След като словенците Стоян Пухай, Грега Кощумай и Боян Стругер поеха националния отбор по ски през лятото, се очакваше алпийците да започнат да дават значително по-добри резултати в навечерието на зимните олимпийски игри във Ванкувър. Въпреки сериозната биография на специалистите и огласеното подмладяване на тима, постиженията на българите тази зима не са по-добри от миналата година и изобщо не дават надежди, че амбициозната цел на федерацията за място в топ 30 във Ванкувър е изпълнима. Засега в състезания от най-висок ранг националите могат да се похвалят с 10 точки на 36-годишния натурализиран австриец Килиан Албрехт от слалома за Световната купа в Кицбюел. "7 дни спорт" потърси треньора Грега Кощумай, който сподели мнението си за проблемите пред алпийските ски у нас.

С какви очаквания поехте националния отбор на България?
- Когато подписвахме договора, ми казаха, че искат да работя за подобряване на техниката на състезателите и да интегрирам в тима младите момчета. Целта беше скиорите от националния отбор да станат конкурентоспособни в стартовете за Световната купа.

Възможностите на българските скиори достатъчни ли са, за да постигат постоянни добри резултати в Световната купа?
- Със сигурност, да. Виждам много талант в тях. Проблемът тук е, че няма работеща система за подготовка на младите. Това води до положението да няма достатъчно количество млади добри скиори, които да поставят под напрежение хората в националния отбор и да ги принуждават да подобряват постиженията си.
Ако не се развиваш непрекъснато, няма начин да пробиеш в Световната купа. Състезателите в националния отбор безспорно са най-добрите в България, но не се опитват достатъчно силно да се превърнат в конкуренти на останалите в Световната купа. С момчетата в отбора се опитваме да променим това и за момента съм доволен от резултатите.

Вие сте били треньор и в родната си Словения, водили сте подготовката на Тина Мазе, която в момента е в елита на световните ски. Каква е разликата с България?
- Тренирал съм Тина Мазе, когато беше още в детския отбор, след това се занимавах с няколко момичета, които сега влизат в Световната купа. Има разлика. Нашата система в ските има история, имаме богат избор от скиори за националния отбор. Те пък се стараят да стигнат границата на възможностите си, така че за треньорите е много по-лесно да ги подбират и мотивират. Тук все още трябва да учим състезателите да работят.

Споменахте, че главната ви задача е да подобрявате техниката на състезателите. Това означава ли, че физическата им подготовка е на ниво?
- Това са две различни неща. Може би може да се каже, че българските състезатели по някакъв начин нямат самодисциплина, която е абсолютно задължителна за един спортист от високо качество. Трябва да се стремиш да разшириш възможностите си дори отвъд границите на своите заложби.
Това липсва тук, но то зависи от отделния човек
Момчетата прекалено лесно се задоволяват с постиженията си и не се опитват да направят нещо наистина голямо.

Постиженията им такива ли са, че да се задоволяват?
- Да кажем на средно равнище. Наистина нямат серии от победи.

Тренирате и мъже, и жени, каква е разликата?
- Голяма. С жените трябва да се държиш по-мило да се опитваш да бъдеш техен приятел, докато мъжете можеш да ги притискаш повече.

Притискате ли ги?
- Опитвам се. Това според мен е единственият начин да стигнем там, където искаме. Притискам и себе си така, че те да разберат, че е възможно да постигнат нещо и усилията им имат смисъл. Мотивиран съм за работа и те го виждат. Вероятно тук (на слаломите за Европейската купа в Банско) видяхте, че ските са ски и разликата с големите алпийски страни не е толкова голяма. Мисля, че ако продължаваме да работим така, може да се надяваме скоро българските скиори да направят нещо повече и в Световната купа. Най-важното е момчетата да имат желание за победи.

Емил Атанасов
в-к 7 дни спорт
Сряда, 27 Януари 2010

  Tweet