Започват ХХI зимни олимпийски игри във Ванкувър, от ХI летни в Берлин са минали почти 75 години. Сигурно се чудите защо се връщам толкова назад. Колкото и да е трудно да се направи подобно заключение, игрите през 1936 са сред най-значимите в световната олимпийска и дори спортна история. И причината не е нито в четирите медала на Джеси Оуенс пред погледа на Адолф Хитлер, нито в желаната от фюрера и постигната от немските атлети арийска доминация, нито в първата олимпийска поява на баскетбола и завършилия при резултат 19:8 финал между САЩ и Канада. Всичко това е важно, интересно, значимо и каквото още си помислите, но фактът, който насочва развитието на комерсиалния спорт в една ключова посока, е друг - ХI летни олимпийски игри са първите, които се излъчват по телевизията. Въпреки че предаваните състезания от олимпиадата са стигнали до по-малко от 200 000 зрители от Берлин, Лайпциг и покрайнините по този начин са стопени ледовете между телевизията и олимпийския комитет и са положени основите на едно бъдещо мултимилионно сътрудничество. Следващата стъпка е продажбата на правата за телетранслация на олимпийските игри, която става факт за игрите в Рим през 1960 г. Тогава възможността за излъчване се продава за скромните 60 000 долара, а едва десетина години по-късно сумите стават толкова големи, че трябва да се установи механизъм за разпределянето им между домакини, организационни комитети, МОК (твърди 7% от договорената сума) и други институции.
Ако се чудите дали ще има за всички, можете да сте спокойни - от онези 60 000 няма и помен
Правата за предстоящите игри във Ванкувър струват 820 милиона долара, отминалите през 2006 в Торино бяха купени за 613 милиона. Купувачът и в двата случая е телевизионната мрежа NBC, която, благодарение на добрите си взаимоотношения с МОК и едни 3,5 милиарда долара, си осигури ексклузивитет за правата на всички олимпиади от 2000 насам. Заради всички тези "телевизионни долари" олимпийските игри все повече стават медиен продукт и залагат на ефектната програма - зрелищни церемонии по откриване и закриване, оспорвана и добре структурирана спортна програма плюс гарантирано струпване на всички спортни звезди. Организаторите имат едно наум и когато редят програмата - традиционно най-гледаните спортове са в телевизионния праймтайм на колкото се може повече световни програми, а когато заради часовата разлика това е трудно, се взема предвид поне един от ключовите пазари - Америка, Азия или Европа.
Насреща стоят телевизиите, които гледат на спортните събития като на ракета носител, която, в замяна на сериозните разходи, да отведе техните програми до орбитата на рекордния зрителски рейтинг и щедрите рекламодатели. Доскоро това беше гарантирано, но преди няколко месеца NBC обяви, че ще е на загуба от Ванкувър 2010 - правата са скъпи, рекламодателите никакви ги няма, а игрите наближават. Директорът на Дженеръл електрик, компанията собственик на телевизионната мрежа, обяви, че очаква загуби от "няколкостотин милиона долара", но това изобщо няма да се отрази на качеството на отразяване, телевизионните екипи и техника. Все пак предстоящата олимпиада ще е тест и за HD формата, в който специалистите виждат бъдещето на телевизията.
Какво се оказва - телевизите плащат много за правата, но въпреки традиционно голямото очакване, не могат да си избият разходите
От другата страна са организаторите на олимпийските състезания, които имат нужда от все повече пари, за да правят Игрите по-привлекателни за телевизиите. Строят се грандиозни спортни съоръжения, олимпийското село постепенно става град с тенденция за мегаполис, в организацията участват десетки хиляди служители и доброволци, навсякъде из градовете домакини има какво и как да се покаже на малкия екран. Ако преди парите от правата са стигали за организацията на перфектното спортно събитие, постепенно "телевизионните долари" стават все по-недостатъчни. Каквото и да се говори, става дума за пари. Можем да започнем от САЩ преди 8 години - след серия успешни операции по оптимизиране на бюджета (сред които спиране на олимпийския бюлетин и съкращаване на едното хранене на доброволците) Солт Лейк Сити 2002 излезе на организаторите по-малко от 1,4 милиарда долара. От тях
342 милиона дойдоха направо от държавния бюджет за инфраструктурни проекти, от телевизионни права в касата на организаторите постъпиха над 700 милиона, а традиционно приходи се получават още от билети, мърчандайз и спонсори. Всичко това, погледнато маркетингово, означава организация за отличен.
Четири години по-късно зимната олимпиада в Торино става най-скъпата за своето време с бюджет над 4 милиарда долара. От права за излъчване италианският организационен комитет получава около 600 милиона долара (неприятно, но факт - европейските спортни събития поначало са по-евтини от американските), а за да се покрие разликата между разходите и приходите от правата, трябва повече от виртуозно въображение и находчиво бизнес поведение.
Предстоящите игри правят разликата още по-сериозна - платените за излъчване 800 милиона са почти незначителна част от очакваните 6 милиарда разходи за организиране на Ванкувър 2010. С хитри маркетингови ходове, скъпи билети, съпътстваща програма и добри продажби канадците могат да се представят добре финансово, но все пак сметката излиза трудно още повече че в Северна Америка още им мирише на финансова криза.
В не толкова близкото бъдеще насоката се запазва - за инвестициите и организацията в Сочи 2014 не ми се мисли, вече се заговори за бюджет с десет нули. МОК от своя страна побърза да се похвали, че са подписани договори за правата за Сочи и Рио 2016. Сумата, без да е включен американският пазар, възлиза на скромните 920 милиона долара за двете олимпиади. Дялът за Сочи не би стигнал даже за едно от планираните проявления на грандоманското мислене на руските олигарси.
Изводът - телевизията продължава да е онази, която прави милиарди съпричастни със спортните събития, но все по-малко същите тези събития ще зависят от нея финансово. Спортните форуми, направени "от" (с парите на) и "за" телевизията, започват да изглеждат нерентабилни. Просто това, да изглеждат добре на екрана, струва на организаторите повече, отколкото телевизията може да им даде.

БНТ дава по 16 ч на ден

БНТ ще излъчва средно 16 часа дневна олимпийска програма, подчинена на българското представяне. Европейският съюз за радио и телевизия е сключил договор с МОК за правата за излъчване на олимпийските игри до 2012 г., т.е. последните игри, които ще бъдат договорени за БНТ чрез ЕБУ, са Лондон'12. За зимните игри в Сочи през 2014 г. БНТ трябва да участва в търговете на МОК.
Студиото на БНТ във Ванкувър ще бъде на минималната възможна площ 80 кв.м (за сравнение студията на големите телевизии достигат до 2,5 дка площ), оборудвано с цифрова техника. Екипът на БНТ е от 24 души, в т.ч. 12 спортни журналисти, режисьори, монтажисти, оператори и тонрежисьори.

Костадин Крантев
в-к 7 дни спорт
Четвъртък, 11 Февруари 2010 г.

  Tweet