"Едва ли ще намерите по-красиво място на земята", така местните екскурзоводи рекламират Камчатка. ЮНЕСКО е съгласна с тях - вулканите на полуострова са включени в списъка на световното наследство.

много популярно е карането на ски от хеликоптер

Камчатският полуостров се намира на пътя на мощни тектонически сили, които са създали неговите 300 вулкана. От тях 30 са активни, като 4-8 изригват всяка година. Именно това прави полуострова идеален наблюдателен пункт за вулканолозите.

Камчатка има формата на риба с глава, обърната към Япония, и опашка, съединяваща полуострова с континентална Русия. В края на лятото реките тук придобиват червен цвят - заради огромното количество сьомга, плуваща срещу течението. Това е единственото място на планетата, където всичките шест вида дива тихоокеанска сьомга се връщат, за да изхвърлят хайвера си. А около 20 хиляди кафяви мечки бродят наоколо, ловейки сьомгата, с която си осигуряват мазнина за зимата. Гигантски белокрили орли летят над главата, в морето косатки показват всякакви трикове, а камчатските раци са по-големи от футболни топки.

По време на краткия период между последния сняг през май и първия сняг в средата на септември огромно количество най-разнообразни растения цъфтят с невероятна интензивност, демонстрирайки неочаквано тропическо изобилие. Изумрудено зелените гори и лилавата тундра се ширят в подножието на вулканите, обагрени в 50 нюанса сиво и червено. А тревата по полетата достига до три метра височина.

Жителите на Камчатка твърдят, че именно

оттам започва Русия с нейните 11 часови зони

В далечното минало е била нужна цяла година, за да се доберете от Москва до този полуостров. До ден днешен през заблатените места, отделящи Камчатка от континентална Русия, не е прокарано нито едно шосе. Общо тук има само 600 км асфалтирани пътища, които се концентрирани около трите града в южната част на полуострова, където са съсредоточени 80% от населението - по-малко от 315 000 души. Вертолетите са единственият начин (доста скъп) да се доберете до най-живописните места.

Степента на изолираност на Камчатка обаче постепенно намалява и се засилва борбата между стремежа тя да бъде съхранена в нейния автентичен вид и желанието да се оползотворят природните й ресурси. Туристите идват тук заради девствената природа и възможността за активен отдих - планински туризъм, риболов, сърфинг, рафтинг, алпинизъм. През зимата особено

популярни са карането на ски от вертолет и гонките с кучешки впрягове

Вулканът Мутновски се издига на височина над 2300 метра. Той е само на 65 км от столицата, но разстоянието до него се преодолява за четири часа по черни пътища, осеяни с огромни камъни. Впечатление правят  9-метровите стълбове, разположени на еднакво разстояние един от друг - те служат за измерване на височината на снежната покривка през зимните месеци. Ландшафтът около Мутновски е пустинен - в почвата има твърде много сяра, за да може да покълне каквото и да било растение. А плавно стелещата се мъгла от кратера прави картината зловеща като сцена от филм на Куросава. Малък бял кръст, поставен в памет на млад учен, загинал по време на събиране на информация, предупреждава, че мястото не е съвсем безопасно.

До средата на кратера се стига за около час и половина. Там се чува съскане и мирисът на сяра е задушаващ - досущ като в преизподнята. Внезапните изригвания на пара замъгляват зрението и изкарват сълзи от очите.

Вулканите са гръбначният стълб на Камчатския полуостров

и основата на неговите природни чудеса. Ландшафтът е изпъстрен със застинала лава, вулканични езера и термални извори. Облаците, донесени от ветровете от Сибир или Тихия океан, засядат над тази планинска верига, изливайки обилни дъждове и образувайки дълбоки снегове, от които се захранват езерата и 14 000 реки.

В реките на Камчатка сьомга има непрекъснато, но всяка година още милиони риби се връщат, за да изхвърлят хайвера си. След това те умират, а останките им се превръщат в биомаса, която подхранва богатата природа на полуострова. "Тази биомаса мигрира в различни райони - на сушата, в горите, в реките - и тя придава форма на екосистемата. По принцип цялата екосистема на Камчатка е построена на останките на сьомгата, дошла да изхвърли хайвера си", обяснява Евгени Лобков, професор по биология в Камчатския държавен технически университет. Изследователите на резервата Кроноцки са открили, че в годините, когато сьомгата е повече от обикновено, годишните кръгове в стъблото на дърветата са по-широки.

Тази щедрост на природата обаче носи и проблеми.

Животните винаги са привличали бракониери

Първо е била унищожена цялата популация на диви елени. След това западните ловци на трофеи започнали да отстрелват най-големите мечки и овните с огромни рога. Арабските принцове плащат по 50 хиляди долара за соколи от Камчатка, а азиатските пирати ловят кралски крабове в Охотско море. Но най-изкушаващи за бракониерите са сьомгата и нейния хайвер, която е основна храна за около 14 000 представители на коренните племена.

Фактът, че Камчатка е гранична територия, до голяма степен обуславя нейната необикновена история. Тя е своеобразна люлка на обща руско-американска култура. Преди около 22 хиляди години понижаването на нивото на водата в района на днешното Берингово море е довело до възникването на сухопътен коридор, съединяващ двата континента и наречен Берингия. Някои коренни народи са мигрирали на територията на съвременна Аляска, а преместването е засегнало даже местната флора и фауна.

Кожата на камчатските животни - самури, норки, лисици, морски видри и хермелини - накарала руските казаци да колонизират тези територии през XVII век. "Кожите на тези животни се приравнявали към златото в царска Русия", обяснява историкът Ирина Витер. По времето на Петър Велики през XVIII век, който искал да направи от Русия морска държава, е изпратен Витус Беринг на две експедиции. Беринг изследвал морето, което днес носи неговото име и основава Петропавловск-Камчатски.

Историците все още не знаят откъде идва името Камчатка

Има много хипотези - от фамилията на първооткривателя на този полуостров до предполагаема дума от езика на коренните племена, която в превод означава земя, която се тресе.

Камчатка става отправна точка за руските пътешественици, изследващи и установили контрол над Аляска, а също така и на някои части на съвременна Калифорния и Хаваи. Но след 1867 г., когато Русия продава своите територии в Северна Америка, на Камчатка настанал застой.

Втората световна война на практика не засяга полуострова, но конфликтът с Япония накарал СССР да превърне Камчатка в място за разгръщане на военни обекти. В периода на Студената война Камчатка е била затворена за чужденци, а и за повечето руснаци, което помогнало тя да бъде съхранена.

На Камчатка има множество находища на минерали и метали като платина, злато, сребро, никел и мед. Може да се добива нефт и газ. Но според някои местни жители мините са по-голяма заплаха за природата от туристите. Особено като се има предвид, че представители на контролните органи рядко успяват да стигнат до местонаходищата, където се работи. Има амбиции и за изграждане на огромен туристически комплекс, но за да се реализира проектът, теренът трябва да се извади от обхвата на резервата. Еколозите яростно се противопоставят на това, защото то ще постави опасен прецедент. "Трябва да защитим не само Камчатка, но и природата на Русия като цяло", обобщава Роман Корчигин, зам.-директор по туризма на резервата Кроноцки.

вестник СЕГА
01 Август 2021 г.
По материали от чуждия печат 

  Tweet