ШОСЕЙНО КОЛОЕЗДЕНЕ ИСТОРИЯ. Феновете на колоезденето не са стотици милиони - като футболните например, но са не по-малко запалени и отдадени. Те изкъсо следят всичко, което предлагат тези величествени надпревари из някои от най-красивите места на планетата, в които мерят сили хора с изумителна воля и издръжливост.

Няма друго състезание като колоездачната обиколка на Франция, която всяка година бива гледана от милиони. На фона на странната 2020-а, новините са добри, тъй като "Турът" ще се завърне на 29 август. Не остана, както се казва.

16 август е друга дата, която е емблематична за колоезденето. На този ден отчитаме годишнина от смъртта на Анри Дегранж - бащата на "Тур Дьо Франс", който умира на 75 преди точно 80 години. Фундаментална фигура, която бързо печели уважението на цял Париж и на света. Той е колоездач, който след кариерата си на велосипеда постепенно налага идеята си за най-мащабното състезание в спорта.

Всъщност той не е точно баща на идеята, тъй като я краде от свои приближени през 1901 година. Докато си пие кафето в Монмартър, Анри казва на приятели , че иска да организира надпревара с велосипеди и мълвата бързо тръгва из улиците на Париж.

И тук не играе само фантазията на Дегранж. Той имал страхотен търговски нюх и методи за организиране на подобно мащабно събитие.

Така на 1 юли 1903-а идеята се превръща в реалност.

60 души се качват на велосипедите си пред "Cafe au Reveil" в Монжерон с цел преследване на славата. Колоездачите основно са французи, но има и няколко белгийци, швейцарци, германци и италианци.

Една трета от тях са спонсорирани от производители на велосипеди, докато останалите са просто любители на спорта, които искат да изживеят новата надпревара.

60-те състезатели са обединени от честта да участват в надпревара без прецедент в историята. 20-те хиляди франка награден фонд също играят своята роля в първото издание на "Тур дьо Франс".

В 15:16 часа колоездачите натискат педалите за първи път в надпревара към неизвестното.

Нищо подобно на "Тур дьо Франс" не е организирано преди това. Журналистът Гео Лефевр иска да увеличи популярността на своя вестник "L'Auto" чрез "Тура" и помага с разпространението на идеята, но основният принос е на Дегранж, който е обсебен от мисията да превърне Франция в символ и столица на този спорт.

Организира се състезание с маршрут от 2500 километра през страната - от Париж през Лион, Марсилия, Тулуза, Бордо и Нант преди да се върне във френската столица. Тогава няма алпийски катерения и етапите са само шест.

За сравнение в момента "Турът" е с по над 20 етапа на издание, включително някои направи нечовешки изпитания в планините. Разликата е, че онези шест части на надпреварата са били с по 400 километра единият. В наши дни не може да се види етап над 250 километра.

Още първият ден на надпреварата е изключително изтощителен. От Париж до Лион много от състезателите не издържат и се отказват. Казусът не е дали ще спечелят, а дали ще оцелеят. Тогава каски не се носят, а трасето е по-опасно и изтощително.

Не спомага и фактът, че всеки кара за себе си, а не е в отбор, както е в наши дни. Няма основна група, а само преследвачи. Няма кой да ти помогне. Няма автомобили, чиято въздушна струя да използваш. При повреда ремонтираш сам, а резервни гуми носиш, вързани за тялото си. Голяма част от надпреварата минава на лунна светлина, а единственият навигатор са феновете. Направо си е страшничко.

Единият от фаворитите в надпреварата получава стомашни проблеми и се отказва, след като преди това е пил червено вино. Такива са реалностите преди повече от 100 години, далеч преди в този спорт да се появят проблемите с допинг.

Още на първия етап 23 състезатели се отказват, но сред тях не е 32-годишният Морис Гарен, който е най-бърз след първия ден. Работил е като коминочистач преди да се превърне в един от най-големите колоездачи на Франция. Финишира етапа в Лион около 17 часа след старта на надпреварата. Преднината му пред втория е само една минута.

В следващите етапи той я увеличава и след петия вече има аванс от 2 часа. Победителят става ясен, когато вторият в генералното класиране пука гума и от умората заспива край пътя. Уникална романтика в едни съвсем други времена.

Последният шести етап е най-дълъг и тръгва от Нант в 9 вечерта на 18 юли. Необичайното време на старта е наложено, за да може зрителите да видят завършващите колоездачи в Париж следващия следобед. Близо 20 хиляди души стават свидетели на звездния миг на Гарен, който става първият победител на "Тур дьо Франс".

Преднината му пред втория е близо три часа, което остава рекорд във великата колоездачна обиколка.

Статистиката сочи, че Гарен е карал общо 95 часа, като средната му скорост е била 25 км/ч. Състезанието завършват 21 от общо 60 претенденти, като последният пресича финалната линия 64 часа след победителя.

За бащата на надпреварата - бившият колоездач Анри Дегранж, събитието е огромен успех.

Вестниците гърмят за него, но се и появяват информации за измамни практики по време на състезанието. Съобщава се за някои колоездачи, които все пак са използвали случайни  автомобили за налагане на темпо, а други са влизали във въздушната им струя.

Още тогава полемиките около най-голямата надпревара в спорта не са липсвали.

През 1936-а Дегранж е подложен на две операции на простатата. Проблемът е, че двете интервенции трябва да се случат преди и след "Тур дьо Франс". Дегранж настоява да му бъде разрешено да следи надпреварата, но хирургът го съветва да не го прави. По маршрута на състезанието бащата на надпреварата е в агония, здравето му се влошава.

Това продължава в следващите години, когато нещата стават все по-зле и Анри гасне бавно. Умира през 1940-а в дома си.

В днешно време колоездачите могат да спечелят наградата "Анри Дегранж", която се дава на първия преминал през конкретна точка на надпреварата "Тур Дьо Франс".

Обикновено маркерът "Дегранж" се слага на символни за историята на великото състезание места, за да може всяка година да си спомняме за бащата на най-грандиозната колоездачна надпревара.

Редактор : Николай Петров
Corner.Dir.bg
14:44 | 16 август 2020 |

  Tweet