволци. Нашата работа е оперативна и спасяваме човешки живот. Не знам кой друг доброволчески труд може да се сравни с този. Дейността ни е много различна, като по никакъв начин не искам да омаловажа другите доброволци.

Вие лично изненадан ли сте, че толкова хора взеха участие в издирването на Атанас и Андриан?

- Не, напротив. Очаквах го. Всяка една акция на ПСС всъщност се провежда от доброволци. Така че не съм изненадан. Затова искам да благодаря на всички, които помогнаха много. От МВР, министерство на отбраната, доброволци от Стара Загора, частни лица, които ни помогнаха с дронове. Много са хората.

Накрая да ви помоля да коментирате и акцията с израелския турист. Какъв беше проблемът там?

- Тя беше лека. Тук имаше предварителна информация и беше въпрос на време човекът да бъде открит. Сложните акции са като тези в Стара планина. Когато започнахме, нямахме никаква информация, освен, че става дума за района на Ботев връх. Само това. След това се наложи да събираме данни по неведоми пътища, за да достигнем до свидетели, които да разкажат какво се е случило.

Какво тогава ще посъветвате хората?

- Да подхождат винаги с разум в планината. Да я уважават, защото винаги излиза по-голяма от нас. Винаги. Всяка една грешка и подценяване може да доведе до инцидент.

ВИЗИТКА
Роден е на 18 май 1964 година
Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК
Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК

Яна Йорданова
вестник Монитор
11 Февруари 2020 г., 08:00 ч.

  Tweet