1956 е богата на важни политически събития - Суецката криза, унгарското революционно въстание, антисталинският XX конгрес на КПСС. Когато във Франция идва социалистът Ги Моле, а Малта се изказва за интеграция с Великобритания, в райското италианско кътче Кортина д'Ампецо на 1200 м над морското равнище е даден стартът на VII зимни олимпийски игри. След прекрасно проведената олимпиада в Осло през 1952 италианският НОК се страхува от провал, поради което получава безпрецедентна финансова и организационна подкрепа от властите. Покрай парите оргкомитетът получава под свое разпореждане и полк карабинери, които се трудят неуморно върху подготовката на олимпиадата.
На тези "Игри на усмивките" заради ентусиазма и чара на организаторите участват 820 атлети (688 мъже и 120 жени) от 32 нации в 22 дисциплини. За първи път телевизията излъчва пряко всички дисциплини, като по този начин зимните спортове започват мащабно да се популяризират. Италианската скиорка Джулиана Шанел-Минуцо е първата жена, която от името на всички дава клетва пред олимпийското знаме.
Самите игри преминават в мирна спортна борба. Феноменалният успех на СССР съпровожда провала на норвежките атлети, триумфирали на повечето предидущи олимпиади. В Кортина д'Ампецо норвежците се жалват за непривичните високопланински условия, но основна причина за неуспеха им е липсата на готовност да се конкурират със съветските спортисти в коронните скандинавски дисциплини - ски и кънки бягания.
Откриването започва с гаф - на церемонията на откриването факлоносецът Гуидо Кароли се спъва в тв кабел и пада. Олимпийският огън угасва, след което отново го запалват. Освен това върху планинските склонове снегът е недостатъчен и се налага внос от съседна Австрия.

Героите

За България участват 7 спортисти, между които и първата жена - Мария Димова.
Състезанията започват с гигантски слалом при мъжете. Австриецът Тони Зайлер печели 3 олимпийски медала - на спускане, слалом и гигантски слалом. Успехът на Зайлер е впечатляващ и от друга гледна точка. Близо месец преди Игрите Тони чупи крака си, но успява да се възстанови за стартовете в Кортина и е безапелационен на пистата.
Голям е приносът на спортистите от СССР, които дебютират триумфално на зимната олимпиада, оглавявайки крайното класиране с 16 медала. Най-важна е победата му с 2:0 над профитата от Канада в олимпийския турнир по хокей - събитие, на което ЦК на КПСС отдава огромно значение. Съветските спортисти обират и почти всички отличия в северните дисциплини и кънки бягането. Представянето на съветските олимпийци в Италианските Алпи завинаги променя съотношението на силите в снежните и ледените спортове.
В бягането на 10 км при жените първия златен медал печели Козирева от СССР. Второ и трето място заемат също съветски скиори. В щафетата са втори след финландците. В индивидуалното пързаляне (мъже и жени) уверено се налагат САЩ, а на двойки - Австрия. В северните дисциплини се отличава шведът Сикстин Йернеберг, който печели маратона на 50 км. Както и в Сен Мориц'48, американците заемат първите места във фигурното пързаляне: Тенелай Олбрайт при дамите и Хейс Дженкинс при мъжете.

Снежинки

За първи път спортистите на Франция печелят приз за най-стилно облекло на зимни олимпийски игри. Елегантните им костюми получават международно признание. Якетата и панталоните им, оцветени в цветовете на националния им трикольор, веднага впечатляват модните корифеи.
* * *
На световното по хокей през 2008 г. руската сборная изиграва един мач в ретро екипа на СССР от Олимпиада'56. Акцията е във връзка със 100-годишнината на Международната федерация по хокей. Униформата се оказва щастлива поличба, защото в крайна сметка руснаците печелят златото - за пръв път от 15 години!
* * *
За най-добър играч в съветския отбор е признат уникалният хокеист Всеволод Бобров, който еднакво добре играе както хокей, така и футбол. Бобров е бил два пъти капитан на олимпийски отбори на СССР: през 1952 - на футболния, и през 1956 - на хокейния.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Неделя, 7 Февруари 2010 г.

  Tweet