Яна Попова е на 12 години и е родом от Самоков. Има 21 победи на родни и международни състезания. Сред отличията й са първи места по сноуборд крос на Зимен олимпийски фестивал и на Олимпийски надежди Осогово. Две поредни години има награди от Община Самоков за Спортист на годината. Яна е част от спортен клуб "БороБорд - Самоков", който е основан през 2008 г. и официално признат за член на БФСки две години по-късно. Младите състезатели в клуба са на възраст от 6 до 18 години, чийто спортен дух и умения се развиват под професионалното ръководство на треньорите Христо Ахтаподов и Константин Ахтаподов.
- Яна, считана си за една от най-големите надежди на сноуборда у нас. Чувстваш ли се такава?
- Еха, това е голямо признание за мен! Благодаря! Това могат да го кажат само по-големите професионалисти от мен, но искрено вярвам и искам да бъда такава! Родителите са ме възпитали да бъда здраво стъпила на земята и да не се замайвам от успехите, защото те са още по-голяма отговорност. Когато побеждавам на състезание по сноуборд, очакват от мен да побеждавам отново и отново на всяко следващо състезание, това ме мотивира да тренирам и да съм дисциплинирана в моя любим спорт. Човек винаги може повече и още повече. Има много добри спортисти в моята дисциплина и голяма конкуренция, но се радвам, че имам много успехи, и се надявам така да продължавам и занапред!
- Какви стъпки си изминала, за да достигнеш до успехите си?
- Все още съм на 13 години и тепърва ме чакат, надявам се, големите стъпки и уроци. Стигнах дотук с много хъс, упоритост и всекидневни тренировки. Просто сноубордът е моята страст и не мога и ден, без да се кача на дъската! Но един спортист не може сам, моите треньори са най-добрите и дължа развитието си на тях и на родителите ми.
- Коя е най-голямата победа за теб - в личен и спортен план?
- В професионален план най-голямата ми победа е, че не се отказах въпреки трудностите и винаги продължавам напред, изградих характер на боец. А и създадох истински приятелства със спортисти като мен. В личен план най-голямата ми победа се надявам тепърва да предстои. Радвам се, че мечтите ми се сбъдват, и много вярвам, че и големите ми мечти за кариера в сноуборда ще се сбъднат.
- Кое според теб е по-важно - талантът или трудът?
- Само с талант може да се състезаваш аматьорски, но като включиш и труда, вече може да стигнеш до олимпиада!
- Дисциплината "фрийстайл" ли е твоята най-голяма сила?
- О, да! В тази дисциплина се чувствам най-добре. Все едно съм в свои води! Това е моята най-голяма сила.
- Кога за първи път се качи на сноуборда?
- Родителите ме качиха на ски на 3 години, а на 6 вече бях на сноуборд. Сама поисках да тренирам сноуборд, още от толкова малка, и не съм сбъркала в избора си.
- Добри ли са условията за този спорт у нас и тъй като е скъпо начинание, как се осигурява финансирането?
- Нашият спорт е доста скъп и аз мога само да благодаря на родителите ми, че полагат всички усилия да поемат финансовата част. Отделно треньорите се опитват по всякакви пътеки да намерят финансиране за отбора, но в момента се отпускат малко пари, за жалост. Аз също успявам да се включа финансово с получени стипендии за отличен успех и победи от състезанията. Има много талантливи деца, които нямат тези възможност, и много съжалявам, че не могат да тренират, а го искат силно. Дано това се промени.
- Другата ти голяма страст е скейтбордът. Какви постижения имаш там и каква е разликата с карането на сноуборд?
- Скейтбордът е най-вече за удоволствие и поддържане на форма през летния сезон. Участвала съм на състезания в моя роден град Самоков, където също съм взимала първи места. По скейтборда отново ме запалиха моите треньори.
- Кои са любимите ти места за каране?
- Разбира се, Боровец ми е топдестинация за сноуборд у нас! Чувствам се като у дома си на пистите в Боровец. Пътували сме на лагери с отбора в чужбина, но няма по-красива от нашата природа. Единствено може да ме ядоса, когато природата ни се замърсява от глупави хора, които не я ценят!
- Като ученичка как усети последните месеци на пандемия?
- Най-тежко ми беше, когато ни бяха забранили да тренираме. Имах чувството, че съм болна! Не се чувствах в кондиция дори да уча, но се стараех много. А това стоене само вкъщи, пред лаптопа, много ме умори. Когато тренирам и уча, съм най-мотивирана и имам 100 пъти повече сили и съм по-съсредоточена. Силно се надявам да не ни се случва отново, защото това се отразява както на успеха в училище, така и на подготовката ми за състезания.
- Коя е голямата цел в живота ти?
- Да се гордеят с мен родителите ми!
- Мечтаеш ли за участие на олимпиада, на която достойно да представиш България?
- Всеки спортист иска да участва на олимпиада, и аз много искам, но знам, че ме чака много, ама много път до там! Стъпка по стъпка и един ден, дано!
- 13-ият ти рожден ден наближава - какво ще си пожелаеш?
- Ооо, желанията не се казват, за да се сбъднат!
- Кажи на твоите връстници - защо е важно да се спортува?
- Който не спортува, изпуска много! Жестоко е да си част от спорта и да бъдеш част от отбор като моя! Спортът е здраве, дисциплина и постоянно трупаш нови приятели! Много щеше да е скучно без спорт!
- Какви са другите ти интереси?
- Обичам да прекарвам време с приятели, имам страхотна банда приятели! Обичам да гледам филми и сериали, така релаксирам. Разбира се, и ученето по някои предмети е приятно.
- Има ли хора, на които искрено симпатизираш и са ти примери в живота?
- Анна Гасер (бел. ред. - австрийка, олимпийска шампионка) е любимата ми сноубордистка! Тя е страхотна! Надявам се някой ден да се запозная с нея лично.
Треньорите: Уникално работлива и креативна е
- Какво ви е професионалното мнение за Яна Попова?
- Яна е уникално работлива, последователна и креативна. Знае какво иска и знае какво може.
- Какво бъдеще в сноуборда я очаква?
- Очаква я много трудно и изпълнено с предизвикателства бъдеще както за самата нея, така и за всички около нея, и не по-малко трудно и за нейните треньори. Тя има нужните качества, рутина, бърза адаптация към всички техники и стилове - физически и психически.
- Какви са трудностите пред вас, треньорите? С какви проблеми се сблъсквате?
- Финансови, на първо място. Тъй като е факт, че в България няма достатъчно подкрепа за спорта като цяло, при появата на талант в даден спорт се разчита най-вече на спонсори или на родителите. Затова нека всички сме здрави, търпеливи и много постоянни в това си начинание.
Автор: Иво Ангелов bgdnes.bg 01.06.2021
|