Днес адвокат Петя Колчева, първата българка изкачила Еверест, заедно със съпруга си гостува в Пресклуб "България". Тя сподели, че покривът на света, мечтата на всеки алпинист, се е превърнал в неприлично скъпо начинание и само разрешителното за достъп до върха излиза 10 000 долара на човек. Жената смята, че късметът е бил на тяхна страна в деня на атаката. Около 300 души са имали позволението да се изкатерят от южната стена, но на върха са се оказали едва 6-има алпинисти и 4-има шерпи. "Без кислород нямаше да мога да се справя. Към върха изкарах с много малко количество, но по обратния път надолу количеството ми беше завишено и за около 2,5 ч слязох. Принципът е такъв, че човек е по-изтощен на слизане и опасността от гибел е по-голяма, затова запасите от кислород трябва да са по-големи", припомня си юристката - майка на три деца. Малчуганите спокойно са приели участието в експедицията на техните родители. Те са свикнали с планината, още повече че докато майката и бащата са планирали своите действия в Хималаите, приятели на семейството са им организирали подходящи планински скални преходи.

Петя Колчева се занимава с височинен алпинизъм още от средата на 80-те години като студентка. През 1987 г. изкачва връх "Ленин", който се счита като задължителен етап от подготовката за хималайските 8-хилядници. След това прави ледено катерене в Гарвалските Хималаи в Северна Индия. Много по-късно успява да превземе връх "Маккинли" в Аляска, зад полярния кръг, след това и първенеца в Южна Америка "Аконкагуа". Преди да достигне Еверест е изкачвала хималайския  "Чо Ойо" /8201 м/. Практикува планинско ски-рали, както и бягане на дълги разстояния с различна скорост, за да поддържа добра физическа форма. Запитана дали мечтае да се извиси и на К2, втория по височина след Еверест, но първи по трудност хималайски връх, Петя Колчева каза: "К2 е перлата в короната на алпинизма". Тя обаче не мисли за този връх, тъй като до него няма осигурени шерпи поради вражеските отношения между Пакистан и Непал. "Искам да правя скално катерене на по-топло", каза смелата юристка.

Пресклуб България
1 юни 2009 г.

Петя Колчева: Без кислород нямаше да успея
Изгревът на Еверест е страхотен, чувствахме се като птици, обясни първата българка, изкачила се на Покрива на света

Петя Колчева е 45-годишна, майка на три деца. Съпругът й Камен Колчев е председател на Съвета на директорите на „ЕЛАНА финансов холдинг”. Двамата съпрузи, изкачили заедно Еверест на 22 май сутринта, са заклети планинари, като специално Петя е алпинист с дългогодишен стаж. Преди Еверест тя покори първия си осемхилядник, изкачвайки шестия по височина връх Чо Ою (8188 м) също в Хималаите. Сериозните й постижения в алпинизма датират още от 1986 г., когато достига до връх Ленин в Памир (7134 м). Впоследствие събира в колекцията си още три континентални първенци – Монблан (Франция), Маккинли (Аляска) и Аконкагуа (Аржентина).

Освен Петя и Камен още осем българи са изкачвали успешно Еверест - Христо Проданов - загинал при спускането, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков (през 1984 г.), Дойчин Василев (1997 г.), Петко Тотев, Дойчин Боянов и за втори път Николай Петков (2004 г.). Не е доказано дали опитът на Христо Христов през 2004 г. също е бил успешен.

Камен Колчев също е 45-годишен. Член на Българската планинска контролно-спасителна служба. С алпинизъм се занимава от 1984 г., когато катери в Памир. След неколкогодишно прекъсване отново започва да се занимава с алпинизъм от 2000 г.

Започнахме в Софийския университет

Планините са нашият живот от следването в университета – и на мен, и на съпруга ми. Започнахме в Клуба на пътешественика в СУ „Св. Климент Охридски”, първите стъпки направих при инструктора Васил Гурев. Първото ми голямо постижение бе връх Ленин в Памир. Той е генерална репетиция за всички, които искат да стигнат до Хималаите. През 1988 г. за пръв път достигнах до най-високата планинска верига в света, взимайки участие в експедиция до Гарвалските Хималаи по случай 100-годишнината на Софийския университет.

През 2000 г. изкачих Монблан, първенеца на Европа. Отне ни 2-3 дни, накрая се спуснахме отгоре със ски. Последва най-високият връх в Северна Америка - Маккинли. Неговото изкачване е сериозно постижение заради суровите условия. Намира се зад полярния кръг и няма почти никаква атмосфера. Няма шерпи, няма носачи. Спускат те с малък самолет на импровизирано летище в планината и оттам нататък се оправяш сам. Направихме скоростно изкачване, което ни отне 9 дни. През 2001 г. покорих и Аконкагуа, най-високия връх в Южна Америка, а през лятото на същата година с една експедиция се върнах и до Памир. Последното ми голямо постижение преди Еверест е изкачването на хималайския осемхилядник Чо Ою.

Еверест е пренаселен и замърсен, а склонът е осеян с трупове

Той е пренаселен. В комерсиалните експедиции, каквато бе и нашата, се включват и неопитни кандидат-покорители. Има и много трупове по пътя към върха – виждаш ги навсякъде. Преди това трябва да се бориш с останалите кандидати на опашката, за да се вредиш за място. Като се вредиш, и след като си си платил, ти осигуряват всякакви удобства. Дундуркат те, обгрижват те, едва ли не те качват на ръце до върха. Към всеки алпинист има прикрепен поне по един шерп, отделно експедициите имат гидове. Когато стигнахме върха, се оказа, че горе сме общо десетина човека. Аз бях горе рано сутринта, по тъмно и посрещнах изгрева на самия връх. Гледката е страхотна! Чувствахме се като птици. Повече от 10 години чаках да се сбъдне тази мечта. Преди години не съм си и представяла, че ще успея. Все пак ние с Камен не сме елитни алпинисти, а екстремни туристи. Освен с трупове Еверест е осеян и с кислородни бутилки и усещането е за място, пълно с боклук.

К2 е по-труден, не смея да го планирам

Преди сегашната експедиция имаше хора, които ми казваха: абе къде ще стигнеш Еверест, помислете с Камен за децата си. Когато бях горе, на върха, си мислих за тях. И през цялото време съм се старала да бъда внимателна, да постъпвам мъдро и да елиминирам рисковете, за да се върна. Слава Богу, минахме леко и без физически затруднения. Използвахме и кислород, а това е много важен фактор за покоряването на Еверест. Без кислород нямаше да успея. Дори на слизане, когато им казах да ми го намалят, тъй като съм жена и не ми трябва толкова много, те вместо това ми го бяха увеличили. Спуснах се без проблеми до щурмовия лагер за два часа и половина. Когато изкачихме Чо Ою, бях по-изморена. От Еверест имах предварителен страх, но той не се оказа най-трудното ми изкачване. К2 също е много труден. Там няма шерпи и алпинизмът не е разработен като услуга сред местните. Те въобще не смеят да го доближат, защото ги е страх да се доближат до Пакистан (вторият най-висок връх в света е на границата между Китай и Пакистан, б.а.). Изкачването е по-бавно и от един момент нататък умората става опасна. К2 е за суперотличници и лично аз засега не го планирам.

Не сме най-заслужили, просто платихме за експедицията

Осъзнавам, че двамата с Камен не сме елитни алпинисти. Ние с него просто успяхме да подсигурим финансово начинанието. Не всички пари бяха наши, бяхме спонсорирани от „Девин” и „Алфа финанс”. Горе всяка една отделна услуга е суперскъпа. Само разрешителното за изкачване струва 10 000 долара на човек. Заради разходите други алпинисти, по-заслужили от нас, не могат да си позволят да стигнат до Еверест. Затова знам, че има и хора, скептично настроени към нас въпреки успеха. (Въпреки информациите, че елитните алпинисти не приемат безрезервно семейство Колчеви и постижението им, един от предишните българи, изкачили се до Покрива на света - Петко Тотев, я поздрави за успеха, б.а.). Колкото до участието ми в експедицията до Еверест през 2004 г., аз бях включена в общата група, но останах в разширения състав, без да отпътувам за Непал. Но това бе нормално – тогава в алпинистките кръгове не бях известна и бе нормално да се доверят на хора, които познават. (През 2004 г. Петя Колчева участва в подбора за експедицията, в която участва племенничката на Христо Проданов - Мариана Масларова. Нейният тогавашен опит да е първата българка, достигнала до Покрива на света, е неуспешен и тя загива от измръзване в подножието му, б.а.).

Ще се върна в Хималаите заради Ама Даблам

Първо искам да отида някъде на топло. А като следващо изпитание бих планирала изкачването на Ама Даблам в Хималаите. По пътя към Еверест се загледах в него. Пирамидален е, много е труден от техническа гледна точка, но е толкова красив. Признавам си, че успя да ме привлече.

Владислав Стоянов
в-к Новинар
01-06-2009

  Tweet