Какво е това бордъркрос? Казват му мотокроса на сноуборда и тази дисциплина има шанс много скоро да излезе от анонимност в България, ако Александра Жекова успее да оправдае очакванията за медал от  зимната олимпиада във Ванкувър 2010. Така че всичко е в ръцете или по-точно в краката на 22-годишната софиянка, която е най-оптимистичният член от българския екип за игрите от 12 до 28 февруари.

България праща 18 състезатели  в шест спорта - биатлон, шорттрек, ски алпийски дисциплини, ски бягане, сноуборд и шейни и делегация от общо 41 души, финансирана с близо 400 хил. лв. от министерството на спорта. За сравнение - на предишните две олимипиади в Солт лейк сити и Торино квотите бяха 21, но тогава имаше поне четирима състезатели по фигурно пързаляне начело с двойката Албена Денкова и Максим Стависки. Сега има една-единствената свежа надежда за медал в отбора и това е жадната за победи Сани. Тя има квоти в две дисциплини - бордъркрос и паралелелен гигантски слалом. Дори звездата в шорттрека Евгения Раданова, която е двукратна олимпийска вицешампионка, признава, че този път "ще е изключително трудно да се стигне финал": "Смятам, че има едно друго име в българския тим, което трябва да се следи внимателно. Това е Александра Жекова. Тя е най-големият фаворит за медал."

Уникалното за чаровната софиянка е, че ще е единствената състезателка, която кара в два толкова различни старта. Бордъркросът всъщност е най-новата дисциплина в олимпийското семейство. Състезанието представлява ожесточена битка между спускащи се сноубордисти, по-свирепа от обиколките в NASCAR и включваща непрестанно, но позволено бутане и ръгане с лакти. Това е един от най-вълнуващите, забавни и грабващи зрителя зимни спортове. За да стигнат финала, състезателите преминават през редица скокове и тесни завои, като всеки един се посреща с различна техника. "Ще изглежда невероятно по телевизията, вълнува се Жекова. Толкова е забавно. Съоръженията и пистите са просто перфектни, но и трябва много да се трудиш", обяснява тя пред американския всекидневник "Телюрайд дейли планет".

Жекова отива на втората си олимпиада след Торино, където беше още незряла, много амбицирана, но просто не издържа напрежението. Сани има вече пет подиума (три втори места и едно трето на бордъркрос и едно трето на паралелен гигантски слалом) от общо 69 състазания  за Световната купа. След последните стартове за малката купа в бордъркроса тя е на трета позиция след канадките Маей Рикер и Доминик Малте. В генералното класиране е девета, като начело са  Маей Рикер пред Амели Кобер (Германия) и Дорис Гюнтер (Австрия).

Успехите й се дължат на много талант и здрава подготовка на световно равнище, финансирана предимно от БФСки. Двамата с баща й Виктор Жеков, който е и неин треньор, са луди глави, тренират безпощадно и целогодишно. През лятото тя кара сърф и мотори, после следват лагери в Южна Америка и състезания в Чили, където по това време са и най-добрите сноубордисти. Жекова е между най-добрите в света и има силата и храбростта да атакува медал във Ванкувър, прогнозират специалистите в дисциплината.

Раданова в последна олимпийска битка

Докато Жекова се движи по гребена на вълната, за Раданова предстоящата олимпиада ще бъде изключително трудно изпитание. За 33-годишната софиянка това е последният шанс да спечели златен медал и ако успее ще се получи  фантастичен край на забележителната й спортна кариера, в която има общо три медала от олимпиади (сребърен на 500 м в Солт лейк сити '02 и Торино '06 и бронзов на 1500 м в Солт лейк сити).

Заради изискванията на Международната федерация по кънки (ISU) като превенция за тежки падания през последните четири-пет години ледът по пистите се правеше все по-мек, а на Жени ставаше все по-трудно да е в челните позиции. С годините тя натежа и сега с нейните 54 кг ще е още по-трудно да се конкурира с 40-килограмови азиатки. Раданова от пет години се бори със сериозни проблеми в кръста, което направи още по-тежко участието в коронната й дисциплина 500 м. Вместо да се съсредоточи отново върху нея, тя реши да се състезава във всички дисциплини, защото всяка може да й донесе медал. "Рисковано е да се състезавам само в една дисциплина. При едно спречкване на пистата и край", обяснява Раданова и признава, че не изпитва психическо напрежение от големите очаквания за нейното представяне.

Наскоро българката е имала възможност да разузнае как върви подготовката на конкуренцията. "Съперничките ми бяха във форма, в която никога не съм ги виждала. Те започнаха подготовката си на лед с около три месеца по-рано а аз от февруари до март миналата година бях обездвижена, защото имах травма в кръста. Сега не чувствам болки. Освен това има състезателки от Европа, които съща вече са на световно ниво. Да се надявам, че до стартовете на игрите те няма да могат да задържат тази топ форма, а моята ще се подобри", каза Жени преди европейското първенство в Дрезден, където преди седмица спечели бронзов медал на 1500 метра и остана пета във финала на 1000 метра. 

Тя допълни, че в последните четири години е останала на леда, за да помогна по-скоро на целия отбор и с една надежда да използва последния си шанс за злато, въпреки че е съзнавала колко ще е трудно. В шорттрека България има шест квоти - при жените по две на 500 и 1500 м и една на 1000 м и при мъжете на 1000 м. Освен Раданова на старта ще застанат Марина Георгиева и Асен Пандов.  В края на годината отборът беше на подготовка в САЩ, а американките заедно с азиатките държат доминиращи позиции в този спорт.

"В Америка видяхме за какви условия става въпрос и целият отбор си задавахме въпроса дали всъщност има някакъв смисъл да се състезаваме с държави като САЩ, защото условията, в които се подготвят, са несъпоставими с нашите, освен наема за един час на лед - 100 долара. В същото време залите са топли и специално оборудвани с меки дюшеци вместо с твърдите мантинели, което дава спокойствие при евентуални падания. В София имаме само пързалката на "Славия" за тренировки, а от много години тя е известна с кучешкия си студ", обясни Раданова.

Според старши треньора на националите Юлиан Ангелов целите ни за Ванкувър са Раданова да стигне финал, а Марина Георгиева, която е вече майка - полуфинал.

Биатлонът изгърмя патроните при жените

Още от миналия февруари се знаеше, че само мъжкият отбор по биатлон ще пътува за олимпиадата във Ванкувър. Женски отбор няма. Онези момичета начело с единствената олимпийска шампионка от Нагано '98 Екатерина Дафовска, които в продължение на три олимпийски цикъла успяваха да вземат точки и медали, вече прекратиха кариерата си. Нови таланти така и не изгряха. Това е и спортът, в който държавата вложи най-много средства за олимпийска подготовка (виж таблицата). Федерацията не може да се оплаче от липса на грижи и условия. Подготовката на националите беше изнесена изцяло в чужбина - в Алпите и Финландия.

От романтичен спорт с участието на 15 страни биатлонът се превърна в една от най-маркетинговите зимни дисциплини, но българите не успяха да се възползват. Като резултати биатлонистите на България трудно намират  място между първите 40 на Световните купи, а на олимпиадата положението ще е още по-тежко.  Нямаме дълга скамейка от състезатели, много точно отбеляза председателят на федерацията по биатлон Васил Тончев.

За Канада ще пътуват Мартин Богданов, Красимир Анев, Владимир Илиев, Михаил Клечеров и Мирослав Кенанов, четирима от тях ще се представят в индивидуалната дистанция на 20 км, в спринта на 10 км и при щафетите, като един ще е резерва. Те имат нищожен шанс при щафетите да влязат в първите 12, но това силно зависи от представянето на другите тимове.

Единстветата квота при жените беше за четвъртата от игрите в Нагано '98 и европейска шампионка от 2006 Павлина Филипова, но точно на финала в началото на месеца тя обяви, че се оттегля от четвъртата за нея олимпиада по здравословни причини. На нейното място влиза Нина Кленовска, бивша Кадева, но тя едва ли ще намери място в първите 40.

Ски и шейни

В алпийските дисциплини България ще бъде представена от двама скиори по на 36 и  33 години - Килиан Албрехт и Стефан Георгиев, и една дама - Мария Киркова. Голямата мечта на австриеца с български паспорт Албрехт, който миналия уикенд завърши на 21-а позиция в слалома за Световната купа в Кицбюел, е да влезе в топ 10 в слалома. Албрехт има четвърто място от игрите в Солт лейк сити, но тогава е бил на 28 години.
 
Колкото до най-добрата българска алпийка Мария Киркова, тя се контузи по време на подготовка в швейцарските Алпи и дълго време лекуваше нараняването в рамото. На пистата се върна едва през декември. Сега пред нея стои предизвикателството да влезе сред първите 30 в комбинацията.

И в ски бягането положението не е обещаващо. Преди точно 30 години Иван Лебанов донесе първия медал (бронзов) за България от зимна олимпиада в Лейк Плесид. Сега тримата състезатели с квоти в тази дисциплина - Веселин Цинзов, Антония Григорова и Теодора Малчева, отиват с идеята да запишат участие. "Нивото на ски бягането у нас е, меко казано, ниско, направо трагично, смята Лебанов, който дори беше определен за скиор на века. Той обясня, че само два-три клуба осъществяват дейност, а можещите треньори вече са се пенсионирали или работят на други места. Имало няколко  момченца и момиченца, които показват добри резултати, но трябвало да им се даде възможност да се реализират през следващите години. Което значи, че няма да е сега. 

Макар че в България никога не е имало улей за бързо пързаляне с шейни, двама българи, Петър Илиев и Иван Папукчиев, намериха място между 40 участници в тази екзотична дисциплина във Ванкувър. Илиев вече има опит от игрите в Торино '06. Двамата си осигуриха визи, след като се наредиха съответно 35-и и 39-и в крайното класиране след олимпийските квалификации, които включваха пет кръга от Световната купа от началото на сезона.

И ако през годините успехите на българския зимен спорт преминаха през дисциплини като ски бягане, биатлон, шорттрек и фигурно пързаляне, сега може би е ред да научим какво е бордъркрос.

Елеонора Тарандова
в-к Капитал
Брой 4, 29 януари, 16:23

  Tweet