Необходимо е много повече от падане, колкото и брутално да е то, за да превърне спускащите се по бялата вертикала скиори в разумни, изпитващи страх същества.

За прелитащите с висока скорост по пистите мъже и жени, чиито тела са "предпазени" единствено от тънък слой синтетичен материал, опасността е само част от сделката. Смелостта и дозата лудост са част от екипировката и подготовката им за екстремалните стартове на пистата "Белвард" в започналото днес Световно първенство по ски-алпийски дисциплини във френския зимен курорт Вал д'Изер.

Швейцарският шампион в суперкомбинацията Даниел Албрехт трябваше да е там, но вместо това все още е в изкуствена кома след ужасяващия инцидент на тренировка за спускането в Кицбюел миналия месец.

Без дори да сте видели полета на Албрехт и тежкото му падане по гръб след последния скок на злочестата писта Щрайф, бихте могли да се досетите за позицията на неговите колеги.

"Разбира се, че е трудно и говорим за това помежду си, но трябва да продължим да вършим работата си и да поемаме всички рискове, които идват с нея", каза пред Ройтерс швейцарецът Дидие Дефаго, който спечели старта в Кицбюел. "Това би искал Дани".

Напълно осъзнаващи опасността на своя спорт, скиорите се шегуват с нея, за да се отърсят от мрачните мисли. На зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г., австриецът Херман Майер направи акробатично премятане във въздуха след тежко падане. "Просто блъфирах", обясни той, след като няколко дни по-късно спечели златните медали в Супер Г и гигантския слалом.

В деня преди тежкото си падане, Албрехт се шегуваше с дисквалифицирането си от тренировките заради пропусната врата. "Просто блъфирах днес, за да не ме гледат останалите и да видят перфектната линия за състезанието", каза той пред журналистите.

Докато лекарите продължават да следят състоянието на 25-годишният швейцарец, треньори и организатори обясняват, че няма допуснати грешки в осигуряването на безопасността на трасето в Кицбюел и вината за инцидента носи единствено скиора.

"Даниел се наклони прекалено много след скока. Това не може да се предвиди и беше само негова грешка", каза главният треньор на швейцарския отбор Мартин Руфенер. Международната федерация по ски (ФИС) обясни, че няма пропуски в сигурността от страна на организаторите.

Пистата Белвард във Вал д'Изер е конфигурирана за олимпиадата през 1992 г. и утре ще приеме мъжкия Супер Г. Все пак тя може би не е чак толкова страшна като Щрайф, където на старта скиорите виждат само първия завой от трасето и нищо друго.

Всъщност е. За цялата си дължина от 2988 м, вертикалната денивелация на Белвард е 959 м. Добър пример за стряскащите цифри е реакцията на сенегалеца Ламин Гай преди старта си през 1992 г. "Толкова ме беше страх, че почти се отказах", призна тогава той.

Мирослав Стоев
в-к Дневник
17:21, 03 фев 2009

  Tweet